3° C, мъгла
Животните се заразяват най-често на пасището край блатисти и мочурливи райони
Д-р Валентин Иванов, квмн
От метил боледуват всички преживни животни и това е едно от най-често срещаните паразитни заболявания у нас. За метил говорят всички фермери, отглеждащи тревопасни, особено напролет и в късна есен.
Големият метил (фасциолоза) е най-значимото от стопанска гледна точка заболяване при преживните животни, след което се нареждат парамфистоматозата, малкият метил - дикроцелиозата и мониезиозата.
Когато в едно стадо се открият комбинирани паразитози - метил и парамфистоматоза, животните много трудно преживяват и голяма част от тях може да завършат летално.
Фасциолозата (метил) е особено сериозен проблем в мочурливи и блатисти райони, където може да се заразят почти всички преживни животни: овце, кози и говеда. Когато пролетта се случи дъждовна и влажна, заболяването също обхваща почти цялото поголовие.
От метил боледуват и дивите тревопасни видове: елени, сърни, муфлони и др.
Фасциолозата се предизвиква от паразити, които живеят в черния дроб на преживните животни и приличат на малки листенца. На дължина тези хелминти достигат 3-4 см и са много плодовити - всекидневно един женски екземпляр снася 15000-20000 яйца, които с фекалиите се разсейват в околната среда. Лесно може да се обясни каква огромна заплаха представлява дори само едно заразено животно за всички останали в стадото и дори в целия район. Още повече че в жлъчните канали на една болна овца, коза и/или теле обитават в пълен комфорт стотици фасциоли и доказано там могат да преживеят цели 5 години. Отделените в огромен брой яйца на паразита претърпяват развитие във външната среда, което става с участието на малко блатно охлювче. След дъжд сигурно сте забелязали по ливади тези дребни тъмнокафяви спирално завити охлювчета.
Те са междинният гостоприемник на паразита. В охлювчето яйцата на фасциолите претърпяват развитие, като се превръщат в ларва. Целият биологичен цикъл на развитие трае 15-30 дни в зависимост от температурата на външната среда. Животните се заразяват най-често на пасището, покрай блатисти и мочурливи райони или след обилни дъждове, поглъщайки микроскопичните ларви на паразита, които се намират върху тревата, която те така лакомо хрупат през пролет.
Клиничните признаци
на заболяването зависят до голяма степен от възрастта и общото състояние на поголовието, както и от степента на заразяване (инвазиране). Ларвите почти не се забелязват, нямат вкус и мирис, така че животните нямат никаква възможност да се предпазят.
Най-често се наблюдават повишена температура, животните са отпаднали, нямат сила и обикновено изостават от стадото, движат се бавно, затруднено и болезнено. Настъпва тежка анемия, която се установява лесно при изследване на видимите лигавици на конюнктивата в очите и на венците - те избледняват и дори може да станат порцелановобели.
По-късно заболяването преминава в хронична форма.
Типични при овцете са: отпадналост, проскубване на вълната, залежаване, липса на апетит за сметка на увеличена жажда, главата отича, особено в подчелюстното пространство, установява се събиране на течност в коремната кухина. Често бременните животни абортират.
Наблюдават се и смъртни случаи, особено при по-слаби и недохранени животни.
Ако наличието на метил се съчетае с лошо и/или недоимъчно хранене, лоши зоохигиенни условия - студени и влажни помещения, лоша вентилация, течение и др. смъртността при инвазираните животни може да достигне до 70-80%.
При хроничния развой на заболяването видимите лигавици пожълтяват, наблюдава се тежка жълтеница.
Освен преки вреди метилът причинява и много други опасности: при преминаването си от червата към черния дроб ларвите отварят множество възможности за заразяване с куп микроорганизми, вируси и др., с които е натъпкан храносмилателният тракт. Така метилът се оказва много добра основа за избухване на заразни и недоимъчни заболявания.
Отслабването на овцете от друга страна силно снижава тяхната продуктивност и това носи огромни загуби на фермерите. От метилява овца не чакайте нито агне, нито мляко, нито вълна.
Днес съществуват редица ефикасни препарати за борба с болестта. Никой животновъд не си позволява лукса да загърби или забрави за профилактика на заболяването, защото целият му труд през годината може да отиде напразно.
Рискът от нетретиране на животните поне два пъти годишно - рано напролет и късно наесен може да унищожи 2/3 от стадото
Изборът на подходящ препарат зависи от финансовите възможности и предпочитания на фермера. Таблетни форми: албендазол, вермитан, панвермин, абантел и др.; суспензии за вътрешна употреба: вермитан, албекс, албендазол, довистом и др.; и инжективни форми (обикновено с комбинирано действие срещу метил и външни паразити): айвомек-сепер, екомектин, ивермектин - СС, норомек, севамек, пандекс, кепромек супер, интрамектин супер и др. Последните описани форми са предпочитат от животновъдите, тъй като са удобни, лесно приложими, евтини и предпазват животните от нашествието на кърлежите, които през пролетта са истинска напаст.
Предпазването от инвазиране с метил практически е невъзможно, тъй като най-сочната свежа зелена трева напролет обикновено се намира покрай мочурливи и блатисти райони с повишена влажност. Точно тези места са любимите местообитания и на сладководното блатно охлювче, в което всъщност става превръщането на яйцата от метила в ларвната форма. Тучните пасища рано напролет като магнит привличат преживните животни и охлювчетата на едни и същи райони и там именно става инвазирането.
БИОЛОГИЧНА БОРБА С МАЛКОТО БЛАТНО ОХЛЮВЧЕ
Съществува вариант за успешна биологична борба с малкото блатно охлювчето. То е апетитна храна на водоплаващите птици - патици и гъски, и отглеждането им в такива райони трябва да се насърчава.
Пернатите могат много бързо да унищожат голяма част от охлювчетата и така да ограничат разпространението на смъртоносната инвазия.
Коментари