Превенцията е важна мярка за опазване на реколтата от гъбните болести с икономическо значение. При необходимост се третира с подходящи продукти за растителна защита

1 Петносване на пъпките (Дидимела)

Дидимела, както по-често се нарича, е сред най-разпространените болести по малината. Заразата се причинява от гъба, която напада почти всички части на растението - издънките, техните разклонения, листните дръжки, листата, пъпките.

Симптомите са:

* По зелените издънки се образуват кафяво-виолетови петна, които се разрастват при благоприятни условия. През следващата пролет те променят цвета си и стават сребристосиви.

* По листата се появяват едри, кафяви петна, като започват развитието си от върха и наподобяват клинообразна форма към основата на централния нерв. През пролетта заразените листни пъпки не се развиват или се образуват слаби леторасли и дребни жълтеникави листа, които загиват по-рано.

Гъбата, причинител на болестта, зимува в заразените издънки. В началото на вегетацията, когато има валежи, спорите се разсейват и заразяват пъпките и новия прираст.

Благоприятни условия за развитие на болестта са:

* топло и влажно време;

* по-голяма гъстота на засаждане на растенията;

* небалансирано или прекомерно азотно торене;

* неправилно напояване;

* заплевеляване на насаждението.

Установено е, че заразяването започва, когато малиновите издънки достигнат височина 15-20 см, като при благоприятни условия може да продължи почти до края на вегетацията.

Мерките срещу болестта включва профилактични и лечебни третирания с продукти за растителна защита. Първото пръскане се извършва, когато издънките са с височина 20-30 см, а второто – 10-12 дни след него. При нужда се третира и през вегетацията с подходящи фунгициди.

През зимата се извършва пръскане с 2%-ов бородолезов разтвор.

От агромерките се препоръчва да се отглеждат устойчиви сортове. Растенията да се засаждат при оптимално разстояние вътре и между редовете. Важно е да се прави и редовна резитба за прореждане и съкращаване на издънките.

2 Изсъхване на летораслите

Много разпространена болест, често се среща едновременно с дидимелата. Напада надземните растителни части. Заразата прониква през рани, причинени от обработки или от неприятели по малината.

Заразата навлиза в тъканите и достига до сърцевината. Симптомите се изразяват в петна по издънките, които постепенно се разрастват и стават като пръстен около стъблото. Кората се напуква, бели се и се образуват дълбоки раковини. През следващата вегетация нападнатите издънки изсъхват.

Заразените плодове узряват по-рано, стават кафеникави и изсъхват.

Благоприятни условия за развитие на болестта са висока атмосферна влажност и повреди по издънките, през които навлизат спорите на гъбата.

Заразата зимува в нападнатите издънки, като през пролетта при подходящи условия отново заразява.
Мерките срещу болестта включват засаждане на здрав посадъчен материал от устойчиви сортове малини.

3 Антракноза

Болестта се развива изключително силно във влажни години, като нанася много сериозни поражания в малиновите насаждения. Заразата напада всички надземни органи – стъбла, листа, плодове.

Симптомите са:

* По младите издънки се забелязват дребни, закръглени, пурпурни петна, които са обвити от пурпурен венец със светлосив център. Когато заразата стане по-късно през вегетацията, се формират сиви петна, от които през следващата година се образуват дълбоки язви.

* По листата се образуват дребни, светложълти пета, които по-късно стават червено-пурпурни.

* Цветовете увяхват и изсъхват.

* Плодовете остават дребни, твърди, изсъхват преди да са узрели.

Гъбата, причинител на болестта, зимува като мицел в заразените стъбла. През новата вегетация спорите заразяват отново при благоприятни условия – температура около 20 градуса и висока влажност.

Болестта може да се развива от пролетта до есента.
Като стратегия за борба се препоръчват мерките срещу дидимелата.

4 Ръжда

Тази гъбна болест се развива масово при чести превалявания и температура на въздуха между 18-26 градуса.

Симптомите на заразените растения се проявяват в началото на вегетацията по горната страна на листата. Те са под формата на пожълтели участъци, които постепенно покафеняват. От долната страна се образуват оранжеви петна, в които има спори на гъбата.

Постепенно заразата преминава по листните дръжки и по младите леторасли. През лятото стъблената форма на ръждата се наблюдава в основата на летораслите, почти до почвената повърхност. Нападнатите места се покриват с лепкава материя.

При силно развитие на болестта може да се стигне до понижена жизненост на растенията, опадване на листата, слабо плододаване.

