10° C, облачно
Какви са ползите от технологията при зеленчуковите култури разясни доц. Милена Йорданова от Лесотехническия университет на семинар, организиран от Националната служба за съвети в земеделието
Ваня ВЕЛИНСКА
Онлайн-семинар на тема „Мулчиране с органични материали при зеленчукови култури - ползи за растенията, околната среда и почвеното плодородие“ организира Националната служба за съвети в земеделието – София и Лесотехническият университет. Събитието бе подкрепено от хъб България на мрежа №7 „Подобрена ефективност на използване на хранителните вещества в градинарството“ на проект NEFERTITI. Лектор на семинара бе доц. Милена Йорданова, преподавател в Агрономическия факултет към Лесотехническия университет, с направления в работата си мулчиране, компостиране и други техники и технологии при производството на зеленчукови култури.
В миналия брой ви представихме какво представлява мулчирането и какви материали се използват при прилагането на технологията. Сега продължаваме с темата за приложението на мулчирането и ползите за растенията, околната среда и почвеното плодородие.
В зависимост от целите, които използваме и технологията, според културата, има няколко посоки, разясни доц. Милена Йорданова.
За предпочитане е
мулчът да се поставя върху топла и влажна почва
Когато рано през пролетта тя не се е затоплила, мулчът ще запази почвата хладна. Това естествено ще забави вегетацията на културите. Затова препоръката е почвата да се е затоплила. А ако се постави върху суха почва, необходимо е допълнително да се напоява.
Освен това трябва да се внимава с дебелината на нанесения мулч. Обикновено той трябва да е между 5 и 10 см.
Когато ще се прави директна сеитба, може да се мулчира на два пъти. Първо се мулчира веднага след сеитбата на семената, като се използва по-тънък слой, а след поникването на растенията – се добавя още един слой.
На полета с по-упорити плевели, като паламида например, практиката е друга. Препоръчително е да се извърши обработка на почвата преди да се постави мулча.
Слоят мулч винаги трябва да се съобразява с вида на материала, съветват специалистите. Ако той е такъв, който се сляга по-бързо, се поставя по-дебел слой, ако е обратно – около 10 см. При сламата например той може да е повече от 10 см.
Кои са целите, които се търсят с употребата на мулч?
Обикновено мулчирането влияе пряко върху почвата и нейните свойства и косвено върху растенията, подчертава доц. Милена Йорданова. То регулира почвената температура, намалява загубата на вода поради слабо изпарение, подобрява водозадържащата способност на почвата, предотвратява водната и ветровата ерозия, увеличава броя на микроорганизмите в почвата, добавя хранителни и органични вещества, подобрява почвената структура, намалява плевелите чрез редуциране на количеството светлина, която достига до почвата.
Мулчът е отличен изолатор и предотвратява драстичните колебания в температурата на почвата. Поддържа я по-хладна през лятото, по-топла през зимата, а също така подобрява растежът на корените и наличието на хранителни вещества. Най-ниски температури се поддържат при сламата, защото тя е най-светла. Има разлика между почвените пластове около 12 градуса. Например на 15 см най-топло е при тревния и при печурковия откос, сочат опитите.
Как влияе мулчът на влагата? Намалява се скоростта на изпарението. Мулчиращият материал, който отделя почвата от атмосферата, задържа влагата вътре в нея, близо до корените на културите - намалява се повърхностния отток. Така се спестява и от поливки. Всъщност мулчирането, както и други практики,
е много по-показателно в сухи години или в райони с по-малко валежи
Как става осигуряването на хранителните вещества? Мулч от печурков или от обикновен растителен компост и от оборски тор – осигуряват пряко хранителни вещества на културните растения. Още през 1963 г. се съобщава за увеличаване на количеството фосфор и калий в почвата под органични покрития. Друг опит през 2006 г. потвърждава, че бавното освобождаване на азота от разлагащия се органичен мулч, е по-добре синхронизирано с усвояването на растенията, отколкото при неорганичния азот.
Друг начин, по който мулчовете могат да подобрят храненето, е като намалят измиването на торовете и хранителните вещества било чрез проливни дъждове или с напояването. Азотът, а също и калият, са елементи, които много бързо се измиват.
Това, което съм установила от моите опити, е че минералният азот, който е най-достъпен за растенията, фосфорът и калият, се съдържат в най-големи количества в печурковия компост, тъй като е хранителен и съдържа и оборски тор, посочва доц. Милена Йорданова.
