В практиката са известни различни видове корони, по които се формира ябълката.

Те биват закръглени или плоски, със или без водач.

От закръглените корони с водач при силните и средносилните сортоподложкови комбинации се прилагат подобрената етажна и свободнорастяща. В гъстите насаждения намират приложение разновидностите на вретено, водещи началото си от пирамидалната корона и плоската по форма на короната палмета.

Палмета с наклонени клони

Подходяща е за дървета с умерен растеж

Формирането на ябълковото дърво като палмета се препоръчва за дървета върху умеренорастящи подложки.

Плоската форма на короните прави тази система на формиране подходяща не само за промишлените насаждения, а и за дворните и вилни овощни градини.

Палметата се състои от водач и няколко етажа от по два скелетени клона, разположени срещуположно по посока на реда, при което короната има плоска форма. Обикновено се формират по 4 и по-рядко по 5 етажа на дърво. Междуетажните разстояния са от 50 до 80 см в зависимост от растежната сила на дърветата.

Стъблото е с височина 50-60 см. Върху скелетните клони няма скелетни разклонения, а обрастващи клонки, наречени рамена.

Най-силни са скелетните клони от първия етаж, а всеки следващ етаж е подчинен по размери на предишния. Обрастващите клонки върху първия етаж са най-много на брой и при резитбата за плододаване се оставят най-дълги.

Клонките, разположени в по-ниските части на клоните са по-големи по размери от по-горе разположените.

Как става формирането

При формиране скелетните клони се оставят първоначално да растат изправени, за да достигнат определена дължина за съответните етажи, след което се наклоняват под ъгъл 40-45 градуса спрямо хоринзоталата.

Прикрепването им под необходимия наклон се осъществява посредством привързване за телена конструкция, която трябва да се изгради още през първите 1-2 години след засаждане на дърветата.

При липса на телена конструкция наклоняването може да стане и посредством привързване на клоните за кръстосано разположени и привързани за стъблото колове или за колове, забити в редовете, които се оставят с височина 50-60 см.

Резитба след засаждане

Най-добре се формира палмета, когато новозасаденото дръвче е еднолетка. Ако засаждането е извършено през есента, първата резитба се извършва през пролетта на следващата година.

Дръвчето се съкращава на 70 см над пъпка, която се намира откъм страната на изрязания чеп на подложката.

Всички предивременни клончета на височина 40-50 см от повърхността на почвата се премахват, а тези в зоната, където ще израстат бъдещите скелетни клони и водачът се съкращават на по две пъпки.

От оставените пъпки на най-горната част на ствола покарват 5-7 леторасли. През май, когато те са с дължина 8-10 см, се извършва филизене на всички излишни леторасли, като се запазват само най-високо разположените 4-5

Летораслите непосредствено под най-горния леторасъл се пензират над 2-3 листа.

В началото на юли на подходящо място се избират три най-силни леторасъла - един за водач, обикновено най-горният, и два за скелетни клони.

Летораслите, предназначени за скелетни клони, трябва да излизат от противоположни страни на дръвчето и откъм междуредието, да не са от съседни пъпки и да са на разстояние 10-12 см един от друг. Останалите леторасти се превиват. При добри грижи летораслите трябва да достигнат 120-150 см.