Мъртвите раждания не водят след себе си само разходи, произтичащи от загубата на приплода, но те са свързани с директни неблагоприятни последици върху самата юница, които струват много пари напомня нашият консултант доц. д-р Пламен Георгиев

Юниците във всяка ферма са крави от следващата генерация. Често те са с високи генетични заложби. Създаването или купуването им струва много пари, време и усилия. Родените от тях телета представляват предстоящото поколение, заложба за бъдещ прогрес.
Всичко това предполага, че при своя преход от новородено към телесно и биологично зряла високопродуктивна крава юницата не само ще "порасне", но тя ще остави след себе си едно здраво и жизнено теле. За да стане това реалност, съществена роля играе мениджмънтът в една ферма. Тъй като най-често затрудненията или забавянето при отелване увреждат фатално не само новороденото, но и майката, обикновено се започва с разходи за неизбежните лечебни акушеро-гинекологични манипулации, за медикаментите, удължаване на периода до новото заплождане и се стигне в някои случаи дори до отпадане поради трайно безплодие. Не трябва да се подценява и по-ниският млеконадой, а понякога и системните заболявания, произтичащи от раждането на мъртво теле.

Възможно ли е да се намали делът на мъртвите раждания
Позовавайки се на опита на земеделската кооперация "Laas" в немската провинция Саксония (район Oschads), на този въпрос може да се даде положителен отговор. Проследен е едногодишен пнериод, през който са отчетени 345 раждания при кравите, а при юниците - 219. Докато делът на мъртвородените телета при кравите е бил незначителен, то в началото на посочения период при първотелките този е над 20%.
Как тамошните фермери и специалисти успяват да се справят с проблема "мъртви раждания" при юниците и за по-малко от година да редуцират този процент над 4 пъти?
Основното внимание и промени са концентрирани на няколко невралгични пункта.

Приоритетно значение се отдава на отглеждане на здрави и добре развити телета и млади юници.
До 12-месечна възраст се осигурява високоенергийна и пълноценна дажба, която гарантира пълно разгръщане на растежния потенциал на младия организъм. Телето наддава не само на килограми, невероятен ръст в развитието бележи не само тялото (кости, мускули), но и редица жизненоважни органи (храносмилателна система, главен мозък, сърце, полова система ), както и жлезите с вътрешна секреция, отделящи хормони. Всички те функционират оптимално. Направените през този период инвестиции са залог за едно бъдеща висока продуктивност и отлично здравословно състояние.

Втори критичен момент е храненето в периода преди самото отелване.
Дажбата при юниците на възраст от 1 година до около 4 седмици преди очаквания термин за раждане се характеризира с доминиране на тревните и сенните фуражи. През лятото бременните юници са на пасищата. Около месец преди първото им отелване те се вкарват в обора заедно със сухостойните крави. Възрастта при първото отелване е 25-26 месеца. (Не трябва да забравяме факта, че често без основания тази възраст у нас е с 2-4 месеца по-малка.) При съвместното отглеждане с възрастните крави те получават типичната за тях дажба, съдържаща в най-голямо количество по-груби фуражи, понякога слама и дори плява. От особена важност за тази технологична група е да се избегне прехранването, което може да доведе по-късно да кетоза, чернодробни увреждания, трудно заплождане и други проблеми. Едва 2 седмици преди термина към дневната дажба на кравите и юниците започва да се добавя в постепенно нарастващи количества комбиниран фураж. Целта е дажбата плавно да се приближава до тази през лактацията. Това е от особена важност за растежа на въсите в предстомашията, което ще спомогне за по-пълното усвояване на фуражите, което ще позволи реализацията на генетичните заложби. Допълнителното предимство на това съвместно отглеждане на двете възрастови категории е, че юниците стават по-спокойни.
Третият невралгичен пункт е контролът и надзорът на животните по време на раждането. Гледачите в родилното са най-опитните в фермата!

Площта в родилния бокс трябва да е достатъчна за 2-3 животни. Изискванията към пода са много големи - необходимо е той да гарантира сигурно и комфортно изправяне и придвижване. И най-важният момент - контрол и наблюдение на самото раждане. Често се налага помощ, макар и минимална. Липсата й понякога може да е фатална и за майката, и за новороденото. Тук не трябва да се забравя основното правило, че една преждевременна акушерска помощ е също така вредна както и закъснялата! Организацията на работа в разглежданата земеделска кооперация позволява детайлно наблюдение на животните ежедневно от 3.00 до 22.30 часа. Също и през останалия отрязък на нощта се оставя дежурен, когато непосредствено предстои раждане. Дискусионен остава въпросът за въвеждане в практиката на уредите - т. нар. механични екстрактори. Силата, която се развива при тази модифицирана акушерска помощ, е много голяма, често недопустима. Използването на този уред не по предназначение води до много повече вреди, отколкото до реална помощ.

И накрая би могло да се обобщи, че рязкото редуциране на "мъртвите" раждания при юниците се осъществява чрез оптимален режим на развъждане , отглеждане и индивидуален подход към всяко едно животно, най-вече в периода около отелването - наблюдение, контрол и акушерска помощ.

При осеменяване на юниците да се избягват биците, които са носители на трудни раждания. Тук не се има предвид само големината на бъдещия приплод. Необходимо е да се обръща внимание на ширината на таза на биците. Ако при всички разплодни животни (мъжки и женски), той е тесен, тогава този признак кумулира в поколението и бъдещите юници генетично ще бъдат предразположени към трудни раждания дори когато приплодите са с нормални размери. Прави впечатление, че почти във всички случаи мъртвородени са мъжките приплоди. През последните години е отчетена една все по-добре открояваща се тенденция - разликата между теглото на мъжките и женските новородени телета става все по-голяма, един факт, който трябва да намери своето научно обяснение.