Добрите добиви са от първостепенна важност за всеки земеделски производител, който влага средства и много труд в отглеждането на дадена култура. Такива обаче трудно се реализират без помощта на минерални торове, които днес са в основата на продоволствената сигурност в световен мащаб. Изборът на подходящ тор зависи от състоянието на почвите, от запасеността им с хранителни елементи и минерали, от вида на отглежданата култура и др.

Най-важният за растенията хранителен елемент е азотът. Той осигурява бърз растеж и подобрява качествата на семената и плодовете. Липсата му влияе негативно върху цялото растение. Именно поради тази причина запасеността с азот е от съществено значение за реализирането на богати добиви. Затова е важен и изборът на азотен тор. Въпреки че повечето земеделски производители имат голям опит и са натрупали солидни знания, в търсене на по-добри резултати мнозина от тях в даден момент са били готови да рискуват с употребата на торове. За да улесним всеки от тях, ще представим качествата, предимствата и недостатъците на най-употребяваните азотни торове.

С най-широко приложение в България е

амониевият нитрат,

който е с общо съдържание на азот 34,4%, подходящ за всички технически и полски култури. Характеризира се с висока хигроскопичност. Подходящ е както за есенно, така и за пролетно подхранване, като може да се използва повече от веднъж в рамките на стопанската година.

Активният азот се усвоява бързо от растенията и стимулира нормалното им развитие, като увеличава качеството и количеството на продукцията. За разлика от други азотни торове, може да се прилага и в периоди с по-високи температури, без опасения от загуби на хранителен елемент поради разграждане (сублимация).

Активният азот играе важна роля за целия вегетационен период на растенията, спомага за образуването на листна маса, формирането на плодове и семена, количеството и качеството на добива. Високото съдържание на азот осигурява половината от хранителния елемент в нитратна форма, а другата половина – в амониева форма. Нитратната форма лесно се доставя до корените чрез почвената влага, където веднага бива усвоявана от растението. Амониевата форма се разгражда по-бавно, преобразувайки се в нитратна от почвените организми.

Сред най-добрите му качества е укрепването на  имунитета на посевите, като предпазва растенията от гъбични болести, тъй като увеличава тяхната издръжливост, те по-рядко страдат от увяхване и гниене.

Откъм съхранение, амониевият нитрат също има своите предимства – опакован може да се съхранява до 3 години. Високото му съдържание на най-важния хранителен елемент в съотношение с продажната му цена го превръща и в най-изгодния от финансова гледна точка. Той може да се използва при всички видове почви без тези с ниско PH, тъй като при определени условия може да вкисли почвата.

Друг минерален тор, който намира широко приложение, е

амониев сулфат (AS),

който е азотно-серен тор със съдържание 21% азот и 24% сяра. Той е добре разтворим във вода и не се сбива. Осигурява оптимален растеж и високи добиви. Чрез него се внасят хранителните вещества в почвата, като сярата, която е един от основните хранителни елементи за посевите и влиза в състава на протеини и аминокиселини, освен това противодейства на паразити по кореновата система. Той лесно и напълно се усвоява от растенията, но пък води до загуби на азот при процесите на разпад на гранулата преди самата нитрификация. Подходящ е за основно торене, като не е препоръчително да се използва повече от веднъж в рамките на стопанската година. Продуктът е важен за подхранването на почвата, тъй като ниското съдържание на сяра в нея може значително да намали ефекта на торовете, съдържащи азот, фосфор и калий.

Амониевият сулфат обаче притежава силно изразена киселинност, поради което не бива да се използва в почви с кисела реакция. При употребата му нивата на загуби са по-големи особено при почви с високо съдържание на свободен калций (над 15%), защото сулфатът се разтваря много по-бързо в калциев карбонат, което също увеличава pH-то на почвата, а оттам и загубите. Затова е добре амониевият сулфат да се използва при почви с pH под 7.0, тъй като в тях няма калциев карбонат.
Заради ниското съдържание на азот – 21% , той се превръща във финансово неефективен тор, тъй като трябва да се използват по-големи количества за осигуряване на необходимия азот на растенията. Но това може да доведе до токсичен ефект в почвата заради съдържанието на сяра, което го превръща в неекологично решение за повишаване на добивите. Бързо се измива от подпочвената влага и не подобрява структурите на почвата.

Приложение в земеделието намира и

кaлциевият амониев нитрат (CAN)

- азотен тор, предпочитан за киселинни почви. Подходящ е за предсеитбено торене. Най-популярният вид от този тор съдържа едва 27% азот (половината, от който е в нитратна форма, а останалата част е в амониева форма) и 11% CaO. Този тор се използва при различни култури, но не е препоръчително да се внася повече от веднъж през стопанската година. Азотът, който се усвоява бързо от растенията, е относително стабилен на разпад, поради своята амониева форма, но пък процесът на разпад на гранулата е по-дълъг в сравнение с амониевия нитрат и има значителни загуби на активно вещество преди процеса на нитрификация. Калцият, от своя страна, спомага за движението на въглехидратите и увеличаването на разтворимостта на хранителните вещества в почвата и бързото им усвояване от растенията, както и за растежа и развитието на кореновата им система. Освен това намалява необходимостта от варуване при кисели почви, но може да доведе до прекомерно алкализиране на почвата.

CAN-ът не се произвежда у нас, а се внася. След нанасянето му по повърхността на почвата, концентрацията на амоняк във въздуха почти не се отличава от тази на контролния парцел.

Наред с всички качества и недостатъци на разгледаните азотни торове, можем да обобщим, че икономическата ефективност от употребата на амониев нитрат е с предимство пред останалите. В подкрепа на твърдението прилагаме таблица на актуалните към 29. 11. 2021 г. цени на азотни торове. Стойността на условна единица азот в трите формулации е както следва:

От всичко изложено до момента, можем да заключим, че в дългосрочен план единствено амониевият нитрат може да отговори на нарастващите нужди на земеделието от стабилен и рентабилен източник на азот. Употребата му е почти без недостатъци. Всеки друг източник на най-важния за растенията хранителен елемент би бил временно решение, нерентабилно в дългосрочен план и неефективно при геоклиматичните аномалии и трусове в нашия век.