15° C, предимно облачно
Заради студената пролет тази година сезонът стартира с 10-15 дни закъснение, не липсват и болести. С цени от 25 ст./кг на едро на тържището в Любимец производители са на прага на възможностите си.
С покачването на живака от последните дни търсенето на дини е все по-голямо. Това показват потребителските нагласи и на тази тенденция се надяват родните производители.
В същото време обаче резките температурни амплитуди изиграват лоша шега. Производители от района на Свиленград се опасяват, че 40-градусовата жега ще нанесе щети, ще направи петна и продукцията им няма да бъде продаваема.
Като цяло тази година брането закъснява с около 10-15 дни, както на ранната диня – от 10 юли, така и на по-късната – която излиза в момента. Затова за добиви е рано да се говори, но бостанджиите се надяват да са над чертата. Ако миналата година са вадили 4-5 тона/дка по долината на река Марица и около 3 т/дка в полупланинските землища, то тази ще е с 1-1,5 т по-малко.
Заради лошото време в края на пролетта производителите и днес продължават да се борят с болести, доколкото могат.
„Пръскаме на 5-6 дена, за повече не можем да си изплатим разходите, ако трябва да спазим рецептата от агронома. На едно пръскане даваме по 1000 лева, ако трябва всяка седмица, няма да остане нищо за нас, трябва да продаваме не на 25 ст. борсова цена, а примерно на 70 ст./кг, както е на пазара“, пресмятат те.
Продължава ли неравната битка с „олимпийските“ производители?
Доскоро борсите в Плодовитово и Първенец у нас масово са предлагали ранна диня, която първо пристигала от Гърция на цени около 35 стотинки. Но при ранно производство, напомнят те, разходите за нас са двойно по-високи. Изход няма – за да пласираме продукцията си на родния пазар, трябва да се съгласяваме на тази или на по-ниска цена.
По справка в гръцките аграрни медии в момента цената на едро на диня в южната ни съседка варира от 18 до 20 цента за килограм, а големите дини производителите продават на 50 евроцента. У нас обаче пристигат дини от Гърция на цени, започващи от 20 ст., информират ни събеседниците ни. Според тях гърците продават първото си качество продукция в Германия и Италия, а второто пласират у нас. Затова и гръцкият плод не е толкова сладък, колкото родния.
Цени от 20-25 ст. на килограм, на каквито им ги изкупуват в момента на борсата в Любимец, са на прага на себестойността за българските фермери. Торовете и препаратите са двойно по-скъпи, работната ръка – все по-малко и несъгласна на миналогодишния надник, напояването и климатът – все по-неясни. Тези тенденции обаче не отказват мнозинството производители около градът на дините - Любимец, още повече, че десетина години по-рано са продавали на двойно по-високи цени.
„Като мине една-две години без работа, защото тук в нашия район няма какво да се прави освен земеделие, и пак почват, и пак сеят“, коментират стопаните.
Бостанджиите си спомнят миналогодишните цени като по-добри. Навярно не само заради градушките на места, които увредиха голяма част от производството, но и заради затрудненото движение на стоки между страните от пандемията COVID-19.
И съседите против евтиното изкупуване от борсите
В гръцки аграрни медии пише, че доскоро производителите на дини там са търпели загуби, заради ниско търсене на ранната диня вследствие на студените месеци май и юни в Европа, придружено с ниски цени от около 15 цента/кг и двойно по-високи производствени разходи.
Те се надяват, че държавните помощи ще им помогнат. Поради затворените граници и невъзможността за износ на 90%, през 2020 г. гръцките производители на дини получиха помощ „COVID-19“ равняваща се на 300 евро на декар (за ранна диня). До края на тази година всички производители на дини с над 1-декаров бостан ще получат 140 евро на декар. Понастоящем в Гърция дините се търгуват предимно на вътрешния пазар, пишат от agrotypos.gr.
Освен за дини, по същата мярка на държавна помощ от над 24 млн. евро за възстановяване от икономическите последици на кризата в първичното производство, ще бъдат подпомогнати производители на картофи, домати, краставици, а също и биволовъди.
В годините преди COVID-19 България задоволява на около 80% нуждите на вътрешния пазар със собствено производство, вносът се доминира от Гърция. Производителите там изкарват средно около 5 т/дка за дини и 2 т/дка пъпеши, а ние – 2 т/дка за дини и около тон средно за пъпеши.
Кога е от полза късата верига на доставки?
В подножието на Източни Родопи Марин Георгиев отглежда 14 дка дини и 4 дка пъпеши. Казва, че не гледа на добиви, колкото на качеството.
„Да искаш сладки диня и пъпеш, трябва да са на нови места, това е природата. Но хубава стока не става само от природата. Най-големият майстор е бостанджията. Целта е без да влагаш много средства и сили да стане хубава диня или пъпеш. Поне 5 години не трябва да е сято на това място, ако искаш хубав урожай“, обяснява Георгиев. По този начин смята и че няма как да бъде компрометиран от чуждия внос.
Борсите и тържищата, където се гледа на количество, не го вълнуват, казва ни той. Успява да продаде стоката си на едро в магазини на 40 ст. динята (1,10 лв. – пъпеша). Предлага и на крайни потребители, познато с термина „къса верига на доставка“. „Оправи се сам“, както го наричаме, шегува се Марин. Това ни спасява, това ни е рекламата - като вземе веднъж, да ни запомни с вкуса.
Не така е при производител от района на Любимец, където се намира най-голямото тържище за дини в страната и където се изкупува на най-ниски цени. За къса верига „трябва отделен човек и организация, не мога и да произвеждам, и да снабдявам, а членовете на семейството намаляват.“ В града дават „петна“ – места, на които производители имат право да опънат сергия, но тогава няма кой да гледа полето.
„Повечето от нашия край са или производители, или търговци. Има търговци, които преди това са били производители и виждат, че е по-добре да продават, защото слагат надценка и печалбата е по-сигурна. А когато пазарът се наводни и като вижда, че няма много надценка, спира да кара дини.“
Производителите настояват за напояване
Безводието е проблем, който се задълбочава от година на година. Миналогодишната суша доведе до пресъхване на сондите в село Момково.
Бостаните на недалечното от Любимец село Левка пък изобщо не са снабдени с напояване. Затова Добромир Желев е един от немалкото стопани там, които залагат основно пъпеши, тъй като изискват по-малко вода от динята. Пазар за пъпеш има, казва ни той макар, че трябва много по-бързо да се пласира.
За него биене на сонда е рискова инвестиция, тъй като районът е сух. Друг вариант е общината или държавата да направи нещо, разсъждава Добромир.
„Дано да направят нещо с напояването, защото ще е голям плюс за земеделието в нашия район. Проблемът с водата се задълбочава, сушата става все по-голяма всяка година. Поне в този район“, казва той.
Във Войводово фермерите използват напоителен канал, стопанисван от край време. Плащаме си, колкото ни поискат, то не е малко и става все по-скъпа услуга, но без напояване няма как, категорични са бостанджиите.
Коментари