Това показва опитът на 36-годишния зърнопроизводител от Ямбол Атанас Илчев

Радина Иванова

Атанас Илчев е на 36 години, женен с две деца. В Санта Моника, Лос Анджелис, завършва „Бизнес информационни системи“ и макар да не е аграрна специалност, познанията му помагат да управлява вече 10 години фирма „Биосим“ ООД. Фирмата разполага с общо 9 хиляди декара в селата около Ямбол – Симеоново, Асеново, Челник, Победа, на които отглеждат пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед и ръж.

Историята на семейство Илчеви като земеделски производители започва от 1998 година, когато тръгват с малки, но сигурни крачки. Земята е богатство – това е знаел инженерът Илчо Илчев - бащата на Атанас, в годините, когато на земеделието се е гледало с друго око в България. Той закупува 80 декара земя, предимно от роднини, с инвестиционно намерение. И в първата година започва да гледа лук.

„Голяма хамалогия беше тогава“, описва спомените си Атанас, когато е бил деветокласник. По-късно той заминава да учи в САЩ. „Бизнес информационни системи“ е икономическа специалност, която обхваща програмиране и финанси, по-точно създаване и имплементиране на ERP системи - софтуери, които обединяват всичко в един голям бизнес: счетоводство, финанси и отделните процеси в една компания. След дипломирането си решава да се върне и да поеме в свои ръце бащиния втори бизнес.

Помолих Атанас да обясни по-подробно на читателите на „Български фермер“ защо е избрал да поеме по този път, въпреки възможностите, които му се предоставят отвъд Океана.

„Смятам, че ако човек помисли в по-ранен етап от живота си и има такава възможност, предоставена от родителите - да имаш една или две стълбички, изградени вече от тях и да започнеш оттам, ще стигне до извода, че това е по-добрият вариант. Да работя за семейството и да развивам едно нещо, започнато от баща ми, това повлия за завръщането ми от САЩ“, разсъждава той.

Инвестиции

От 1990 г. семейство Иличеви се издържат от ремонт на телевизори и инсталация на сателитни антени, а по-късно стават и най-големите оператори на кабелна телевизия и интернет в Ямболско. Това е основният бизнес, който им е дал възможност за инвестиции в земеделието. „Все пак диверсификацията дава малко повече свобода, защото като се разчита само на един бизнес, е малко трудно. Особено в земеделието, когато се случат една-две лоши години, става доста трудно“, добавя Атанас. Днес фирмите им действат автономно и всяка се самоиздържа. Имало е трудни години, но са съумели да инвестират в нови машини и последните години в туризъм с вила „Тракия“ - един вече доста внушителен обект. Успели са и с кредити, и с помощта на присъединителни програми ФАР и САПАРД, както и с европейско съфинансиране по Програмата за развитие на селските райони от двата програмни периода.

„След влизането на страната в ЕС интересът към земеделие стана по-голям, земята стана повече, събрахме и арендувахме земя и станаха 4-5 хиляди дка, после 6 хиляди и през 2009 г., когато се върнах от Щатите, ги направихме около 9 хиляди дка. Не е голямо стопанство, но е в един приличен размер“, разказва младият производител.
Оптимизация и обновяване на машинния парк
е приносът на Атанас Илчев като наследник на аграрния бизнес. От 2009 до 2015 г. три пъти са кандидатствали по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Това им дало възможност да заменят старите руски машини, които (както се изрази Атанас) “работят един час, ремонтират се за 5 часа“, със съвременни комбайни, трактори, сеялки и торачки.

„Като оптимизирахме машинния парк, намалихме работниците двойно – в момента са един агроном и трима механизатори, един от който е на повикване. Какво имам предвид под оптимизация на процесите: като се съкратиха хората, съответно има по-малко заплати, в същото време за по-кратко време се извършват агротехническите мероприятия и има по-голяма гъвкавост. Тогава също направих часово заплащане, което не се посрещна с възторг. Преди това се заплащаше на декар, а това те превръща в счетоводител“, обяснява Илчев, според когото оптимизацията не е само за сметка на производството, но и за служителите. За 10 години заплащането им се е покачило повече от два пъти.

Най-големият ресурс са хората, не машините, категоричен е Атанас. Според него земеделското министерство трябва да насочи политиките си не само за програми, които инвестират в технологии, но и за обучения на служители, защото след 5-10 години ще липсват кадри на много нива.

„Техниката всеки може да си я закупи, дали ще тегли кредит или по някакъв друг начин със собствено участие. Но хора много трудно се намират. Не само МЗХГ, но и МОН и социалното министерство трябва заедно да насочват политики още с образованието и да се допитват до работодателите за какви хора има глад“, е мнението на младия бизнесмен.

“Давам пример: купуваме нов трактор с най-нови изисквания и технологии. Влиза трактористът – не знае как да го управлява, макар аз да съм платил за всички функции. Човекът обаче използва основните неща и го ползва отново като една руска машина. Знам, че ще кажат „много фирми обучават“. Но специално за хората трябва да се набележат специални политики“, категоричен е Атанас Илчев.

