Превенцията е важна мярка за опазване на реколтата от гъбните болести с икономическо значение. При необходимост се третира с подходящи продукти за растителна защита
1 Петносване на пъпките (Дидимела)
Дидимела, както по-често се нарича, е сред най-разпространените болести по малината. Заразата се причинява от гъба, която напада почти всички части на растението - издънките, техните разклонения, листните дръжки, листата, пъпките.
Симптомите са:
* По зелените издънки се образуват кафяво-виолетови петна, които се разрастват при благоприятни условия. През следващата пролет те променят цвета си и стават сребристосиви.
* По листата се появяват едри, кафяви петна, като започват развитието си от върха и наподобяват клинообразна форма към основата на централния нерв. През пролетта заразените листни пъпки не се развиват или се образуват слаби леторасли и дребни жълтеникави листа, които загиват по-рано.
Гъбата, причинител на болестта, зимува в заразените издънки. В началото на вегетацията, когато има валежи, спорите се разсейват и заразяват пъпките и новия прираст.
Благоприятни условия за развитие на болестта са:
* топло и влажно време;
* по-голяма гъстота на засаждане на растенията;
* небалансирано или прекомерно азотно торене;
* неправилно напояване;
* заплевеляване на насаждението.
Установено е, че заразяването започва, когато малиновите издънки достигнат височина 15-20 см, като при благоприятни условия може да продължи почти до края на вегетацията.
Мерките срещу болестта включва профилактични и лечебни третирания с продукти за растителна защита. Първото пръскане се извършва, когато издънките са с височина 20-30 см, а второто – 10-12 дни след него. При нужда се третира и през вегетацията с подходящи фунгициди.
През зимата се извършва пръскане с 2%-ов бородолезов разтвор.
От агромерките се препоръчва да се отглеждат устойчиви сортове. Растенията да се засаждат при оптимално разстояние вътре и между редовете. Важно е да се прави и редовна резитба за прореждане и съкращаване на издънките.
2 Изсъхване на летораслите
Много разпространена болест, често се среща едновременно с дидимелата. Напада надземните растителни части. Заразата прониква през рани, причинени от обработки или от неприятели по малината.
Заразата навлиза в тъканите и достига до сърцевината. Симптомите се изразяват в петна по издънките, които постепенно се разрастват и стават като пръстен около стъблото. Кората се напуква, бели се и се образуват дълбоки раковини. През следващата вегетация нападнатите издънки изсъхват.
Заразените плодове узряват по-рано, стават кафеникави и изсъхват.
Благоприятни условия за развитие на болестта са висока атмосферна влажност и повреди по издънките, през които навлизат спорите на гъбата.
Заразата зимува в нападнатите издънки, като през пролетта при подходящи условия отново заразява.
Мерките срещу болестта включват засаждане на здрав посадъчен материал от устойчиви сортове малини.
3 Антракноза
Болестта се развива изключително силно във влажни години, като нанася много сериозни поражания в малиновите насаждения. Заразата напада всички надземни органи – стъбла, листа, плодове.
Симптомите са:
* По младите издънки се забелязват дребни, закръглени, пурпурни петна, които са обвити от пурпурен венец със светлосив център. Когато заразата стане по-късно през вегетацията, се формират сиви петна, от които през следващата година се образуват дълбоки язви.
* По листата се образуват дребни, светложълти пета, които по-късно стават червено-пурпурни.
* Цветовете увяхват и изсъхват.
* Плодовете остават дребни, твърди, изсъхват преди да са узрели.
Гъбата, причинител на болестта, зимува като мицел в заразените стъбла. През новата вегетация спорите заразяват отново при благоприятни условия – температура около 20 градуса и висока влажност.
Болестта може да се развива от пролетта до есента.
Като стратегия за борба се препоръчват мерките срещу дидимелата.
4 Ръжда
Тази гъбна болест се развива масово при чести превалявания и температура на въздуха между 18-26 градуса.
Симптомите на заразените растения се проявяват в началото на вегетацията по горната страна на листата. Те са под формата на пожълтели участъци, които постепенно покафеняват. От долната страна се образуват оранжеви петна, в които има спори на гъбата.
