Предизвиква депутатките да облекат носия в Парламента или на 3-ти март

Интересна идея по случай българското председателство на Съвета на ЕС започва да осъществява Калина Михайлова - кмет на тутраканското село Шуменци. Всеки понеделник и на знакови за България дати до 30 юни тя ще ходи на работа в национална носия. Хвърля ръкавицата и към българските депутатки – да отидат на работа в Парламента облечени с народна носия, поне веднъж, или да се облекат с нея на 3-ти март.

В навечерието на българското европредседателство се ражда идеята на Калина Михайлова как да отбележи събитието тя, като селски кмет – всеки понеделник и по празниците да е облечена с народна носия. Въпреки, че й хрумва след една безсънна нощ и след като е прочела за българин, живял и учил в Америка, Канада и Холандия, който щял да идва в България, за да снима красотите на страната ни, тя признава, че всъщност идеята й е от доста по-рано.

Досега е обличала народна носия само на църковни празници и по фолклорни събори. Днес обаче, поста, който заема й позволява да сбъдне мечтата си и в продължение на шест месеца – всеки понеделник тя да е облечена в национална носия. И всеки понеделник обещава тя да е различна. Ако не цялата, то отделни елементи от нея.

Хората от селото възприемат идеята й с възторг. Така казват, ще представят пред света традициите и българщината ни. Забравили сме българското покрай късите поли и дънките, нека носията си дойде на мястото, така както са се обличали нашите баби едно време с поли,фусти и сукмани, коментира Цветанка Бъчварова. Съседка е на кметицата и свидетел на грижите, които Калина Михайлова полага, за запазване на колекцията си от носии – как ги вадела да ги напича слънцето всяко лято.

Кметицата има богата колекция от национални носии, която събира от десетилетия. Няколко пъти тя прави с дрехите и интересни ревюта, някои от които в чужбина.

Днес хвърля ръкавицата и към жените в Народното събрание. Отправя апел към тях да облекат народна носия в един работен ден в парламента или на 3-ти март. Ако някоя има затруднение с намирането на носия, Калина е готова да помогне.

Готова е да направи и ревю в нашия парламент, тъй като вече е била в Европейския. Да видят народните ни избраници, какво има запазено по селата, в раклите от миналото. Да видят и чужденците, какъв стойностен народ сме.

Страстта към българското и фолклора се ражда, когато получава първия подарък – престилката на прабаба си.

Усмихва се и казва, че едва ли през 1977 година си е представяла колко ценна ще й е днес. От прабаба си, при която е израснала, получава и първите си житейски уроци, които помни и следва до днес. От нея се е научила и да прави есенен рибник, летни салати и качамак.

Може би именно тази престилка отваря любовта й към българското. Съпътства я в целия й път, навсякъде, където се е налагало да живее. Винаги е част от личния ми багаж и я кътам като очите си, споделя Калина Михайлова.

Осъзнато колекцията си тя започва да събира едва преди 15-години. Най-новата й придобивка е тракийска носия от Старозагорско, която включва красив сукман, три фъкани престилки и риза.

Преди празниците се е сдобила и с три капански носии, не официални, по-скоро ежедневни.

Днес тя притежава предимно облекла от Добруджанската етнографска област. Колекцията включва още харцойски и северняшки костюми, както и битови кърпи. Всичко съхранява в осем дървени ракли от едно време.

Макар бройката да надхвърля сто, най-силно е присъствието в колекцията на Калина на преселските носии. Онези, които я свързват с корените й, с предците й дошли по нашия край от румънското село Черна, през 1940 година.

Калина разказва, че носията въплъщава за нея емоционалното състояние на българката, нейния усет за красота и нейното трудолюбие.

Усеща как се преобразява вътрешно, когато се облече самата тя в народна носия. Признава, че всеки път, когато й предстои ревю или обличане нейно, не може да спи през нощта – представя си, как ще изглежда самата тя в носията, а след това се връща във времето и се опитва да си представи жената, на която е била, как е изглеждала тя, какви чувства са я вълнували.

Иска да отправи послание към младите хора да ценят българското.

Някои от носиите в колекцията си са й подарък. Други купува. Твърди, че не жали средства ако нещо й е харесало и държи да го притежава.

Но е разочарована от хора, които са стигали до там да я изнудват, когато видят колко много иска да притежава даден аксесоар или дреха.

Разбира се, освен подкрепата на хората от селото, Калина има най-вече подкрепата на семейството си. Всяка година на Бъдни вечер близките й са облечени в народни носии.

С носия нагиздени посреща миналата година със съпруга си отец Михаил и 60-годишния си юбилей.

Отец Михаил споделя, че това, което притежават може и да бъде скрито, и да не го показват, но това противоречи на принципите им – съхраняване на българщината, на фолклора, на традициите.