Конкретни отговори и решения очакват стопанствата за промяната в субсидиите, казва зам. председателят на БАСЗЗ Галина Пейчева-Митева

Алма Давидова

От собствен опит, като земеделски производител, младата фермерка заяви, че основните проблеми на земеделието у нас са липсата на сигурност, квалифицирана работна ръка и обезлюдяването на селските райони. Необходимо е да се подобри значително инфраструктурата и социалните условия в селата, убедена е тя.

Общо семейството на Галина обработва 17 хил. дка. Освен рози, лавандула и винени лозя те отглеждат кориандър, бял трън, пшеница, слънчоглед, люцерна и постоянно затревени площи в Момино село, община Раковски и село Братя Даскалови, област Стара Загора. Спечелили са няколко проекта по Програмата за развитие на селските райони. Галина Пейчева е завършила финанси в САЩ, но е предпочела да развива земеделие в България. Избрана е за "Евробизнесдама на 2017г."

Като фермер и собственик на земеделски земи за нея основният проблем и предизвикателство пред земеделието в България е липсата на сигурност.

"Представете си как се отразява на бизнесклимата в който работим цялата дискусия за реформите в директните плащания - коментарите за евентуалното им намаление и всички теми в пространството, без на тях да има конкретен отговор и решение..."

Според нея по този начин се създава впечатление, че земеделието в ЕС е дисфункционално и е на ръба на огромна промяна. А посланието, което фермерската общност чува е, че секторът е неефективен и проблемен /поне в очите на европейските данъкоплатци/ и че има нужда от реформи и струва прекалено много...Според Галина този подход трябва да се промени, защото в противен случай трудно ще се привлекат млади хора, а застаряването в сектора е проблем, не само у нас, но и в Европа...

Липсата на работна ръка

Една от големите болки на младата фермерка е все по-осезаемата липса на работна ръка и квалилифициран персонал и обезлюдяването на земеделските райони.

"Обезлюдяването на селата е факт и съм притеснена ,че е необратимо. Например най-младият постоянен жител на селото, където е моят агробизнес е роден през 1942 г. В селото има 78 жители, само един магазин ,няма кмет, аптека и поща. За хляб хората се записват. Наскоро един чакал пресече улицата и го изчакахме да мине..."

Въпреки че бизнесът на семейството е там тя не може да си представи да живеят на това място / та дори училище за синовете й няма/.

Тя е наясно, че за да се върнат хората, трябва драматично да се подобрят инфраструктурата и социалните условия в селските райони, а за тази цел са нужни обединените усилия на много хора и институции.

Заедно с екипа си тя отглежда 500 дка лозя, 230 декара лавандула и 101 дка рози. Гроздето е висококачествено ,а цвета е за парфюмерийната индустрия. Огромна част от труда по тези насаждения е ръчен.

"Невероятно трудно е да намерим работници. Състезаваме се помежду си да наемем най-сръчните. А най-добрите вече са в Гърция, Испания и Англия , където са по-добре платени.

Полските работници са много мобилни, откак сме членове на ЕС. Миграцията им, комбинирана с негативния прираст е голям проблем за бранша. А най-ниските нива на субсидиране не ни дават възможност да си позволим да заплащаме, като нашите колеги в Европа. Аз съм обучила много хора, които после заминават. Всички трябва да сме пред равни условия. Иначе това противоречи на пазарната логика...", споделя Галина.

Убедена е, че българските усилия в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ трябва да са насочени към намаляването на разликата в плащанията между различните държави - членки на ЕС

В противен случай българските фермери няма да могат дългосрочно да останат конкурентоспособни, защото ще произвеждат продукт с по-висока себестойност от този на европейските си колеги.

"Различното подпомагане на старите и новите членки е наболял и очевиден проблем в Европа. За нас ще е трудно да оцелеем когато имаме по-висока себестойност в ОСП, където всички са равни, включително и цените. Затова лично аз приветствам идеята за кохезия на плащанията."

Като представител на БАСЗЗ по време на Генералната асамблея на Европейската организация на собствениците на земеделски земи /ЕЛО/ в Брюксел, тя сподели впечатленията си от дискусиите, според които

бъдещето на фермерството ще бъде технологично, иновативно и силно цифровизирано

"Чрез ЕЛО имаме достъп до много актуална информация, която колегите от ЕС използват, с.Темата на форума беше "Здрава храна здраво фермерство, здраво бъдеще". Тя е изключително актуална и пряко свързана с опазването и устойчивото управление на земите.", коментира Пейчева.

Като на фермер на нея й прави впечатление, че прецизното земеделие, фермерството в рамките на облака и чрез ползване на бигдейта и устойчивото земеделие не са любими теми само на технократите в Брюксел и на администрацията - популярни са вече сред фермерската общност.

В същото време акцента е и върху биоразнообразието за производството на здравословна храна, иновативните селскостопански технологии и най-добрите практики в областта на устойчивото земеделие.

"Радостно беше да чуя и реалистичната преценка, че не само малкото е добро...

Изтъква се и ролята на големите технологични ферми като основен доставчик на храна и източник на продоволствена независимост за Европа.",споделя младата фермерка. Продължава да инвестира, въпреки всички проблеми, в българското земеделие и искрено се надява, че като участник в общността на ЕС ще получи равностойна подкрепа...