Мерките срещу болестта са:

* Премахване на заразените листа.

* Унищожаване на диворастящите малини в близост до културното насаждение.

* При забелязване на първите симптоми да се третира с подходящи фунгициди.

5 Сиво гниене

Болестта засяга голяма част от растителните органи – цветове, цветни дръжки, плодове, както и издънките на младите малини.

И по зелените, и по зрелите плодове се образува плътен, сиво-кафяв плесенов налеп. Впоследствие плодовете се мумифицират. При влажно време се наблюдава масово заразяване на зрелите плодове.

Гъбата, причинител на болестта, поврежда цветовете по време на разтварянето им, а по стъблата се образуват светлокафяви петна. В резултат на това през следващия сезон не се развиват издънки.

Заразяването става по време на цъфтежа, когато има валежи, напояване или роса и оптимална температура на въздуха около 20-27 градуса.

Добри практики срещу сивото гниене са навременните агротехнически грижи:

* Създаване на нови насаждения на добре осветени и проветриви места.

* Да се спазва оптимално разстояние на засаждане вътре и между редовете.

* Балансирано хранене на растенията.

* Когато има предпоставки за зараза, като влажни и хладни условия, да се проведат 2-3 третирания с подходящи фунгициди.

Първото пръскане се извършва във фенофаза бутонизация, следващото е по време на пълното разтваряне на бутоните, а последното – 10 дни по-късно.

6 Вертицилийно увяхване

Причинителите на болестта са основно два вида от рода Вертицилиум. Те са изключително опасни и могат да доведат до загиване на малините.

Симптомите на заразените растения се забелязват по стъблата, където се появява синя или виолетова ивица, която тръгва отдолу и достига различна височина.

В хода на заразата по долните листа, по краищата и между нервите се проявява хлороза. Стъблото може да бъде напълно обезлистено.

На следващата пролет се вижда, че много от заразените стъбла са изсъхнали и загинали. Другите имат деформирани пъпки, образуват слаб прираст. Ако се формират плодове, те също са деформирани и с влошени вкусови качества.

Мерките срещу болестта са:

* Дълбоко заораване на растителните остатъци в почвата.

* Спазване на сеитбообращение.

Малини не трябва да се засаждат след култури, които се нападат от болестта. Такива са домати, картофи, патладжан, пипер и др.

* Използване на устойчиви сортове.

* Засаждане на здрав посадъчен материал.

7. Кореново гниене

Болестта се причинява от различни патогени, които принадлежат основно към родовете Фузариум и Фитофтора.

Сред най-опасните зарази е червеното кореново гниене, което води до масово заразяване и може да унищожи цялото малиново насаждение. Заразата се запазва в почвата, като се разпространява много бързо с поливната вода.

Симптомите се забелязват през пролетта

Те са:

* Огъване на върховете на стъблата на младите издънки.

* Забавен растеж.

* Жълтеене на листата.

* Увяхване и изсъхване.

* По издънките се образува тъмнокафяво напетняване, което се разраства и обхваща пръстеновидно латораслите.

* Дървесината променя оцветяването си.

* При младите растения се появява оранжево-червено оцветяване, а при по-старите – тъмнокафяво.

Масови заразявания се наблюдават през периода юни-септември. Подходящи условия, които провокират болестта, са тежки, непропускливи, преовлажнени почви, които са с високо рН.

Мерките за борба включват:

* Засаждане на устойчиви или толерантни сортове.

* Добър дренаж на почвата, където ще се създава малиново насаждение.

* Правилна финосанитарна резитба.

* Отглеждане на растенията при спазване на добрите агропрактики.

* Добра практика е мулчирането на почвата с полиетиленово фолио.

- Дидимела
Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
- Дидимела Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
Дидимела по листа
Дидимела по листа
Отделните гъбни болести нападат различни растителни части – стъбла, листа, цветове, плодове
Отделните гъбни болести нападат различни растителни части – стъбла, листа, цветове, плодове
 Антракноза
Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
Антракноза Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
 Антракноза
Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
Антракноза Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
Ръжда
Ръжда
Сиво гниене
Източник: Washington State University
Сиво гниене Източник: Washington State University
Малиновите насаждения трябва редовно да се обследват за вредители
Малиновите насаждения трябва редовно да се обследват за вредители
Вертицилийно увяхване
Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
Вертицилийно увяхване Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
Кореново гниене
Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs
Кореново гниене Източник: Ontario - Ministry of Agriculture Food & Rural Affairs