Ветеринарка от Триград отглежда пчели, пътува на стоп и упоява мечки

22 септември 2021, 10:30

Бг Фермер

61931

Бистра Поюклийска: Пчеларството е цяла наука, на която се уча не само по книга, а в постоянен досег. В момента пчелите са стараят да намерят и последните капки нектар, за да се запасяват за зимата.

1 кг масло струва колкото кило мед е принцип от отминали времена, който още помнят в Родопите, разказва Бистра Поюклийска

Радина Иванова

Петима са ветеринарите, които обслужват фермери и собственици на животни в селищата около Девин. Една от тях е жена – Бистра Поюклийска от Триград, която от 2016 г. съчетава дейността си с пчеларство. Още като студент тя се е запалила по пчелите, но са минали 12 години, за да стартира своя малък, високопланински бизнес, който днес ѝ носи допълнителен доход, удоволствие и почивка от екшъните във ветеринарията.

След завършването на ветеринарна медицина в Тракийския университет е работила в склад за лекарства, за кратко е била във ветеринарна аптека, за кратко и в клиника за домашни любимци в Пловдив. Но решава да е близо до роднини в труден за семейството момент и започва работа в родното си място. А тя я изпълва с много радостни, но и с много екшън моменти, поела отговорността за здравето на животни от хамстер до мечка.

В нашия разговор започнахме с тенденциите в животновъдството, през трудностите на високопланинското производство на мед, та до завладяващи случки от живота на ветеринаря в планината.
Видима е тенденцията на стопяване на домашните животни.

След отварянето на собствен кабинет през 2004 г. е лекувала повече селскостопански животни и по-малко домашни любимци. Днес е обратното.

Възрастните се отказват да отглеждат животни,

младите не се наемат. Единичните крави по селата са почти на изчезване, дори там, където е имало по 100 и повече говеда, като в Гьоврен, в момента има 20-30, собственост на последно поколение ентусиасти. Стопяването на популацията се случва през последните 10 години, смята Поюклийска, като единичните говеда, които е обслужвала, са били около 3000, а днес – само 200. Условията за отглеждане стават все по-тежки с оглед на поскъпването на фуражите, които в Родопите не могат сами да произведат, а цената на млякото не се променя.

За сметка на това са се увеличили фермите - една от големите тук е в района на Борино с около 200 животни, които са внос от Дания.

Повечето от тях са направили затворен цикъл на производство и не са зависими от изкупната цена на млякото. А единичните стопани останаха с идеята да хранят собствените си семейства и рядко продават млякото си на изкупвач.

Въпреки, че животните в домакинствата са намалели драстично, в мандрите не са. Но потребителят няма да познае на пазара кое „родопско“ сирене е направено с мляко, изкупено от района, или пък със сухо мляко.

Не по-малко съществен проблем в отрасъла е

доколко субсидията стимулира производството

и ентусиазма да развиваме потенциала на животните. Не са малко стопаните в страната, които пресушават овце (отбиват агнетата късно, след което ги заплождат втори път) или се прехвърлят от млечно в месодайно направление, защото при първото условията за субсидия са много по-сложни и проверките - редовни. „Ще си изкарам от агнета и от субсидия и съм над чертата“, цитира думите им. Ето как страната ни губи от собствените си ресурси", казва Бистра.

А страната ни има безценни природни дадености. В планината се постигат по-малки количества, но има потенциал за високо качество и биологично производство. Така например крава може да даде 5 литра млеконадой, но с 6% масленост; или пчелно семейство да даде 10 кг мед за целия период, спрямо полски кошер, който ще даде над 50 кг при продължителни и разнообразни възможности за паша. Но пък балканският мед е различен, за което заслужава висока цена, особено ако подхранването на пчелите е със собствения им мед, вместо захар, както прави Бистра.

