Прекипялата гроздова мъст, заложена в бъчвите от стопаните, вече издава аромат.

При тихата ферментация течността не кипи, но дрождите в този период усърдно вършат своята работа и преработват захарите, с което увеличават алкохолното съдържание.

Плуващите твърди частици се утаяват под формата на винена кал и течността се избистря.

След притихване на бурната ферментация виното трябва да се отдели от джибрите.

Съвет: Ако те останат във все още ферментиращото вино, ще отнемат от свежестта и аромата му и ще му придадат блудкаво-тръпчив вкус.
Още по-лошо ще е, ако в плуващите джибри проникне кислород от въздуха и вземат надмощие оцетнокиселите бактерии. Тогава виното ще започне да се превръща в оцет и няма оправяне.

По тази причина е важно да се източи течността от съда, в който е протичала бурната ферментация, и да се налее в чисто и предварително опушено със сяра буре.

Източва се в широк съд и така, че виното да се разлива по дъска, за да постигнете по-добро и по-пространно съприкосновение с въздуха. Това е операцията, която помага багрилните вещества да се окисляват и виното да придобие по-интензивен червен цвят.

Като срокове, трябва да се знае, че за около 2-3 седмици тихата ферментация приключва, виното се избистря, и тогава се източва и отделя от калта.

В новия съд не бива да остава празно място, но при малките количества в домашни условия това се случва, заради което се налага да се прави опушване чрез изгаряне на сяра или серни лентички.

Съвет: Джибрите се изваряват на ракия, но е най-добре това да се направи веднага, а не да се изчаква. Така ще се избегне опасността от вкисването им и от загуба на алкохол.