Служителите във фирмата
– двама механизатори и един агроном, срещнах на полето край село Симеоново. И те като Атанас Илчев са млади хора. 32-годишният Кръстьо Иванов е завършил полувисше образование в Сливен „Ремонт и експлоатация на автотранспортна техника“. През 2010 година с него започна подмладяването на отбора, разказва Атанас Илчев.

„Работата му харесва не само на полето, но и при ремонтирането на машините. С него купихме софтуер и сега сами си ги поправяме. Защото се налагаше често да викаме служители на фирмата, представител на марката. Те идват, за да изчистят грешките и дотам. Агрономът Георги Петров е на 45 г. и е с нас от 8 години. С него правим различни опити на полето. А другият механизатор – 24 годишният Георги Иванов, е от село Симеоново. Него го наехме директно, след като завърши техникум по земеделие. С времето се научи и сега е експерт“, представя ги техният работодател.

В землището на село Симеоново, където е и базата на фирмата, се намира най-голямата площ, която обработват - около 6000 дка. С колегите в околността се разбират и са комасирали площите в големи полета по 100-1200 дка. А това дава възможност бързо да се реагира и да се обработват по-ефективно. От своя страна това позволява да се закупят по-големи машини, по-голям инвентар.

Така и откъм служители, и откъм машини и обработки Атанас Илчев постига оптимизация. „В днешно време има много смели предложения в земеделието - като се започне с почвообработка, използване на препарати и семена. За мен земеделието е съвкупност от процеси. Така че трябва да се действа наистина много внимателно и въпреки това да се правят експерименти, но на малко площ”, разсъждава младият предприемач.

Това и грабва неговият интерес – работата със земята винаги има на какво да те научи и ден с ден не си приличат. Потвърждава го и пресен
пример от тази година на неговите полета. В землището, където е по-хубава земята, добивите били по-слаби. А в други две землища, които са към една полупланинска местност – Бакаджика, с доста по-камениста почва, спасили добива. Средно при пшеницата за “Биосим” той е около 340-350 кг/дка. На Бакаджика бил около 500 кг/дка.

„Колкото и да смятам, малко трудно могат да се получат сметките, тъй като има да се плащат ренти и всяка година хората искат все повече и повече. Но никой няма предвид, че има и слаби години. Една такава слаба те връща няколко назад. Казват ни – вие земеделците имате машини, карате коли, но никой не знае на каква цена. Теглят се кредити, безсънни нощи. Така че не е толкова лесен този бизнес“, размишлява Атанас.

Освен при пшеницата, тази година е слаба реколтата и при рапицата и при слънчогледа, докато миналогодишната била отлична. „Тази година всичко е трагедия, но ще оцелеем все някак. Затова казвам – годината вече мина, да мислим за следващата“, внася оптимизъм младият агробизнесмен.

В кризисни времена определено от помощ е

разнообразието от култури
които при семейство Илчеви са приблизително 60 към 40 в полза на есенниците. Но Атанас е наясно, че при избора на култури трябва да се гледат пазарни възможности и характеристиките на региона, въпреки привлекателността на някои по-екзотични. Вече има опит в това. “Ние сме един от малкото в региона производители на ръж и все още я държим в сеитбооброт. Тя е малък процент и въпреки това дълго време се задържа в склада. И някак е чудно как почти навсякъде правят ръжен хляб, а не се търси ръж”, споделя той.

Поради липса на поливни съоръжения в околността, вкарване на царевица или например люцерна в сеитбооборота също не могат да си позволят.

„Чудно ми е как с лека ръка всичко е било унищожено, но такива са били времената. До 2000 дка площи в с. Симеоново са били с поливно земеделие”, знае от по-старите съседи Атанас. Днес тези и редица други теми са широко обсъждани от Атанас Илчев с колегите му в региона и страната. Той се радва, че работата като земеделски производител му носи и много ценни запознанствата, например чрез срещите и семинарите на Националната асоциация на зърнопроизводителите. “Този постоянен контакт позволява да се развиваш и да научиш нови неща. Наистина е интересно, през годините сме изградили и добри партньорства с фирмите – лидери за региона“, уверява Атанас Илчев.
-------------------------

Опитът дава шанс на български сортове

Въпреки че са високодобивни, чуждите сортове носят и недостатъци, твърди Атанас. С тях повече се пръска и тори, а това означава повече производствени разходи не само за препарати, а и за обработки.

От друга страна, родните сортове може и да не са толкова високодобивни, но в кризисни времена като днешните, могат да са сигурност. Родните ни специалисти работят от дълги години и смятам, че са направили една много добра селекция, която е специално за нашия район, казва Илчев. Определено смятам, че не трябва изцяло да се премахват родните семена от сеитбооборот. Така направих миналата година и сега съм си поръчал пак български семена. По мое наблюдение, независимо дали е по-влажно или сухо през годината, те държат един по-устойчив добив, не много голям, но не пада под един минимум.