Стопаните често изхвърлят оборския тор, понякога на напълно неподходящи места, в близост до реки или наклонени терени. Оставеният оборски тор просто престоява (угнива, прегаря) и се използва за наторяване. Но от този тор има значителни загуби на хранителни елементи, чрез изпарението на амониевия азот и чрез измиването от дъждовете. От 60 до 90% от амониевия азот на говеждия оборски тор може да се изпари за 2 до 5 дни след изхвърлянето му.
Компостът с добавянето на различни материали и създаването на условия за свързване на азота намалява загубите на хранителните елементи в оборския тор.
Ето защо оборският тор без неговото контролирано разграждане не може да се нарича компост поради силно намалените му качества.