Нови сценарий за осигуряване на глобална продоволствана сигурност в контекста на войната Русия - Украйна очерта Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).

През последните две години глобалната продоволствена сигурност беше възпрепятствана от множество предизвикателства, свързани с пандемията COVID-19. Събитията, които се случват днес в Русия и Украйна, усложняват още повече ситуацията. Русия и Украйна заемат важно място в световното производство и доставка на храни. Русия е най-големият доставчик на пшеница на международните пазари, докато Украйна е петият по големина износител. Общият дял на двете страни в световните доставки на ечемик е 19%, пшеница 14%, царевица 4% и по този начин представляват повече от една трета от световния износ на зърно. Тези страни са световни лидери в доставките на рапично масло, притежават 52% от пазара на слънчогледово масло. Русия заема водеща позиция на силно концентрирания световен пазар на минерални торове.

Прекъсванията във веригите за доставки и логистиката на зърнени и маслодайни култури от Украйна и Русия, заедно с ограниченията за износ, наложени на Русия, ще окажат значително въздействие върху продоволствената сигурност.

На първо място, това ще усетят

около петдесет държави,

които получават повече от 30% от зърното си от Русия и Украйна. Много от тези страни, разположени в Северна Африка, Азия и Близкия изток, са класифицирани като най-слабо развитите страни или страни с ниски доходи с хранителен дефицит. Много страни в Европа и Централна Азия все още задоволяват над 50% от собствените си нужди от минерални торове от руски доставки, ограниченията за които може да продължат и през следващата година.

На фона на силното търсене, нарастващите разходи за суровини и транспорт, смущенията в пристанищата, покачващите се цени на храните от средата на 2020 г. достигнаха най-висока стойност за всички времена през февруари 2022 г. Така през 2021 г. пшеницата и ечемика се повишиха с 31 процента. Цените на рапичното и слънчогледовото олио се повишиха с над 60 процента.

Силното търсене и нестабилността на цените на природния газ натежаха върху цената на минералните торове. По-специално цените на основния азотен тор - карбамид - са се утроили за 12 месеца.

Не е ясно колко интензивен ще бъде конфликтът и колко дълго ще продължи. С нарастващите и нестабилни цени на храните и суровините за тяхното производство, много вероятно прекъсване на селскостопанското производство на двамата най-големи износители на основни хранителни стоки може сериозно да изостри продоволствената несигурност в света. Освен това конфликтът може да доведе до спад в селскостопанското производство и намаляване на ефективното търсене на територията на Украйна, изостряйки проблема с продоволствената сигурност в страната.

Основни рискови фактори

През юни зърната ще бъдат готови за прибиране на реколтата. Не е ясно обаче дали украинските фермери ще имат възможност да прибират реколтата и да я пуснат на пазара. Масовите разселвания на населението са довели до намаляване на трудовите ресурси – в селското стопанство липсват работници. Отиването на работа на терен вероятно ще бъде трудно. Ограниченията могат да засегнат и добитъка и домашните птици, производството на зеленчуци и плодове.

Достъпът до украинските пристанища на Черно море е блокиран. Дори ако транспортната инфраструктура на сушата не бъде засегната, поради липсата на работеща железопътна система доставката на зърно с вагони ще бъде невъзможна. Турските проливи, основен търговски път, който транспортира големи количества пшеница и царевица, все още са отворени за корабоплаване. И без това високата цена на морския транспорт ще бъде повлияна от по-високите разходи за застраховка в Черноморския регион, като тези разходи ще бъдат покрити от увеличение на цената на вносните хранителни продукти. Освен това не е ясно дали ще работят мощностите за съхранение и преработка на селскостопанска продукция, дали ще могат да бъдат заредени.

В момента руските черноморски пристанища са отворени, в краткосрочен план не се очакват значителни смущения в производството на селскостопанска продукция в страната. Наложените срещу Русия финансови санкции обаче доведоха до рязка девалвация на рублата, а по-нататъшното обезценяване на местната валута може да ограничи производителността и растежа, което в крайна сметка ще доведе до по-високи цени на селскостопанските продукти.