„От край време старите хора по нашите земи знаят, че килограм масло и килограм мед са на една цена. Не може сега килограм масло да е 20 лева, а килограм мед да е 7-8 лева.“

Пчеларката отглежда 22 пчелни семейства в местност по Натура 2000 в Триград, целта ѝ са 33 – толкова позволява пресеченият терен. Отговаря изцяло на условията за биопроизводство. Ако например захарността е допустима на 0,01%, нейната е 0,0038%. Но като малък производител с продажби на дребно на познати клиенти Бистра не се сертифицира.
Първоначалната ѝ идея дори не била за бизнес, а да прави качествен мед за собствена консумация. В последствие той става търсен и днес поръчките се уговарят за година напред.

Пчеларството успява да съчетае именно благодарение на сезонността на двете професии - зимата изражда крави, лятото, когато те са на паша, офанзивата е на пчелина. „Така, че не правя компромис, дори и да имам спешен случай, затварям кошера, и хуквам.“ Без значение дали е помощ за селскостопански животни, за домашен любимец или пък за упояване на дива мечка, ако се случи да слиза към селата.

Професията ѝ не позволява тотален релакс, телефонът звъни и в почивни дни, на каквото самите ние бяхме свидетели. Затова и често се шегува, че се обаждат на 112 (номерът ѝ завършва на 112). А линейката? Това може да е всеки на пътя. За да изражда крави или спасява диви животни, Бистра редовно пътува на стоп и мнозина в района на Девин я познават и й помагат.

Стопани, внимавайте с лекарствата!

Често фермери, за да спестят от ветеринарна услуга, купуват лекарства с карентни срокове, не ги спазват, и в крайна сметка това отива в крайния потребител. Ако го засече технологът в мандрата - добре, ако не, рискува да му развали цялата продукция, защото наличието на един антибиотик е в състояние да развали огромна вана с чисто мляко и да не се случи млечно-киселата ферментация. Дори и да стане краен продукт като сирене, то няма да бъде отровно за човека, но се получава резистентност. Щом се разболеете, от антибиотик от същата група, който фермерът е давал на животните си, няма да ви действа. Затова и у нас масово майки се оплакват „сменихме трети и четвърти антибиотик“, кога дете на 5 години ще натрупа опит, че да има резистентност?, пита риторично Бистра. Според нея вече идва време и у нас да се затегне контролът с използването на лекарства за отглеждането на животни, както е на запад.

Родното ѝ село Триград се намира на десетина километра от гръцката граница. Попитахме я как се справят със зоонозите в такъв труднодостъпен терен. Според нея АЧС и син език, не са дошли от южната ни съседка, а от вътрешността на страната. Първите гръцки села били далеч зад границата, имало доста гора до тях.

Болести, които в университета учехме като екзотични, включително заразен нодуларен дерматит преди години, вече са типични за нас. С глобалната миграция и глобално затопляне за болестите граници няма, обяснява ветеринарката.

„Въпреки, че условията ни не са като на клиники, се стараем максимално да бъдем полезни, защото сме отдалечен район – Пловдив е на 100 км, за болен кон най-близката клиника е Стара Загора. Затова си закупих ехограф, с който проверявам дали са бременни кравите. Това пък ми вдигна нивото, собственици ме търсят вече и от други краища. Ако човек не учи и не се развива, загива“, завършва Бистра.

Първото правило на ветеринаря

В края на следването си Бистра Поюклийска е участвала по обменна програма за студенти Еразъм и е стажувала в Германия – страна, в която медиците възлагат на учещите сами да извършват много от дейностите под техен надзор. Оттам знае и правилото, че преди диагностика и лечение се овладява болката.

Именно това помогнало на крава със заседнала в хранопровода ябълка в стопанство в Рудозем. Неимоверно се мъчили да я избутат с маркуч в гърлото, но не ставало. „В момента, в който сложихме упойка, хранопроводът се отпусна, бръкнах и кравата се успокои“, казва тя.
Такива и още интересни случки Бистра описва в своя книга, която скоро ще излезе от печат, за да може опитът и знанието, което се придобива основно с практика, да се предава нататък на бъдещи поколения ветеринари.