Облекчават изискването за постоянно затревени терени в общата земеделска площ

Какво ново в Методиката за прилагане на предварителните условия по директните плащания

Редица нарушения свързани с одобрената през 2024 г. от Министерство на земеделието и храните Методика за прилагане на предварителните условия по интервенциите от Стратегическия план наложиха необходимостта, тя да бъде преработена.

В края на 2024 г. министърът на земеделието, със своя заповед, отмени приетата през 2023 г. методика, която трябваше да бъде използвана до 2027 г., и прие изцяло нов подзаконов акт. Върховният административен съд (ВАС) обаче постанови, че това е направено без мотиви, без анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и без финансова обосновка. Също така, според ВАС, министърът на земеделието няма право да определя размер на санкции в акт, който е различен от закон.

С цел да поправи несъответствията с европейското законодателство и някои абсурдни изисквания към фермерите, както и за да осигури ефективно прилагане и спазване на законоустановените изисквания за управление и на стандартите за ДЗЕС, МЗХ преработи старата методика и предложи промените за обществено обсъждане в срок до 21 юли 2025 г. Новата методика ще се прилага при предстоящото извършване на контрол от Държавен фонд „Земеделие" за изпълнение на изискванията по интервенциите до 2027 г.

При ДЗЕС 1, от 13,17 на 12,61% е

намалено референтното съотношение

между постоянно затревени площи и общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, като се запазва правилото, че това съотношение не бива да намалява с повече от 5% през годината.

Въвеждат се две нови определения - за „пресушаване" и за „дрениране". Така „пресушаване" се определя като „провеждане на мелиоративни мероприятия, чрез открита проводяща мрежа от прокопани открити канали за отвеждане на повърхностни води във водоприемниците (реки, дерета, езера и др.)", а „дрениране" на влажните зони е процесът на отстраняване на вода от влажните зони, обикновено чрез направени от човека съоръжения като канавки, канали, помпи, сондажи и др., с цел превръщане на почвата във влажните зони в земя, подходяща за използване за земеделски, градски или промишлени цели;"

Създава се ново условие, че при площи с наклон над 10%, затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 45 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори и третира с препарати за растителна защита (ПРЗ) - общо със затревената буферна ивица да не се тори и третира - 50 м.

С новата методика се дава определение на понятието „сеитбооборот (ротация на културите)" като „последователно отглеждане на различни култури на една и съща земя, за да се запази плодородието и производителността на почвата, респективно - отглеждане на серия от различни по семейство или по вид култури на едно и също място през последователни стопански години".

С поправка в чл. 27, ал. 3 е формулирано по-ясно спрямо предишната методика, правилото, че „когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно установено неумишлено неспазване, което не се повтаря, процедурата за определяне на намалението се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности се сумират". Запазва се условието, че

общото намаление не може да надвишава

5 или 10% в различните случаи

В заключителните разпоредби се отменя §2, който гласи, че стандарт ДЗЕС 2 се прилага от 2025 г.

Друга новост в методиката е предвидената възможност, при използване на вода за напояване, земеделският стопанин да избере да сключи договор с друг доставчик на вода за напояване вместо „Напоителни системи" ЕАД.

С новите изменения Кърджали, Кюстендил, Смолян, Перник, Софийска област и София стават области с нитратно уязвими зони, където

от 1 ноември до 20 февруари влиза в сила

забрана за внасяне на азотсъдържащи торове

(органични и минерални/неорганични) при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища.

Отменя се изискването, на песъчливи почви, азотната норма да се внася на две или три части, като активното вещество на частите от нормата не надвишава 12 кг на декар.

Досега методиката предвиждаше

единствено понятието „средна" тежест

на нарушението на изискването, при наклонени терени торовата норма да се разделя на две - до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а останалото количество да се оставя за подхранване по време на вегетацията на културите. Сега се създава нова, ниска категория тежест, при която е установено внасяне на азот от минерален тор в количество над 8 кг/дка.

Стопаните вече са освободени от изискването, при съхранение на тревни фуражи без найлонови опаковки, негодният или неизползваният силаж да се изгребва, заедно със засегнатия почвен слой от 5 см и да се транспортира до подходящо място за компостиране/съхраняване, като органичен тор.

Досега показател за неспазване беше унищожаването на отделни участъци от растителната покривка в буферните ивици с ширина 5 м, а сега се добавят и 2 м при оризовите клетки.

По отношение забраната за употреба в зона „НАТУРА за птиците" на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията, като показател за оценка за неспазване е определено използването на торове и/или подобрители на почвата и/или биологично активни вещества и/или хранителни субстрати и/или продукти за растителна защита. Размерите на площите, при които се отчита неспазване на изискванията, остават както досега разпределени в четири групи по тежест: Много ниска - до 0,2 ха вкл. от земеделските площи в защитената зона; Ниска - над 0,2 до 1 ха вкл. от земеделските площи в защитената зона; Средна – над 1 ха до 2 ха вкл. от земеделските -площи в защитената зона; Висока - над 2 ха от земеделските площи в защитената зона.

Отпада изискването, разтворите

на продукти за растителна защита

да се приготвят на повече от 100 метра от селскостопанските сгради. Новият текст въвежда изискване: местата, на които се приготвя работният разтвор за третиране на земеделски площи, да са на разстояние не по-малко от 100 м от административни и жилищни сгради, с изключение на тези, които се намират в стопанския двор на земеделското стопанство, регистрирани животновъдни обекти, в т.ч. и пчелини, предприятия за производство на фураж и храни за животни, складове за съхранение на фураж и на растения и растителни продукти.

Заповедта на министър Тахов за изменение на методиката може да се обжалва в 14-дневен срок от датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник" пред съответния административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс.

Отпада изискването, разтворите на продукти за растителна защита да се приготвят на повече от 100 метра от селскостопанските сгради.