Комбинирайте различни съставки, добавете тор

Торопочвената смес е мястото, където първо се развиват семената, т.е. покълват, а по-късно - растението развива коренова система, която го храни. Затова каква смес ще се избере е от основно значение за правилния растеж и развитие на разсадите.

Няма точна и най-добра рецепта, която да се препоръча. Градинарите могат да си я приготвят сами, като се ръководят от правилото, че тя трябва да е с лек механичен състав и не много хранителна.

2 класически рецепти:

Субстрат от обеззаразена и пресята глинесто-песъчлива почва, торф и едър речен пясък с големина на частиците около 3 мм. Съотношението между трите съставки трябва да бъде около 2:1:1.

Смес, съставена от равни части градинска почва с лек механичен състав и добре разложен оборски тор. Тя може да се обогати с тор, като на всеки 1 куб. м смес се добавя по 1-1.5 кг обикновен суперфосфат, и по 0.5 кг калиев сулфат и амониева селитра.

Разбира се, градините могат да импровизират и да приготвят торопочвената смес, или да добавят към нея различни компоненти като торф, компост, листовка и др.

В специализираните агромагазини се предлагат и готови почвени смеси за разсади. Те са подходящи за любители, които нямат много време, но обичат сами да си отглеждат разсадите.

ТОРФЪТ Е ПОДХОДЯЩ

Торфените смеси са много подходящи за разсадите. Те са фабрично обеззаразени, освен това не са много хранителни.

При купуването им обаче трябва да се внимава за размера на частиците. Те не трябва да са много едри, тъй като ще затрудят покълването на семената и поникването на растенията. 

Почвата да е чиста

Когато се използва почва от градината, препоръчително е тя да се обеззарази. В домашни условия най-лесно това става чрез термичен метод.

За целта почвата се поставя върху ситна решетка, разположена на около 30 см от дъното на метален съд. Под решетката има 15-20 см вода. Преди да започне подгряването на водата, торопочвената смес се покрива с платно и отгоре се поставя капак.

Необходимо е температурата да достигне до около 80-90 градуса за 20-30 минути. Когато пропарването се извърши правилно, се унищожават редица патогени: вируси, бактерии, гъби (отчасти галовите нематоди).

В парник или оранжерия, е препоръчително да се направи от специалисти по растителна зщита, които прилагат подходящи за целта рз-продукти.

Сеитба в биотопливо за градинарите с неотопляема оранжерия

Когато разсадът ще се отглежда в неотопляема оранжерия, в тях се прави парник или полиетиленово тунелче. Изкопават се траншеи на дълбочина 50 см и се пълнят с биотопливо (оборски тор) с дебелина на слоя 40 см. Притъпква се добре и отгоре се насипва торопочвената смес - 10-15 см.

Семената се засяват, когато температурата в смеската достигне 18-20 градуса. Сеитбената норма за доматите е 3-4 г/кв. м. След засяването семената се покриват с 1.5-2 см торопочвена смес, която леко се притъпква отгоре.

При оптимални условия доматените семена покълват за 5-8 дни

До поникването на растенията температура в субстрата трябва да е между 20-22 градуса, а въздушната да е около 25 градуса. Почвената влажност трябва да се поддържа на 80-90% от ППВ.

Непосредствено след поникването на растенията, преди фаза кръстосване, температурата в субстрата трябва да се понижи на 14-15 градуса, а въздушната - през деня на 15 градуса и на 10 градуса през нощта. След около 10 дни въздушната температура може да се повиши с 3-4 градуса.

Полива се само при необходимост.

Фосфорът е важен

Науката казва, че в първите фази на покълване и поникване фосфорното хранене е от основно значение за младите растения.

Затова препоръката е към приготвената торопочвена смес на всеки 1 куб. м да се прибавя 0.5 кг двоен суперфосфат или 1.5 кг обикновен суперфосфат.

Пикира се при кръстосване

Около месец след засяването на семената растенията трябва де се пикират. Това става във фаза 2-ри същински лист, т.е., когато кръстосат.

В последните години в практиката се наложи пикирането да се извършва в пластмасови или целулозни саксийки.

Трябва да се има предвид, че с нарастването на растенията, те се нуждаят от повече хранителни вещества. Затова почвеният субстрат трябва вече да е по-хранителен.