- На 15 октомври страната ни ще подаде последния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост, при който 100 млн. лева за частни инвестиции ще „компенсират“ 850-те млн. лв. за рехабилитация на държавния хидромелиоративен фонд.
- Диалог със земеделската общност можеше да реши недоразуменията, свързани с екологичната оценка в частта земеделие, единодушни са представителите на организираното гражданско общество – Стоян Чуканов и Наталия Шукадарова
Радина Иванова
Цялата земеделската общност, подкрепена от синдикалните организации у нас, е разочарована от отпадането на проекта за реконструкция на държавния хидромелиоративен фонд по Плана за възстановяване, както и от липсата на диалог от страна на държавните власти. Това са заявили членове на Европейския икономически и социален комитет и на българския Икономически и социален съвет пред вицепремиер Атанас Пеканов и заместник министри от 5 министерства (МЕ, МИ, МФ, МОН, МТСП, но не и МЗХГ) по време на кръгла маса „Участие на организираното гражданско общество в разработването и изпълнението Националните планове за възстановяване и устойчивият – как можем да го подобрим.“
Събитието се проведе 12 октомври, в сградата на КНСБ по инициатива на групата „Европейски семестър“ на ЕИСК с представители за България: Пламен Димитров, Георги Стоев, Стоян Чуканов. В срещата взеха участие от Асоциацията на активните потребители, АИКБ,БСК, КРИБ, КТ „Подкрепа“, научните среди – ТУ-София, Минно-геоложки университет и други, с други думи голям спектър на организираното гражданско общество и социалните партньори – синдикати и работодатели.
Целта на подобен форум във всяка държава членка е да се направят наблюдения как е протекъл диалогът с гражданското общество по разработването на НПВУ и как може да се подобри участието му в планирането и по-нататъшното изпълнение.
Повече за срещата ни разказаха Стоян Чуканов от ЕИСК и Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите и член на ИСК.
Наред със слабостите по въгледобива и в съдебната система, сектор земеделие е от най-критично коментираните и най-силно ощетените от промените в последния вариант на Плана, който страната ни ще предаде пред Европейската комисия този петък – 15 октомври.
Въпреки бързата реакция и множеството аргументирани становища, които изписаха немалко земеделски организации към МЗХГ и правителството, след новината, че проектът за напояване и рехабилитация на напоителните системи е изключен, срещите с бранша бяха само информативни. Не е имало и нито едно обществено обсъждане по установения ред. Последното такова е завършило на 29.11.2020 г. - или още при първия вариант на НПВУ, поясни Чуканов. На 20 юли 2021 г. е качена третата версия без обществено обсъждане, но по регламент то трябва да се направи, заяви той.
За да компенсират недоволството, от земеделското министерство са предложили вариант за
100 млн. лева за
частична подкрепа
(50%) за инвестиции
в 150 стопанства
– това е в последния вариант на НПВУ. Но отново без дискусия със заинтересованите страни и без възможност за входиране на становища.
Зад тезата - на всяка цена страната ни да защити рехабилитацията на държавния хидромелиоративния фонд – са се обединили работодатели, синдикални организации и представителите на организираното гражданско общество. През годината всички те са водили диалог и с Министерски съвет, и с МЗХГ, но са се сблъскали с нежелание за допускане на този проект, допълни Шукадарова.
Такова е запитването от страна на Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ към земеделското министерство, на което са ѝ отговорили, че ЕК е имала препоръки и забележки от гледна точка на екологията. Въпреки, че, обясни Чуканов, по регламент цялостна екологична оценка се прави след завършен вариант на Плана.
Но тук земеделското министерство и „Напоителни системи“ е трябвало да вземат инициатива, да отговорят активно на опасенията на ЕК и да защити този проект, тъй като на първоначално ниво той е одобрен от Комисията, напомня Шукадарова.
След като земеделското министерство не е успяло да защити проекта, от МС отговарят на запитванията, че не могат да приемат този проект.
Напояването в противовес ли е с Натура 2000?
По време на срещата много от представителите на ЕИСК и ИСК потвърдили, че проектът за рехабилитация на Напоителни системи е изкаран от Плана, заради сигнали до ЕК от екологични организации, че ще навреди на биологичното разнообразие. Част от тези проекти попадали в зоната на Натура 2000.
