И как промяната „отдолу-нагоре“ се оказва устойчива за затворените общности в селските райони

Радина Иванова

Как могат фермери да подават ръка на бъдещи фермери от ромски произход да стартират свой собствен бизнес – производство на шафран и мед. Това показаха на Ден на отворените врати на проекта „Деца с бъдеще – фермери, занаятчии, предприемачи” в село Джурово (общ. Правец), където от юни четири млади ромски семейства с деца се обучават в отглеждането на шафран и пчели. Проектът се реализира от фондация “Биоселена” и фондация „Обществен борд“ на „Телъс интернешънъл“ в България, които предоставят на стартиращите земеделци нужното обучение и оборудване - 6 кошера на двете семейства и луковици и инструменти на другите две. А от тях се изисква да продължат нататък сами и да се самоиздържат, поясни координаторът на проекта Елисавета Пъндева. Така ще създадат устойчив поминък, различен от това, което вършат, и ще добият самочувствие като работещи.

Но тласъкът на инициативата се дължи изцяло на Владимир Петров - дърводелец и дългогодишен участник на фермерските пазари в София. За него кметът на селото Стоян Стоянов казва, че когато има човек като него –

да подеме помощта към общността, те сами влизат в производството

и им харесва да работят. Доказал го е и в дърводелския си цех, който работи осма година в селото и дава нов занаят на ромската общност.

Познавайки я добре, сега Петров е препоръчал и четирите млади семейства, които с честен труд искат да изкарват прехраната си и да учат на това своите деца, които се ангажират в производството.

„Познавам ги от години и когато са казали нещо, без задни мисли, го правят. Самите те искат да променят живота си“, заявява Петров. Ако човек не поиска сам промяна, не можеш да му я внесеш отвън. Можеш да му помогнеш да стартира, но не можеш вместо него, смята той. По думите му проекти като този показват, че нещата не са съсредоточени само в големите градове и че когато има вяра в човека, добро отношение и правилен подход, нещата се получават.

Знанията и уменията семействата пчелари взимат от своя ментор Теодор Пушкаров. Той е биологичен производител на мед и потомствен пчелар, отглежда 160 кошера в с. Меляне (обл. Монтана).

Земеделският биопроизводител на шафран Стоян Дурков пък дава напътствия на другите две семейства в отглеждане на шафран.

Но защо точно шафран и мед?

Районът е изключително чист. Освен това почвено-климатичните условия, особено почвите, тук са много благоприятни за отглеждане на шафран. От друга страна дейностите са свързани с много ръчен труд, което общността владее. А продуктите се реализират на добри цени и това им дава възможност за добро развитие в собственото населено място.
„Най-скъпата инвестиция при шафрана е закупуването на луковиците, което сме им осигурили, така че ако решат впоследствие могат да го размножават и да разширят площите си”, сподели още Елисавета Пъндева.

„Биоселена“ ще подкрепи включилите се в проекта семейства на фермерските пазари. Ангажирани с предоставяне на опаковки, обмислят и отличително лого на техните продукти.

Въпреки, че проектът ще приключи през януари, Делян и Детелина – съпруг и съпруга - са надъхани сами да увеличат кошерите, казват ни те. А още по-влюбени в занаята са децата им Цветелин и Светослав.

Заедно с Теодор направиха демонстрация на вадене на мед (практиката приключва през септември, отбеляза менторът).

1118 са жителите на село Джурово, 70% са роми. Безработицата при тях е много голяма. По думите на кмета Стоянов 80% са на социално подпомагане. Масово намират препитание на сезонна работа в чужбина.

Цената на пчелните продукти е нагоре

Среден добив от 35-40 кг от кошер акациев мед е изкарал тази година Теодор Пушкаров, което описва като прилично. По думите му тази година за първи път чист акациев мед се изкупува между 10 и 12 лв./кг на едро. За многоцветния колегите му споменават около 6 лева за кг на едро. При положение, че миналата година беше 3 лева и не искаха да им го взимат, сравнява Пушкаров.

На дребно пазарът е много шарен. Акациевият го предлага на 14 лева, но на клиентите им се струва скъпо. Но 12 лева е на едро в тенекия, а аз имам разход за транспорт, буркани, напомня той.

