18° C, ясно небе
Мерките за предотвратяване на тези зарази са основно добри агротехнически практики, които е препоръчително да се спазват
Ваня ВЕЛИНСКА
Струпясване
Болестта се проявява още в началото на вегетацията на картофите. Поникващите растения имат забавено развитие, може дори да загинат. В основата на нападнатите кълнове, както и на корените се наблюдават червено-кафяви петна. В резултат те завяхват и изсъхват. Клубените, развили се от болни растения, са дребни и деформирани. Ако болестта се появи в по-късна фаза, клубените са нормално развити, но по повърхността им се образуват черни струпеи.
Заразата се запазва в почвата и по болните картофи като склероции. През следващата вегетация при температура 20-25 градуса гъбата, причинител на болестта, възобновява своето развитие и заразява наново.
Мерки:
* Навременно изваждане на клубените, предназначени за посадъчен материал.
* Задължително 5-6-годишно сеитбообращение на полета с установена зараза.
* Обеззаразяване на клубените преди засаждане.
Картофена мана
Първите симптоми на болестта се наблюдават по надземните части на растението. По върха и по периферията на най-старите листа се образуват тъмни маслени петна. Те стават сиво-кафяви до черни, бързо нарастват и прегарят. При влажно време от долната страна на листата се образува рехав налеп от спорите на гъбата.
Симптоми се наблюдават и по стъблото на картофите – сиво-кафяви петна. Постепенно заразата преминава и по клубените. Признаците се откриват при изваждането им. На повърхността на клубените за забелязват сиви петна, които са леко вдлъбнати. Във вътрешността те са кафеникави, като петната могат да достигнат до сърцевината на клубена.
Мерки:
* Задължително редуване на културите.
* Почистване на самосевките.
* Да не се засаждат заразени клубени.
* Извеждане на химична борба с болестта по време на вегетацията на картофите.
Обикновена краста
Болестта се проявява само по повърхността на клубените. Симптомите се изразяват в кръгли язвички с големина около 1 см. При силно нападение те са много на брой и покриват почти целите картофи. От своя страна язвите са входна врата за проникване на други болести, например мокро гниене, мана и др.
Заразените клубени имат лош външен вид, както и вкусови качества.
Гъбата, причинител на болестта, е почвен патоген, който е изключително устойчив на факторите на средата. Потиска се в известна степен от кисела почвена среда.
Оптималната температура за заразяване е около 20 градуса. Болестта се пренася чрез заразени клубени, почвени частици, поливната вода, вятър.
Мерки:
* По възможност 5-6-годишно сеитбообращение на полетата.
* Обеззаразяване на посадъчния материал.
* Подържане на оптимална влажност и киселинност на почвата – рН – 5.
Прашеста краста
Симптомите на болестта се изразяват в малки светлокафяви подутини – 1-2 мм, които се появяват по повърхността на клубените. Те нарастват много бързо и достигат размери 5-6 мм. Тъканта под повредената кожица се превръща в подобие на желе, което по-късно се разпада на спорите на гъбата. При разрязването на болен картоф се вижда прахообразна маса.
При силна зараза повърхността на нападнатите клубени се покрива с много раковини. През тях преминават причинители на гниене.
Болестта може да се запази в почвата 5 години, като благоприятни условия за развитието й са влажната и студена среда. Опити показват, че сортове с бял и жълт цвят на кожицата са по-чувствителни към заразата.
Мерки:
* Отглеждане на по-устойчиви сортове.
* Задължително 6-7-годишно сеитбообращение на полета с установена зараза.
Сребриста краста
По клубените се забелязват закръглени хлътнали петна. Най-често те имат сребрист вид и са покрити с черни точици. Това са склероциите на гъбата, които се подреждат в концентрични кръгове.
Повредата засяга само кожицата на картофите, не прониква във вътрешността им. Когато има висока влажност, петната се покриват със зелено-черен налеп – мицелът на гъбата. При сухи условия клубените омекват по-рано.
Заразата презимува по клубените. Ако в хранилището е по-влажно, нападнатите части се покриват с мицел и спори на гъбата. Спорите се разнасят и попадат върху здрави клубени. При засаждането им през пролетта заразяването започва отново.
Мерки:
* Обеззаразяване на посадъчния материал преди прибирането му в картофохранилищата.
* По възможност 5-6-годишно сеитбообращение на полетата.
Гангрена
Симптомите на болестта се забелязват по стъблата на картофите като продълговати петна, които са хлътнали и се намират под листните дръжки. Листата и листните дръжки под петната изсъхват. При силно нападение може да изсъхнат всички листа.
В петната се образуват пикнидиите на гъбата. При съхранение на клубени, които са от болни растения, под кожицата им се образуват тъмни твърди хлътнали петна, рязко разграничени от здравата тъкан. С развитието на болестта те обхващат голяма част от клубена. Във вътрешността се образуват кухини, покрити със сиво-бял налеп. По-късно клубените изгниват като остават сухи, но може да се наблюдава и мокро гниене, ако във вътрешността са проникнали гнилостни бактерии.
При изваждане на картофите от влажна почва по тях полепват частици, от които през ранички клубените се заразяват. Болестта се запазва в растителните остатъци на полето и като мицел и пикнидии в клубените в хранилищата.
Мерки:
* Задължително 4-5-годишно сеитбообращение.
* Изваждане на картофите в сухо време, като това става с минимално нараняване.
* Поставяне на клубените за просушаване в продължение на 10-12 дни, за да се капсулират раните.
* Обеззаразяване на посадъчния материал.
* Обеззаразяване на картофохранилищата.
Сухо фузарийно гниене
Болестта се провокира от някакви рани – механични или от насекоми. Заразата прониква в тъканите на клубена и предизвиква потъмняване на кожицата над повредата. В резултат на загуба на вода кожицата се набръчква. Обикновено заразата започва от единия край на клубена и постепенно го обхваща целия, като се стига до мумифицирането му.
Гъбата се запазва в почвата и в болните клубени, оставени за съхранение. Заразяването се извършва през рани или повреди, причинени от насекоми, хора, техника при засаждането или по-късно. Болестта се развива по време на съхранението на клубените.
За борба срещу болестта се препоръчват всички агромерки, които се дават срещу гангрената.
Коментари