Русия е най-големият играч на световния енергиен пазар, като ѝ се падат 18% от световните доставки на въглища, 11% от доставките на петрол и 10% от доставките на газ. Селското стопанство има нужда от енергия – гориво, газ, електричество, има нужда от торове, пестициди, горива и смазочни материали. Без енергия производството на фураж и неговите съставки е невъзможно. Конфликтът доведе до повишаване на цените на енергията, което се отрази негативно на селскостопанския сектор.

За повече от 35 процента от световното население пшеницата е основна храна и продължаващият конфликт може да доведе до значително и драстично намаляване на износа на пшеница както от Украйна, така и от Русия. Остава да видим дали други износители ще успеят да компенсират недостига. Запасите от пшеница в Канада се свиват, а износът от Съединените щати, Аржентина и другаде вероятно ще бъде ограничен от желанието на правителствата да осигурят доставки за собствените си пазари.

Страните, които зависят от вноса на пшеница, вероятно ще се опитат да увеличат доставките си колкото е възможно повече, което ще доведе до засилен натиск върху доставчиците. Най-големите вносители на пшеница в света - Египет, Турция, Бангладеш и Иран - получават до 60 процента от зърното си от Русия и Украйна и никой от тях не покрива напълно собствените си нужди от внос.

Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също зависят от доставките на пшеница от тези две страни. С очакваното спиране на експортните доставки от Украйна, обемът на търговията с царевица на световните пазари вероятно ще намалее с покачването на цените и други страни няма да могат да запълнят получения дефицит.

Перспективите за експортни доставки на слънчогледово олио и масла, които го заменят, остават несигурни. Основните вносители на слънчогледово масло, включително Индия, Европейския съюз, Китай, Иран и Турция, ще трябва да търсят други доставчици или да преминат към други растителни масла, което може да повлияе на ситуацията на пазарите на палмово, соево и рапично масло.

Политически препоръки

1. Световната търговия с храни и минерални торове не трябва да се ограничава. Трябва да се положат всички усилия за защита на промишлените и търговски дейности, насочени към задоволяване на вътрешното и световното търсене. Веригите за дистрибуция на стоки трябва да работят, необходимо е да се осигури защита на реколтата, селскостопанските животни, инфраструктурата за преработващата промишленост и логистичните системи.
2. Необходимо е да се намерят нови доставчици, да се разнообразят източниците на храна. За да облекчат шока, страните, зависими от хранителни доставки от Русия и Украйна, трябва да намерят алтернативни доставчици. Освен това, за да се гарантира, че хората имат достъп до здравословни диети, страните трябва да разчитат на съществуващите хранителни доставки и да диверсифицират собственото си производство.

3. Трябва да се предоставя подкрепа на уязвимите групи, включително вътрешно разселените лица. За да гарантират защитата на уязвимите групи от населението, правителствата трябва да разширят мрежите за социална сигурност. В украинските територии международните организации трябва да започнат работа в помощ на нуждаещите се. Този конфликт ще засегне много хора по света, тласкайки ги до ръба на бедността и глада, и наш дълг е своевременно да разработим целеви програми за социално подпомагане за такива групи от населението.

4. Трябва да се избягват необмислени политически решения. Преди да предприемат каквито и да е мерки за продоволствена сигурност, правителствата трябва да обмислят тяхното потенциално въздействие върху международните пазари. Намаляването на митата за внос или налагането на ограничения за износ може да помогне за преодоляване на проблемите с продоволствената сигурност на дадена страна в краткосрочен план, но също така може да повиши цените на световните пазари.

5. Диалогът трябва да се разшири и пазарите да бъдат по-прозрачни. С нестабилността на пазарите на селскостопански стоки, по-голямата прозрачност, повече информация за състоянието на световните пазари ще помогне на правителствата да вземат информирани решения. По-голямата прозрачност се задвижва от инициативи като Информационната система за селскостопанския пазар на Г-20 (AMIS), която предоставя навременни и обективни оценки на пазара.