„2008 г. за първи път съм започнал да продавам мед в София, тогава многоцветния го продавах на 10 лева. Сега, 13 години по-късно, пак е толкова. Минималната заплата тогава беше 300 лева, а сега е над 600 лв. Имам желание да го вдигна, но няма кой да го купи“, обяснява Пушкаров.

Пчелите не изчезват, а умират

Последните години много се спекулира със синдрома на празния кошер, смята Теодор. Според него той се е получил вследствие на грешка от страна на пчеларя – в голямата си част, в по-малка степен на климата или пръсканията. Влиянието от 5G-то го описва като измислица.

„Довчера си се занимавал с друго, купуваш кошери по програма, започваш, а не различаваш пчела от оса. Естествено на другата година са ти умрели, а ти си обвързан с проекта, трябва да поддържаш бройка, идват ти на проверка и започват с измислиците – синдроми и т.н.“

Според него по този начин редовно се злоупотребява у нас, и казва, че самият той е стартирал с „Млад фермер“, кандидатствал и по всички възможни мерки за пчели. Но всичко е при мен, с това се изхранвам, с друго не съм се занимавал.

По думите му дори и да пръскат с рз-препарати, пчеларите могат да положат допълнителни грижи, за да ги спасят. Например с честа смяна на питите. Земеделците от районите на Добрич и Плевен никога няма да спрат да пръскат, а всички пчелари от там не могат да избягат в Балкана.

За да не се случва същият „ефект на ентусиазирания млад пчелар“ и със семействата от Джурово, те се нуждаят именно от учител като Теодор. Според него шафранът няма да повлияе на меда. Най-малко трябва да има големи количества от културата. С 5 липи не става, трябват 500 липи, за да стане липов мед, дава за пример Пушкаров.

Недостигът на дърва обостря сивата икономика

Липса на дърва за огрев тревожи местното население в Етрополския Балкан и селските кметове, отговорни за организирането на доставките. Това обяви Стоян Стоянов, кмет от 2011 г. на село Джурово.

„Досега съм договорил около 400 кубика дърва, които се докараха от различни фирми и цената беше много приемлива – 70 лева на кубик. Но от началото на октомври цената стана 85 лева, в Етрополе е 125 лева. Имам записани 16 домакинства, които чакат дървата, но навсякъде казват, че е спряно производството.“

Очаква се обаче много тежка зима и общините гледат да подсигурят топливото за местното население. Община Правец е в постоянен контакт с фирмите доставчици. Казвали, че проектите към горските стопанства, които им позволяват сеч, са ги спечелили, но причината за невъзможността на доставката била в работната ръка. Секачи имали, но не и хора за пренасянето. „Имаше две групи с по 30-40-50 коня, сега тези хора ги няма“, заяви Стоянов. По думите му точно те чакат да се вдигне цената на дървата, за да се съгласят.

Само, че ако навреме не се обезпечат фирмите, които са спечелили, в един момент ще има и незаконна сеч. На това Стоянов отговаря, че при тях тя е всеки ден – когато няма дърва за огрев хората минават по втория начин.

Стоян Стоянов (вляво) за Владимир Петров (най-дясно): „Когато има такива хора, ние сме насреща, защото това е инициатива, която трябва да накара ромското население да остава в селото и да се учи да работи, да се труди, за да види откъде излиза благината, а децата да се научат как се произвежда мед и шафран.“
Стоян Стоянов (вляво) за Владимир Петров (най-дясно): „Когато има такива хора, ние сме насреща, защото това е инициатива, която трябва да накара ромското население да остава в селото и да се учи да работи, да се труди, за да види откъде излиза благината, а децата да се научат как се произвежда мед и шафран.“
Шафранът е много скъпа подправка, която не изисква специални умения, но много ръчен труд. Почвата в Джурово била перфектна за културата. Ще цъфне в средата на октомври, но добиви ще даде след 3-тата година.
Шафранът е много скъпа подправка, която не изисква специални умения, но много ръчен труд. Почвата в Джурово била перфектна за културата. Ще цъфне в средата на октомври, но добиви ще даде след 3-тата година.
Денят на отворените врати посетиха и деца от местното училище в Джурово. Те получиха награди, а по-решителните изпробваха да вадят мед от питите.
Денят на отворените врати посетиха и деца от местното училище в Джурово. Те получиха награди, а по-решителните изпробваха да вадят мед от питите.
Теодор Пушкаров
Теодор Пушкаров