На ниво ЕС по-силните държави го започнаха 4 години по-рано, казва Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации

2020 г. е още далеч, но за бъдещето на земеделието в Европа е застрашително близо. Днес сме се вторачили в текущата Обща селскостопанска политика, в нейното всекидневие, плюсове и недостатъци. Но наближава времето, когато политиците и еврочиновниците трябва да започнат да я прекрояват така, че в периода след 2020 г. тя да стане по-ефективна.

"Български фермер" пръв отвори място за дебат как ще изглежда бъдещето на европейското земеделие. И още...

Какво ще е мястото на България в него? Ще оцелеят ли субсидииите, за кои стопанства и сектори

Ще има ли по адекватни мерки срещу кризи?

Ще растат ли благодарение на новата ОСП доходите на фермерите?
Независимо, че истинският дебат в ЕС тепърва предстои, за бъдещето въобще не е рано да се дискутира. Защото така и държавата ни по-лесно ще изработи своята позиция за реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Диана Ванчева

2020 година всъщност не е никак далеч, когато става дума за очертаване на рамките на една политика, засягаща цял континент.

Дебатът в ЕС за това започна частично, но много скоро се очаква да добие глобален размер.

Говорим за една от най-важните и капиталоемки политики на ЕС и, естествено, някои нейни бъдещи приоритети и евентуални промени започват силно да вълнуват и да се обсъждат.

Дали след 2020 г. ще има нова ОСП или старата просто ще претърпи корекции

Това тепърва ще се изяснява, твърди Светлана Боянова, директор на Института за агростратегии и иновации.

Според нея много европейски експерти смятат, че тъй като мандатът на Европейската комисия изтича в средата на 2019 г., няма да има време за подготовката и приемането на изцяло нови политики и затова може да се премине към варианта с внасяне на промени в сегашните.

Но тъй като ОСП е тясно обвързана с Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС и от там се обуславят видът, размерът и начинът на финансиране на земеделието,  парите изглежда ще са под въпрос почти до навечерието на 2020 г.

Тогава изтича настоящата МФР.

Това вече подсказва на друга част политици и експерти, че е възможно успоредно с новата рамка на финансиране да бъде направено и предложение за изцяло нова ОСП, което може да се окаже и по-лесният вариант вместо сегашната аграрна политика да се кърпи.

В същото време трябва да се вземат предвид и новите предизвикателства пред европейското земеделие.

На първо място сред тях са бързоразвиващата се глобализация и развитието на научните технологии и дигитализацията. В ЕК се оценява, че в същото време и структурата на фермите в общността се променя бързо.

На трето място се откроява проблемът с търговските вериги и натиска, който те оказват към първичното производство, от което фермерските общности все по-често се оплакват.

Неизбежна става и нарастващата конкуренция

Тя вече е незаобиколим фактор както на ниво ЕС, така и на ниво ЕС - Азия, САЩ, Канада.

За ОСП това, което се говори най-често, е, че тя има сериозна нужда от опростяване на правилата както на ниво ферма, така и на ниво национална администрация.

Днес обаче не се знае как това ще кореспондира занапред с новата тенденция, която надделява - европейското земеделие от чисто субсидирано производство да се преориентира към пазарно ориентиран бизнес

Темата на неформалното заседание на министрите по земеделие и рибарство на ЕС, което се състоя на 31 май 2016 г. в Амстердам беше свързана именно с бъдещето на ОСП след 2020 г.

Там стана ясно, че много държави в ЕС анализират вече реформираната ОСП 2014-2020 и имат идеи за новата след този период.

Налице са два документа с ясна визия и предложения за бъдещето на ОСП след 2020 г., в които се съдържат много сходни позиции, казва Боянова.

Единият е френски, а другият холандски. И двата разглеждат бъдещата ОСП като съвкупност от три елемента или три оси.

Сред тях са опростяване на правилата, по-добра целенасоченост на мерките и гарантиране на добавена стойност при тяхното прилагане.

Франция загатва и за национално съфинансиране което от мнозина се смята за опасен ход, защото ще позволи на държави-членки да увеличават произволно избрана мярка. Това може да доведе до неравенство на пазара.

При такъв развой икономически по-силните държави ще засилват своите фермери чрез въпросното съфинансиране с национални средства.

Това е един от “подводните камъни” в процеса на дебатиране на новата ОСП, казва Светлана Боянова.

Тя смята, че по отношение на България предстои много работа на национално ниво и началото на нов тежък дебат в сектора.

За него ще е изключително важен елементът обществено обсъждане и страната ни трябва да предвиди достатъчно време за това.

Подпомагане е нужно само за малки и средни ферми

lТака смятат повечето участници в европейски форум за бъдещето на земеделието

Новите схеми за финансиране на аграрния сектор след 2020 г. бяха обсъждани на конференция за бъдещето на земеделието и селските райони в Европейския съюз преди седмица, съобщи agriland.ie.

След 2020 г. настоящият механизъм за субсидиране на земеделието в Европейския съюз чрез схеми за безвъзмездно субсидиране може да остане в миналото. Затова са необходими иновативни финансови инструменти и механизми, които да бъдат ефективни за сектора, казва Вернер Шмит от Европейската инвестиционна банка.

По думите му парите, инвестирани в земеделието чрез безвъзмездно финансиране, могат да бъдат инвестирани само веднъж, докато чрез финансов инструмент те могат да бъдат използвани многократно.

В същото време той отчита, че има не едно предизвикателство пред употребата на финансови инструменти в земеделския сектор. И още - че финансовите инструменти са основани на принципа на възвръщане на направено плащане и целта им е да подкрепят бизнеса, но не всяка негова дейност е непременно подходяща за финансиране чрез такъв инструмент.

Джон Брайън, бивш председател на Асоциацията на фермерите в Ирландия изказва противоположно мнение.

Според него проблемът в много селски райони е опустяването на земята и финансовите инструменти не могат да направят нищо, за да променят това. Запазването на подпомагането е абсолютно необходимо за оцеляването на малките и средни ферми, казва той.

Брайън допълва, че остава под въпрос доколко публичните аграрни стоки ще могат да бъдат доставени на обществото, ако финансирането за земеделието бъде намалено.

Голяма част от участниците във форума подчертаха, че запазването на подпомагането е необходимо за оцеляването на малките и средни ферми.

КОМЕНТИРАМЕ

Усеща се страх от бедност

Диана Ванчева

За страни като България е нужна задължителна защита на доходите на фермерите, твърдят представители на родните браншове в земеделието.

Създаването на подобна система, както и да се нарича тя, е редно да се използва като инструментариум за управление на риска. Тя е нужна на страни като България в периода на Общата селскостопанска политика след 2020 година.

Трябва да се отбележи, че и досега имаше предложения, които постъпват в Европарламента и в Комисията по бюджет и финанси, които настояват Еврокомисията да прилага в по-широка степен застраховането в аграрната политика, да се застъпят в по-голяма степен взаимните и гаранционни фондове за фермерите, да има и схеми за стабилизиране на доходите на земеделските производители. Занапред тази необходмост ще става още по-спешна за малките и бедни държави.

В тях вече се усеща стресовият фактор “страх от бедност”, ако след 2020 г. няма европейски земеделски бюджети или те са много свити. Така че дебатът, който предстои у нас, трябва да засегне основно и тази тема.