Системният поглед е от съществено значение за прехода към устойчив сектор

Ива Тончева

Важно е да се справим с устойчивостта като цяло и да разберем взаимодействието между екологичните, икономическите и социалните аспекти. Нарастващата загриженост за устойчивостта на сегашните селскостопански системи,и по -специално животновъдството, предизвика интензивни изследвания в тази област. Устойчивостта обаче е сложен въпрос, съставен от редица аспекти (екологични, икономически, социални), които са силно взаимосвързани. Управлението, насочено към подобряване на аспект на устойчивост, може да има непредвидени последици върху друг аспект.

Проектът AnimalFuture (Бъдеще за животните) разглежда устойчивостта на европейските системи за производство на животни, като предприема три основни предизвикателства:

• кои са приложените иновационни практики в европейските системи на животновъдство?

• как да измерим устойчивостта на европейските системи на животновъдство?

• как да измерим въздействието на дадена иновационна практика на животновъдните системи?

Вече има множество международни изследвания, които предоставят практически знания за иновациите във фермата. AnimalFuture е добър пример за проект, финансиран по една от ERA-мрежите за европейско финансиране, в които са обединени национални и европейски научни фондове: SusAn, устойчиво животновъдство.

По думите на Франсоаз Диван от дирекция „Стратегия, знания и иновации“ на Министерството на земеделието на Нидерландия AnimalFuture показва, че международните изследователски проекти са ценни за интегрирания подход към прехода към устойчиво животновъдство и кръгово земеделие.

Нидерландският научен екип от Унивреситета Вагенинген проучва животновъдната система в птицевъдството. Вижте по-долу техните заключения:

Системният подход като отправна точка

За да се оформи преходът към устойчиво животновъдство, е необходимо да се създадат „системни очила“, смята Евелийн де Олде от Отдела за научни изследвания Университета Вагенинген, Нидерландия: „Много изследвания все още се провеждат изолирано, фокусирани само върху един сегмент от хранителната верига, например върху хранителните отпадъци. Това се отразява и в програмирането и субсидирането на иновациите: много малко програми субсидират проекти, които изискват системен подход.

SusAn е пионер в това отношение: „Без SusAn проектът AnimalFuture вероятно нямаше да се случи. Чувствахме се напълно уверени с широкообхватната покана за проекти. Сред нашите партньори имаше голям ентусиазъм да очертаят устойчивостта на европейските животновъдни системи от екологична, социална и финансова гледна точка“. Нейният колега Арт ван дер Линден от Групата за животновъдни системи в Университета Вагенинген допъплва: „Работата ми обикновено се фокусира върху производствените фактори. Този проект ми даде възможност да разгледам широк спектър от показатели за устойчивост."

Богата библиотека от устойчиви животновъдни системи

Важен резултат от AnimalFuture е ново табло за управление, което дава възможност да се съпоставят разходите и ползите от иновациите в животновъдните системи, например по отношение на финансовите рискове или емисиите. Затова са били събрани данни във всяка страна-партньор. „В Нидерландия интервюирахме 17 птицевъда и 24 други участника в сектора на яйцата. Това ни даде добра представа за устойчивите иновации в този сектор и за ограниченията, пред които са изправени птицевъдите,“ обяснява Евелийн де Олде.

„Всяка иновация води до подобрения, но носи и недостатъци. При комплексния подход синергиите и компромисите между показателите стават очевидни: например финансовите рискове, свързани с иновация, която има за цел да намали емисиите", допълва Арт ван дер Линден.

Това, което се оказва по-малко лесно в Нидерландия, беше получаването на финансови данни. „В Нидерландия анализирахме птицевъдството, а в други страни, като Франция и Португалия, изследването се фокусира върху млечното говедовъдство или свиневъдството. Това са сектори, в които споделянето на финансови данни е по -малко чувствително, отколкото в сектора на птицевъдството.

Въпреки че таблото за управление все още не е завършено, събраните компютърни модели за селскостопански компании от цяла Европа сега представляват ценна библиотека. „Aрт направи библиотека от компютърни модели за системи за земеделска ферма, която представлява интерес както за изследователите, така и за компаниите, тъй като сега можем да оценяваме системите и да ги сравняваме помежду си. Това също предлага нови възможности за анализи на устойчивостта“ , казва Евелийн де Олде.

Посети са първите семена за прехода

По време на интервютата фермата на Кипстър (Kipster) изпъква пред останалите. Това е така, защото те произвеждат бели яйца, които имат по-малък CO2 отпечатък от кафявите, а също оставят петлите живи, за да продават месото. Този подход води и до промени в целия сектор - например Hendrix Genetics предлагат генетичен материал за развъждане, който не само да подобрява усвояването на фуражите при носачките, но и подобрява качеството на месото на петлите.

„Ние незабавно включваме тези уроци от практиката в нашите модели. Това, от своя страна, води до нови изследователски въпроси, които можем да обсъдим с фермерите. Много ясно се забелязва промяната на нагласите и предприемачите подкрепят интегрирания подход," казва Евелийн де Олде.

„Всички интервюирани фермери, производители на кокошки-носачки, получиха доклада ни. Трудно е да се каже, че това е имало непосредствено въздействие, но вярваме, че е посяло няколко семена на промяната. Минават три или повече години преди да се видят резултати. В крайна сметка това изисква инвестиции", допълва Арт ван дер Линден.

Студентите вече извличат ползите

„За да разпространим придобитите знания сред младите фермери, искахме да организираме лятно училище в Германия по проекта. За съжаление, това се провали заради коронавируса", разказва Арт ван дер Линден. Но резултатите вече са намерили своето място в Университета Вагенинген. „Статията, която написахме за въпросите за устойчивостта, иновациите и дискусиите с интервюираните, предлага широк преглед на сектора на кокошките- носачки. Сега използваме това в програмата за наука за животните, за да обясним и на студентите значението на системния подход", казва Евелийн де Олде.

Кръговото земеделие се възползва от интегрирания възглед

„Системният подход на това изследване е в съответствие с политиката на Министерството на земеделието, когато става въпрос за кръгово земеделие и иновации във фермата. Иновативното използване на остатъците в птицевъдния сектор е добър пример за това. Интегрираният подход е от съществено значение за затваряне на циклите", казва Франсоаз Диван от Министерството на земеделието на Нидерландия. „С този подход можем да отидем по-далеч от това просто да покажем вдъхновяващи примери за устойчиви селскостопански иновации в няколко компании: критична точка в настоящата политика. Сега можем да започнем работа в посока на секторния подход и наистина да направим прехода“, допълва Евелийн де Олде.

Фокусирайте се върху обучението на животновъдите

Добра следваща стъпка е да проверите и разширите знанията на ниво компания. „След по-нататъшно разработване на таблото за управление и показателите за кръгово земеделие, земеделските консултанти биха могли да използват тези инструменти, за да обучават животновъдите“, обяснява Арт ван дер Линден. „В допълнение към разбирането на предизвикателствата за устойчивост в сектора, преходът изисква и вникване в мотивацията на животновъдите, за да се променят и възможните бариери, с които се сблъскват. Сътрудничеството между изследователи, консултанти и независими обучители за рециклиране има значение," допълва Евелийн де Олде.