Въпрос:

Здравейте,

Имаме смокиня на 8 години. Досега не е раждала. Тази пролет имаше завръз, но не го задържа, плодчетата изпадаха още дребни. Каква е причината?
Има ли особености при отглеждането на смокинята?
Минка Ивонова
с. Буховци, община Търговище

Отговор:

Смокинята е южна култура, но практиката у нас показва, че може да се отглежда почти в цялата страна. В някои райони обаче клоните отмират през зимата, а през пролетта избиват нови филизи. В други – растенето презимува успешно.

Разбира се, смокинята има редица изисквания, които е добре да се спазват.

Сред най-важните са топлината и влагата, които могат да доведат до проблемите, които описва Минка. Оплождането също е от значение за образуването на плодове.

Топло време и почвена влага  По време на зреенето на плодовете е добре да е сухо и топло. Ако при беритбата времето е влажно и дъждовно, плодовете съдържат малко захари, напукват се, вкисват, загниват, опадват и стават негодни.

По време на зреенето на плодовете е добре да е сухо и топло. Ако при беритбата времето е влажно и дъждовно, плодовете съдържат малко захари, напукват се, вкисват, загниват, опадват и стават негодни.

Смокинята е типично южно растение, тъй като изисква топъл климат.

* Температурата е основният фактор за смокинята. Тя се развива най-добре в райони с по-топла зима.

Най-чувствителни са едногодишните клончета, които при температури, по-ниски от минус 15°С, загиват. Студоустойчивостта на растението зависи и от продължителността на застудяването, от периода, когато е имало ниски температури. Много опасни са ранните есенни студове.

Студоустойчивостта се определя и от възрастта на дърветата, както и от сорта.

* Може да се отглежда на различни почви - тежки, глинести, черноземни, алувиални, песъчливи, каменисти.

Най-подходящи обаче са леките, песъчливо-глинести, които са дълбоки, с добра аерация, с дълбоко ниво на подпочвените води. Почвената реакция да е неутрална до слабо алкална.

Неподходящи за смокинята са сухите, бедни, както и глинестите, кисели или солени почви, с близки подпочвени води. На такива почви корените се разполагат по-повърхностно - на 10-20 см, имат слаб прираст и малко плодове, които остават дребни и често опадат недоразвити или почти безвкусни.

* Растението издържа добре ниска въздушна влажност, но е чувствително на почвено засушаване. Затова при добра почвена влага издържа на високи температури.

При недостатъчна почвена влага листата жълтеят и падат, плодовете остават дребни или повяхват недозрели и опадат.

Най-добре се развиват смокините в райони, в които валежите падат предимно през зимата и пролетта, а времето през периода, когато зреят плодовете - от август до края на октомври, е топло и сухо.

По време на зреенето на плодовете е добре да е сухо и топло. Ако при беритбата времето е влажно и дъждовно, плодовете съдържат малко захари, напукват се, вкисват, загниват, опадват и стават негодни.

Пресни или сушени 

Пресните смокини съдържат: от 68 до 82% вода; от 14 до 23,0% захари - монозахариди (глюкоза и фруктоза); плодови киселини; минерални вещества: калий, калций, магнезий, фосфор, сяра, манган.

Сушените смокини са с променен състав: по-малко вода – от 21 до 26%; повече захари– от 48 до 60%.

Те съдържат и много полезни витамини: В1, В2, РР, Е и значително количество оксалова киселина – 100 мг%.

ПЛОДОВЕТЕ 

Плодовете на смокинята може да са с различен цвят. Той е зелен, когато е неузрял, а при зрелите - зелен, жълт, кафяв, виолетов, черен и черен със синкав оттенък.

Почти всеки сорт има специфичен вкус и аромат. За разграничаване са се наложили три основни типа вкусов профил - захар, мед и множество плодови нюанси - грозде, горски плодове и т.н.

Има и мъжки, и женски растения 

Смокинята образува два типа плодове: ядливи, това са женските смокини, и неядливи - мъжки смокини (от тях може да се приготвя зелено сладко).

Мъжките смокини обаче имат важна роля, тъй като в тях се развива опрашителят, т.е. смокиновата оса. Мъжката оса расте, размножава се и умира вътре в мъжкия плод, в който се излюпва. Женската оса излиза навън през отвора око, събирайки много прашец. След това влиза в женските, където разнася мъжкия прашец. Така става оплождането на женското цвете.

Според нуждата от опрашване, смокините се делят на три типа: обикновена, Смирна и Сан Педро.

* Обикновените дават плодове, без нужда от опрашване от оси.

* Смокините от тип Смирна, формират плод, само след опрашване от осите. Ако цветовете не бъдат опрашени, те не се развиват в плод и окапват.

* Тези от третия тип смокини дават първа реколта, която се развива без опрашване, но за основната реколта е необходимо задължително опрашване, за да дадат плод.