По стар български обичай божурите се пресаждат, местят или размножават между Голяма и Малка Богородица, т.е. между 15-и август и 8-и септември.

Причините за това са много, но основните са, че коренището има време да укрепне и да се приспособи на новото място. Освен това спящите пъпки не се активизират, както става при пролетните интервенции. Така се съхранява жизнената сила на растението и се насочва към добро вкореняване, вместо към буен растеж.

Не само времето е важно за успешното прихващане на цветето. Подготовката на почвата на новото място, както и изложението, играят основна роля.

Божурът ще обитава дълго време едно и също място. Затова то трябва да е слънчево и защитено от ветрове. Ямката в почвата трябва да е с големи размери, като препоръчителни са 80/80/80 см или най-малко 60/60/60 см.

На дъното се слага дренаж, а почвата се разбърква с оборски тор и се връща обратно.

Внимавайте да не нараните или счупите растежните точки. Дълбочината на засаждане не бива да е повече от 5 см.

При по-плитко засаждане младите пъпки измръзват или се повреждат, а при по-дълбоко се изтощават, докато се покажат над почвата. И в двата случая няма цветове, а само листа, и то слаби. За защита на скоро пресаден божур е добре да го покриете с растителни остатъци поне през първата зима. През пролетта защитата се маха, за да не пречи на развитието.

Трябва да отбележим, че всяко местене, пресаждане или нараняване на коренището с цел разделяне ще отложи цъфтежа поне с една-две години.