11° C, предимно ясно
С близо 1/3 нараснаха площите с овошки в сектора у нас между 2015 и 2019 г., доколко растежът е устойчив?
Стилиян Гребеничарски, ИнтелиАгро
Стимулирани от възможностите за финансиране по ПРСР и в търсене на по-висока доходност, площите с овошки в България нараснаха с близо една трета между 2015 и 2019 година (фигура 1).
Първенец по ръст са сливите, чиито площи се увеличиха с близо 60%, с което станаха и най-разпространения овощен вид в страната по данни на ДФ “Земеделие”. Стопаните заложиха и на друг вид с традиции у нас - черешите. Градините с тях се увеличиха с около една трета (с 2740 ха) за четири години. Двуцифрен ръст (26%) на площите се отчита и при кайсиите и вишните, но общият размер на насажденията с тях остава далеч назад. Впечатляващо увеличение има при крушите - с 45%, но от много ниска база. На този фон площите с ябълки и праскови остават относително стабилни.
Тези данни могат да заредят с оптимизъм случайния наблюдател, но възниква въпросът, доколко растежът е устойчив?
Ще дадат ли младите овошки добра печалба?
Ръстът на новите насаждения по принцип е положителна новина. Зад тези данни обаче продължават да прозират дълбоки структурни недостатъци. Те ще попречат на част от производителите да получат задоволителни печалби.
Засадените в началото на “бума” градини би трябвало вече да дават продукция, а собствениците им да търсят канали за реализация. Вглеждайки се в данните за износа на пресни плодове, става ясно, че в общия случай продажбите не са зад граница. Не се забелязва отчетлива тенденция на ръст в износа при нито един от водещите овощни видове (самотен светъл лъч са увеличените обеми при черешите през 2019 г.), а изнесените количества си остават символични на фона на вътрешното производство.
България не успява да задоволи повече от 0,5% от общото търсене за внос на пресни плодове (без да броим цитрусите) в страните членки на ЕС. Дори при черешите - емблемата на българското овощарство, делът на родната продукция не успява да надхвърли 1%. В допълнение, около половината от износа ни отива за страни като Румъния, Беларус, Молдова и Сърбия, където цените са в пъти по-ниски от пазарите на Западна и Централна Европа. Така българските овощари, след 12 години членство в ЕС, все още не могат да се възползват от най-голямото предимство - платежоспособният общ европейски пазар.
Защо се получава така?
Макар и нови, голяма част от градините са създадени по морално остарели технологии - стари сортове, посадъчен материал с неясен произход и качество, неподходящи подложки, ниска гъстота, слабо познаване на формировки и резитби, липса на защитни съоръжения и на планиране на следберитбената заготовка. Всичко това обрича инвестициите още в зародиш. До известна степен принос за това има и устройството на мярката за инвестиции по ПРСР, в която липсват насоки и изисквания към новосъздадените насаждения, напояването куца, а оценката на бизнес плана е формална.
Липсата на контрол върху разсадниците и ниските финансови лимити за посадъчен материал стимулираха стопаните да усвоят наличните европейски средства, избирайки възможно най-евтините варианти. В резултат сортовете често се оказват не тези, които са поръчани, материалът идва със зарази и процентът загуби е висок.
Остаряла сортова структура
Една от най-сериозните бариери пред износа на българското овощарство е изключително остарялата (и шарена) сортова структура. Дори нови градини все още се създават със сортове, които са интродуцирани в страната в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Продукцията от такива градини не отговаря на днешните стандарти за пресен пазар, а намира трудности и при реализацията за преработка.
Данните на МЗХГ (2017 г.) показват, че половината от площите с череши в България са с традиционните Ван (33%) и Бинг (16%). Допълнителни 16-17% са познатите от десетилетия Бигаро бюрла, Козерска и Българска хрущялка.
Други сортове изобщо не са упоменати в извадката. Това означава, че сортовата структура е не само твърде остаряла, но и прекалено разнородна, което създава пречки пред събирането на големи партиди еднородна продукция.
И един последен пример - нашумелите през последните години сортове Kordia и Regina се възприемат като новост у нас, а всъщност и двата са създадени през 1981 г. и постепенно ще бъдат измествани от европейския пазар от по-новите.
Малко по-различна е ситуацията при сливите. Там сортовият състав е сравнително еднороден, като 75% от площите са заети със Стенлей (получен в началото на XX-и век и внедрен в България през 60-те години), чиято продукция отива предимно за преработка. Липсват данни колко са насажденията с актуални сортове, разработени специално за пазара за прясна консумация.
При ябълките преобладават отдавна и добре познати в Европа сортове. Това, което диктува пазарните тенденции през последните години обаче, почти липсва - т.н. клубни сортове. От появата си Pink Lady, например, постепенно спечели сърцата и портфейлите на потребители на премиум пазарите, като при много от дистрибуторите сортът вече надвишава половината от продадените ябълки.