Постепенно заразата преминава по листните дръжки и по младите леторасли. През лятото стъблената форма на ръждата се наблюдава в основата на летораслите, почти до почвената повърхност. Нападнатите места се покриват с лепкава материя.
При силно развитие на болестта може да се стигне до понижена жизненост на растенията, опадване на листата, слабо плододаване.
Мерките срещу болестта са:
* Премахване на заразените листа.
* Унищожаване на диворастящите малини в близост до културното насаждение.
* При забелязване на първите симптоми да се третира с подходящи фунгициди.
5 Сиво гниене
Болестта засяга голяма част от растителните органи – цветове, цветни дръжки, плодове, както и издънките на младите малини.
И по зелените, и по зрелите плодове се образува плътен, сиво-кафяв плесенов налеп. Впоследствие плодовете се мумифицират. При влажно време се наблюдава масово заразяване на зрелите плодове.
Гъбата, причинител на болестта, поврежда цветовете по време на разтварянето им, а по стъблата се образуват светлокафяви петна. В резултат на това през следващия сезон не се развиват издънки.
Заразяването става по време на цъфтежа, когато има валежи, напояване или роса и оптимална температура на въздуха около 20-27 градуса.
Добри практики срещу сивото гниене са навременните агротехнически грижи:
* Създаване на нови насаждения на добре осветени и проветриви места.
* Да се спазва оптимално разстояние на засаждане вътре и между редовете.
* Балансирано хранене на растенията.
* Когато има предпоставки за зараза, като влажни и хладни условия, да се проведат 2-3 третирания с подходящи фунгициди.
Първото пръскане се извършва във фенофаза бутонизация, следващото е по време на пълното разтваряне на бутоните, а последното – 10 дни по-късно.
6 Вертицилийно увяхване
Причинителите на болестта са основно два вида от рода Вертицилиум. Те са изключително опасни и могат да доведат до загиване на малините.
Симптомите на заразените растения се забелязват по стъблата, където се появява синя или виолетова ивица, която тръгва отдолу и достига различна височина.
В хода на заразата по долните листа, по краищата и между нервите се проявява хлороза. Стъблото може да бъде напълно обезлистено.
На следващата пролет се вижда, че много от заразените стъбла са изсъхнали и загинали. Другите имат деформирани пъпки, образуват слаб прираст. Ако се формират плодове, те също са деформирани и с влошени вкусови качества.
Мерките срещу болестта са:
* Дълбоко заораване на растителните остатъци в почвата.
* Спазване на сеитбообращение.
Малини не трябва да се засаждат след култури, които се нападат от болестта. Такива са домати, картофи, патладжан, пипер и др.
* Използване на устойчиви сортове.
* Засаждане на здрав посадъчен материал.
7. Кореново гниене
Болестта се причинява от различни патогени, които принадлежат основно към родовете Фузариум и Фитофтора.
Сред най-опасните зарази е червеното кореново гниене, което води до масово заразяване и може да унищожи цялото малиново насаждение. Заразата се запазва в почвата, като се разпространява много бързо с поливната вода.
Симптомите се забелязват през пролетта
Те са:
* Огъване на върховете на стъблата на младите издънки.
* Забавен растеж.
* Жълтеене на листата.
* Увяхване и изсъхване.
* По издънките се образува тъмнокафяво напетняване, което се разраства и обхваща пръстеновидно латораслите.
* Дървесината променя оцветяването си.
* При младите растения се появява оранжево-червено оцветяване, а при по-старите – тъмнокафяво.
Масови заразявания се наблюдават през периода юни-септември. Подходящи условия, които провокират болестта, са тежки, непропускливи, преовлажнени почви, които са с високо рН.
Мерките за борба включват:
* Засаждане на устойчиви или толерантни сортове.
* Добър дренаж на почвата, където ще се създава малиново насаждение.
* Правилна финосанитарна резитба.
* Отглеждане на растенията при спазване на добрите агропрактики.
* Добра практика е мулчирането на почвата с полиетиленово фолио.
Коментари