„Да, има такива проекти, но трябва да имаме предвид, че хидромелиоративната инфраструктура е изградена много преди да съществуват зоните от Натура 2000“, поясни Наталия Шукадарова. И че екологичният риск, на който ние излагаме тези зони, като оставяме инфраструктурата да се руши, е много по-голям, ако тя се възстанови.
По думите ѝ биологичното разнообразие от зоните в Натура 2000 може да бъде запазено и интервенциите на тези проекти могат да се направят съгласно дейности и практики, разрешени по Натура 2000. С други думи, обясни ни Шукадарова,
реконструкцията
можеше да се направи
без строителство с бетон.
Но по-лесно било да отхвърлим проекта и да не мислим за всички щети, които се нанасят върху земеделският сектор. А и не само.
От 265-те обекта, които трябваше да бъдат реконструирани, половината от тях са за отводняване. Т.е. не само за напояване, уточни тя.Следователно са лишени всички площи, градини и къщи, които се наводняват при порой, да бъдат защитени. Така, че не става въпрос само да опазим биоразнообразието, а поминъкът на хората и понякога живота им.
„Беше въпрос на диалог, на това да се намерят начини. Технически биха били постижими, въпрос на желание и политическа воля. Или липсва капацитет, или политическа воля, или лобито на някои организации е толкова силно, че няма възможност да се чуе друг компетентен глас“, цитираме Шукадарова.
Според нея устойчивото управление и икономията на водата следва да е стратегически национален приоритет, тъй като от тези фактори ще зависи и продоволствената сигурност на страната за в бъдеще. Наред с това Чуканов пояснява, че целта на националните планове, което е заложено и в документите, е да се подобри продуктивността на икономиката.
В изказването си изпълнителният директор на НАЗ е цитирала и нов доклад на ООН от юли 2021 г., който прогнозира, че България, като част от по-широкия Дунавски басейн, се очаква да е една от най-засегнатите от засушавания страни в света през следващите години. Значителни части от Дунавския басейн са засегнати през последните години и този интензитет на засушавания ще продължава да се увеличава през летните месеци и югоизточните части от територията на България.
„На фона на сушата от миналата 2020 г. и в контекста на това, че водата ще увеличава своята стойност – ще бъде новото злато, България се оказва от един проект, който цели именно това – да пести всяка капчица вода.“
Проблемът с тази остаряла инфраструктура е, че
загубата на вода
по тези канали
е между 60 и 70%,
обясни тя.
85% пък са били загубите на вода при договор с „Напоителни системи“ на фермер от района на Западна Странджа, представи случай от миналата година Стоян Чуканов.
За да може да стигне водата до него, Напоителни системи трябвало да изпускат 4 куб. в сек. от яз. Малко Шарково. Но по пътя около 8 км. бяха залети ниви с пшеница преди жътва на десетина други стопани. За отрицателно време нивото на язовира се сви с повече от 1 млн. куб. метра. Безумие, в условия на климатични промени и суша, коментира той.
Парадоксът е в това, че ще се дадат 100 млн. лева за изграждане на капкови инсталации, дъждовални системи, съдове за съхранение на вода и т.н. при положение, че не сме уредили централният проблем. А именно, че няма как водата да стига до стопанствата без огромни загуби.
„Цялата земеделска общност е разочарована, разочарована е меко казано. Възлагаха се големи надежди на потенциалните възможности, които се откриваха пред сектора посредством подкрепата от Механизма за възстановяване и устойчивост. Но тези надежди останаха напразни“, заключва Шукадарова.
По думите ѝ земеделското министерство се оправдават, че ще търсят други варианти за справяне с напоителните системи и че ще има специална мярка по втори стълб. Спекулирали и с темата да се използват заемни средства.
„Въпросът е, че изпуснахме възможността да използваме грантове, а сега ще трябва някой да взима заем и да го връща – най-вероятно нашите деца. Затова, което не успяхме да направим със средствата по Плана. Иска ми се да сме богата държава, която да може да извади между 800 милиона и 1 милиард лева, за да се възстанови този хидромелиоративен фонд, но никога досега не сме разполагали с такива свободни средства.“
Коментари