Подходящ начин, с който се подобрява храненето на растенията, е след заораване на органичните мулчове. Така
се подобрява органичната материя, активизират се почвените микроорганизми,
които започват да я разграждат и да допълват запасите от макроелементи в нея. Органичното вещество в почвата се повишава, но може да намалее фиксацията на азота, заради по-силно целулозните материали.
Почвите с високо съдържание на органични вещества по принцип са по-лесни за обработка и са по-подходящи за градинарство. Като се заорат мулчиращите материали, почвата става по-добра. Почвата, която е била безструктурна, започва да се агрегатира, става по-рохкава. Също така се увеличава съдържанието на въглерод в нея. Което кореспондира с темата за секвестирането на органичен въглерод.
Органичните мулчове стимулират почвената микрофлора, макро- и микроорганизми като бактерии, актиномицети и др. При печурковия компост съдържанието на микроорганизми е сравнително високо.
Мулчирането потиска развитието на плевелите. Като осигурява един вид бариера, се намалява покълването и развитието им. Трябва обаче да има поне 5 см слой компост. Плевелни семена са отчетени само при използване на добре угнил оборски тор, който обаче не е компостиран.
Мулчирането намалява и труда, който е необходим при отглеждането на културите, тъй като потиска развитието на плевелите, съответно не се извършват допълнителен обработки.
След като мулчът е положен, не се налага плевене или окопаване
Освен това мулчирането осигурява благоприятна среда за растеж и развитие на културите, тъй като те се хранят по-добре, не са толкова стресирани заради променящата се влага или температура. Те са по-здрави, по-устойчиви, по-енергични, а това рефлектира върху добивите. При някои видове като дини, тикви, краставици, безколови домати, се предотвратява гниенето, защото плодовете са върху покритието, а не директно върху почвата. Вкусовите им качества също са по-добри. Подобрява се и съхраняването на зеленчуци като картофи и зеле.
При всички видове, при които сме правили опити, домати, пипер, патладжан, картофи, краставици, праз, зеле, броколи и др., сме установили увеличаване на добивите, посочи в заключение доц. Милена Йорданова.
...
ВЪПРОСИ - ОТГОВОРИ
- Може ли да се прилага мулч при картофи и какъв материал е подходящ?
- Да, много често. Извършва се със слама, по-рядко с тревен откос. Вече дори се отглеждат картофи изцяло в слама. В България обаче почвата и климатът са чудесни и просто няма смисъл.
…
- Подходящо ли е да се мулчират трайни насаждения в околостъблените кръгове на дърветата?
- В овощните градини има един проблем, което трябва да се вземе под внимание. Мулчът не трябва да е поставен много плътно около дърветата, тъй като така се поддържа много висока влага, която се отразява неблагоприятно върху развитието им. Трябва да се очертае кръг около стъблото, подобно на поничка.
…
- Приложимо ли е мулчиране при зрял боб?
- Да, както при всички видове зеленчуци. При културата е подходящ сламен мулч, фасулът е азотфиксиращо растене. Мулчът ще помогне срещу плевелите, както и да се запази добра температура и влага около корените на културата.
…
- Какъв вид мулч се препоръчва при полски домати – слама или някаква жива култура, която да се окоси и намачка?
- Ние сме използвали слама, защото тя запазва влагата много добре. Освен това доматите няма да полягат директно върху почвата и да се цапат и загниват. Препоръката е мулчът да не се полага много мокър, защото започва да гние.
…
- Листата от орехи може ли да се използват за мулчиране?
- Ореховите листа съдържат вещества, които потискат както покълването на семената, така и развитието на растенията. Те обаче може да се компостират, а след 5-6 месеца да се използват при различни видове зеленчуци.
…
- Възможно ли чрез мулча да се пренесат вредители – нематоди, болести, неприятели?
- Специално за нематодите, ако компостът не е компостиран правилно, има такава вероятност. По-често това става чрез разсад на съседи. А добавяйки мулчове на място, подобрявайки влажността и микробиологичната активност на почвата, насърчавате растенията да се справят с неприятелите.
По принцип няма практика мулчът да се обеззаразява преди полагането му. А когато се използва компостиран материал, той е достатъчно добър.
- Може ли да се използва жив мулч от бяла или червена детелина около домати, краставици и чесън?
- За червената детелина трябва да се осигури достатъчно влага, т.е. да има поливни условия. Обикновено тя е добър мулч при отглеждане на полски култури, но и за зеленчуци става. Тя не изсушава почвата, като люцерната например. Предпочитана е от западните градинари.
Коментари