8° C, облачно
Огромна вреда нанася изкривеното разбиране, че защитните мерки са само за големите ферми
Д-р Хосе Казанова,
Автономен университет на Барселона
През по-голяма част от своята професионална кариера бях сигурен, че най-честата грешка в биосигурността на свинефермите е свързана с незнанието на това как
правилно да бъде диференцирана чистата от мръсната зона
И бях убеден в това дотогава, докато някой не ме помоли да назова петте според мен най-разпространени грешки с биосигурността, правени в свинефермите.
Първата ми реакция беше: "Как свинефeрмата въобще може да съществува, ако в нея се направят всичките 5 грешки едновременно!" Но бързо осъзнах, че в действителност става дума за
5 основни грешки в свиневъдния отрасъл
като цяло и по-скоро те едва ли може да бъдат извършени в една и съща свинеферма по едно и също време.
И като се замислих, стигнах до извода, че онова, което през по-голяма част от своята професионална кариера бях смятал за основна грешка номер едно, се оказа по значение едва на пето място.
И така кои са 5-те най-често допускани грешки в биосигурността?
1. Недооценяване на значението на биосигурността.
Първото, което трябва да бъде внедрено в производството дори много преди въвеждането на поголовието, е премислените и внимателно разработените планове и процедури на биосигурност.
Помещения за преобличане и къпане, товаро-разтоварни рампи и др. - всичко трябва да е готово, преди да заработи производството.
Пример от практиката: Ситуация, в която в помещенията на първата площадка вече са докарани животните, преди да е завършена втората - не е рядкост.
Нещото, което трябва да се избягва на всяка цена, е помещенията за преобличане да са готови едва след като бъде завършено и последното помещение за отглеждане на свинете.
2. Липсата на пълно разбиране на процедурите.
Много важно е да се разбира насочеността на различните процедури и протоколи, за да се въвеждат по правилния начин и след известно време да не станат безполезни.
Процедурата за биосигурност, която трябва да се изпълнява по задължение, но която не се разбира, рано или късно престава да има ефект.
Всеки трябва да разбира правилата и как да ги спазва: свиневъди, служители, ветеринарни специалисти и т.н.
Ограждането на територията на свинефермата по периметъра й е законово изискване в много държави по света още преди глобалната смъртоносна епизоотия с африканската чума по свинете. Целта е недопускане проникването в свинефермата на неканени гости: както хора, така и животни - и домашни (котки и кучета), и диви (диви свине или лисици). Свиневъдите разбират, че в този план стената работи по-добре от оградата.
Също така те разбират, че е по-добре да се преобличат, да мият ръцете си и да се къпят. И това, че влезлият на територията на свинефермата камион е напълно измит и дезинфекциран е без значение, ако шофьорът му, който участва в разтоварването, е с мръсни дрехи и обувки.
3. Приемането, че мерките за биосигурност са само за големите свинеферми.
Процедурите за биосигурност трябва да се въвеждат във всички ферми независимо от размерите им. Трябва да сме наясно, че процедурите за биосигурност са действия, които можем да предприемем, за да избегнем попадането на инфекциозни заболявания в производството. Трябва да осъзнаваме, че тези процедури са насочени и към това да не излизат от нашите свинеферми инфекциозни заболявания. Това се разбира под биологична сигурност. Трябва да се има предвид, че съществуват редица много опасни заразни болести - такива, от които страдат не само отделни ферми, а които поразяват цели територии и избавянето от тях изисква значителни усилия. Примери на такива заболявания са шапът, африканската чума по свинете, класическа чумата по свинете и болестта на Ауески. Тези заболявания се наричат трансгранични или екзотични болести по животните и са глобална заплаха.
Протоколите за биосигурност са приложими при всички свине - както при отглежданите в промишлените свинеферми, така и към животните в тип заден двор.
4. Много е опасно да сте прекалено сигурни в своите протоколи за биосигурност, ако те са недостатъчно ефективни.
Колкото повече протоколи и процедури за биосигурност са въведени, толкова рискът е по-нисък. Въпреки това трябва да се помни, че риск, равен на нула, не съществува.
Еднократните хартиени комбинезони и найлоновите калцуни само дават лъжливо усещане на безопасност.
Дезинфекционните врати и бариери са абсолютно ефективна мярка за биосигурност, но ще е много оптимистично да се смята, че всичко, което е минало през тези врати или през бариерата, е напълно дезинфекцирано.
Най-добрата застраховка е онази, която никога не се е налагало да използваме.
5. "Чистите" и "мръсните" зони не са определени както трябва.
Границите на "чистата" зона - производствените области, трябва да са ясно обозначени и отделени от целия останал свят - от "мръсната" зона.
Това е особено важно в точките на необходимия контакт между зоните, където се осъществява производството, и всички останали - такива като пунктове на приемане/разтоварване на свине, снабдителните зони, местата, през които преминава персоналът, пунктовете за складиране на труповете на свине.
Границата между „чистата” и „мръсната” зона трябва да е ясно обозначена и лесно разбираема. Това има огромно значение в местата за разтоварване/приемане на свине и входовете/изходите за хора.
(По информация на The Pig Sate)
Коментари