Друг фактор, който издава слабост, е гъстотата на насажденията и то особено при черешите (виж фигура 2). По-голямата гъстота на единица площ при условие, че е избрана подходящата комбинация от подложка и сорт, и че се прилагат необходимите формировки на короните, дърветата се отплащат с по-ранно встъпване в плододаване, по-високи добиви от единица площ и по-добро качество на продукцията (по-едри плодове).
При интензивните насаждения вегетативният растеж на дърветата се потиска, те са по-ниски, а брането е много по-лесно, отколкото при старите насаждения.
По данни на МЗХГ над половината от насажденията с череши в България са с гъстота до 50 дръвчета/дка, което издава технологична изостаналост. Още по-притеснително е, че 40% от новосъздадените черешови градини (тези до 4-годишна възраст към 2017 г.) са с до 50 дръвчета/дка. При сливите една трета от общите площи са с до 50 дръвчета/дка и 28% от младите градини са в тази категория. Сравнително по-добра е картината при ябълките и крушите, където процентът е значително по-висок.
Въпреки бурното създаване на овощни градини, темпото е достатъчно едва да компенсира насажденията, които остаряват и в близките 5-6 години ще излязат от активно плододаване (виж фигура 3). Т.е. може да се говори за задържане на площите при настоящите тенденции на относително ниско равнище, което не отговаря на природно-климатичния потенциал на страната. При черешите и ябълките възрастовата структура е по-лоша и делът на младите насаждения (до 4 г.) е чувствително по-малък от този на старите (над 14 г.).
Правилните сортове - първа крачка към успешните продажби
Потребителите стават все по-взискателни към храната - вкус, цвят, аромат, размер и текстура на плода, начин на опаковане. Всичко това играе огромна роля при избора на покупка. Затова първата крачка към успеха е изборът на подходящ сорт за пазара, към който сме се ориентирали. Митът за избора между търговски вид и вкус остава в миналото - днес можем да имаме всичко в един плод.
Правилният избор на сортове е важен колкото от гледната точка на потребителя, толкова и от тази на производителя. Съвременните сортове се развиват, за да отговорят все по-добре на определени почвено-климатични условия. Те са често решение за предизвикателства пред овощаря - болести, вредители, дъждове, студ и т.н. Така изборът на сорт се превръща във важна част от управлението на риска и разходите. Разработването на сортовете играе роля и за по-голямата свобода при определяне на пазарния прозорец. Една сортова линия може да покрие максималния производствен период, давайки конкурентно предимство при работата с търговците.
Подобна стратегия може да се окаже добра за едрите производители с 500-600 декара от един овощен вид. За малките стратегията е по-скоро да се фокусират върху производствен прозорец от една-две седмици, в които да концентрират усилията си и не повече от два сорта, за да имат обем при доставките.
Предвид дългосрочния характер на инвестицията в овощарство и факта, че грешките не могат да се поправят, пазарното търсене остава определящ фактор при изграждането на една градина. Използването на нови сортове безспорно изисква по-големи вложения, но това е от последните неща, от които следва да се пести. В противен случай пазарът ще е пестелив към нас през целия живот на градината.
Черешата, която Европа търси: Sweet Saretta
Добиви: ранно навлизане, високи и постоянни добиви
Цъфтеж: 1-2 дни след Burlat, самоопрашващ се
Реколта: средно късен - 23 дни след Burlat
Размер: преобладаващ 30-32 мм, но част от реколтата може да надвиши
Плодове: симетрично сърцевидни, твърдо месо, сочни, ароматни, сладки и много вкусни, средно дълга дръжка
Цвят: бляскаво тъмно червени (CTIFL 5 в пълна зрялост)
Издръжливост: могат да престоят 8 дни на дървото в пълна зрялост без нарушение в качеството. Подходящи за обработки със сортировъчно оборудване. Отлични транспортни качества и дълъг живот в студен склад.
Основен недостатък: податливи на напукване - препоръчва се използването на защита против дъжд
Серията Sweet е разработена специално за премиум пазара за прясна консумация в Европа и Близкия изток от Университета на Болоня. Плодовете съчетават много високи технически и транспортни характеристики с отлични вкусови качества и търговски вид. Различните сортове от нея покриват целия активен пазарен прозорец - от втората половина на май до края на юли.
По време на форума InteliFresh 2020 в София на 31 януари, на който в. "Български фермер" е медиен партньор, ще можете да се срещнете с два разсадника-доставчици на дръвчета от линията Sweet - Salvi и TopPlant. Те произвеждат и изнасят ежегодно милиони бройки череши, сливи, праскови, кайсии, ябълки, круши и ягоди. От тях ще научите кои са сортовете, които превземат пазарите по света, както и какви са тенденциите в технологиите.
InteliFresh 2020 ще събере производители с представители на всички големи търговски вериги, други търговци, преработватели и доставчици на технологии, продукти и услуги в бранша.
Форумът ще се състои в Интер Интер Експо Център и се организира от ИнтелиАгро в партньорство с Посолството на Кралство Нидерландия в България. Участието е с предварителна регистрация на www.agroevents.eu. Срокът за записвания е 27 януари.
Коментари