Лешникът може да се отглежда като храст или дърво. При храстовидното отглеждане растенията встъпват в плододаване на 5-6-ата година след засаждането, а при дървовидното - по-рано, но когато растенията са присадени.

Мъжките цветове на лешника са събрани в увиснали реси, а женските са разположени в смесени пъпки. Опрашването се извършва от вятъра.

Лешникът е най-ранно цъфтящият овощен вид в нашата страна. При някои сортове цъфтежът започва още през есента, а при други - от началото до средата на зимата.

Характерна особеност на вида е, че женските и мъжките цветове не цъфтят едновременно.

Някои от лешниковите сортове имат алтернативно плододаване.

Задължително се напоява

Лешникът е топлолючиво растение. Затова се отглежда основно в по-топлите райони на страната. Въпреки това много любители и от по-хладните райони също успяват.

Видът е особено взискателен към влажността на въздуха. Затова в райони, където тя не е достатъчна, растението трябва да се напоява. Най-голяма нужда от вода лешникът има през периода юли-септември.

За да се осъществи оплождането, задължително в градината трябва да са засадени поне два сорта, които взаимно се опрашват.

Резитбата на лешника се определя от това дали растенията се формират като храст или като дърво.

Когато се оставя като храст, в първите няколко години почти не се извършва резитба, за да останат достатъчно на брой издънки.

При едностъблено отглеждане се осигурява добра осветеност на короната. Дървото се формира с чашовидна корона, която е с 4-5 скелетни клона.

При този вид отглеждане се премахват издънките, които израстват от основата на стъблото.

От болестите по лешника от значение е брашнестата мана, а от неприятелите - лешников хоботник, лешников пъпков акар и др.

ЦЕННА ЯДКА

Лешниковите ядки имат високи хранителни, лечебни и вкусови качества. Те са богати на мазнини - до 70-80% и белтъчини. Съдържат някои незаменими аминокиселини.