Ставките при обвързаното подпомагане скараха за пореден път Министерство на земеделието и храните с фермерите. Причината: от държавното ведомство планират промени в частта на директните подпомагания, касаеща животновъдството и оранжерийното производство, които притесниха стопаните. От своя страна фермерите обвиниха МЗХ в липса на правилна оценка за състоянието на животновъдството и местните генетични ресурси (породи) в говедовъдството, овцевъдството и козевъдството, както и в несъобразяване с мнението на бранша.

В писмо до министър-председателя, министъра на земеделието и храните, и ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план за развитие на земеделието в селските райони (СПРЗСР) за периода 2023-2027 г. 21 организации в сектор „Животновъдство" алармираха за неизпълнение на вече взети решения на Комитета за наблюдение на СПРЗСР, отнасящи се до промени в прилагането на интервенциите при директните плащания, секторните интервенции и интервенциите в областта на селските райони.

Политиките, заложени в Стратегическия план, няма да доведат до устойчиво развитие на сектор „Животновъдство" в страната, а ще доведат до унищожаване на бранша, посочват авторите на писмото и настояват за съдействието на институциите за изравняване на ставките за обвързаното подпомагане на говеда и биволи, участващи в развъдни програми за периода 2023-2027 г. с изплащаните ставки в периода 2017-2022 г. на говеда и биволи под селекционен контрол. Стопаните настояват също за изравняване на ставките за обвързаното подпомагане на говеда, овце и кози от местни български породи включени в развъдни програми с тези на специализираните млечни и месодайни породи. Третото искане на бранша е за отпадане на модуларната ставка в говедовъдството.

„Катастрофалните промени" в Стратегическият план за развитие за периода 2023-2027 ще доведат много скоро до окончателното ликвидиране на българското животновъдство и до липса на българско мляко и български млечни продукти на пазара, а вече това се отразява и при оранжерийните производители – няма почти никакви засети площи със зеленчуци в оранжериите, което директно ще доведе до липса на български зеленчуци на нашия пазар през зимния период", посочват авторите на писмото и настояват мнението им да бъде взето под внимание.

Грешка в концепцията на подпомагане

Концепцията за разпределяне на субсидиите за животни е генерално сбъркана, коментира за „Български фермер" Атила Седефчев от Асоциацията за автохтонни породи кози. „Това е третото по ред писмо, което развъдните асоциации, занимаващи се с автохтонни породи животни, изпращат до министър на земеделието през последната година. „Нашето основно искане е, ставките на подпомагане да бъдат еднакви за всички животни. В Стратегическия план се направи разделение между местните и високо продуктивните породи животни. Доколкото чувам от експертите и браншовиците, идеята е да се изравнят ставките, но всъщност това изравняване се постига с некоректност. Въпросът тук е да има справедливост. Същината е в това, че подпомагането на животните е сгрешено", каза още той.

Силно редуцираното подпомагане, предвидено в момента, според него, ще доведе до това, хората да се откажат от животните си. „Експертите разделят бранша на стопани с местни и стопани с неместни животни. По-добре да кажат ясно, че няма да има подпомагане и фермерите да преценяват дали да се откажат от животните си", посочва браншовият представител. Самият той и брат му към момента отглеждат само около 80 чистокръвни животни от породата Калоферска коза, а преди години са имали около 200 животни.

От различни части на страната се чува, че стопаните намаляват стадата си или напълно се отказват да отглеждат кози. Този процес се засили както с поскъпването на фуражите, така и с липсата на пастири и проблемите с пазарната реализация.

Ако се обединят четирима души с около 500 животни, ще могат да предлагат на пазара млечни и месни продукти, по думите на Атила Седефчев. Въпреки това липсата на пазар за продукти от автохтонни породи обаче обезсмисля създаването на организации на производителите.

Чистотата на местните породи

От години асоциацията за автохтонни породи кози повдига темата за чистотата на местните породи животни. „При положение, че има няколко асоциации, които се занимават с една и съща порода, абсолютно задължително е да има едно описание на тази порода. Не може, всяка асоциация да има свое определение за дадена порода. Необходимо е да започне прочистване на породните стада. Има породи, чиято популация е изкуствено завишена чрез атипични животни. От тук ще имаме възможност да излезем на пазара с породи животни, които имат типична за съответната порода продуктивност по отношение на количествата мляко и качеството на месото", обясни Атила Седефчев.

Изкуствено раздутите популации с нетипични животни за дадена порода, създават условия да се предлагат продукти с различно качество от характерното за дадената порода, по думите на браншовия представител. „Когато се компрометира качеството на един продукт, впоследствие трудно се възвръща доверието на клиентите. Надяваме се, да обсъдим темата заедно с колеги и представители на Министерство на земеделието и храните. Нищо добро не произлиза от това, да разчитаме на субсидии за съществуването си", каза още той.

Преобладаващият брой кръстоски в популацията на местни породи у нас говори за нивото на селекционна култура на фермерите, по думите на специалиста. „На пазара в момента се търси Калоферска коза основно заради кожата, от която се правят кукерски костюми. При положение, че 3 асоциации се занимават с тази порода, абсолютно задължително е да има едно описание за типичните характеристики на тази порода. Друг проблем е, че на пазара в България не се предлага българско ярешко месо, но пък има месо от Хърватия. Стопаните нямат възможност да направят голямо стадо и произвеждат месо само за лична консумация", посочи Атила Седефчев.

Липсват възможности за пазарна

реализация на фермерската продукция

Основната болка на фермерите е, че няма условия да продават директно продукцията си. Това заяви пред „Български фермер" доц. д-р Атанас Вучков от Аграрния университет в Пловдив. „Положението на животновъдите е подигравка с хората", посочи той и допълни: „Популацията от овце в страната намалява с всеки месец, масово хората намаляват стадата, продават животните си. Упрекват ни, че говорим постоянно за пари и подпомагане. Всъщност смисълът на субсидията в целия Европейския съюз е да подпомага фермера, но в България нейната функция е да помогне на фермера да оцелее. Българският животновъд е изправен в ъгъла – ако не получи субсидия, няма да може да си изплати кредитните задължения, да си купи фураж, да плати на работниците. Така е, защото няма пазар, няма легално формулирана възможност за фермера, да продава от фермата си. Продажбата на малките количества от фермата е нерегламентирана и е в сивия сектор. За стопаните е абсолютно невъзможно да изпълняват всички условия по мярка 14 от Програмата за развитие на селските райони."