Кен Гилър*: "Нуждаем се от различни видове земеделие и природа“

Мащабът на предизвикателствата, пред които е изправено човечеството през следващите десетилетия, е ужасяващ, казва Кен Гилър, професор по системи за растителна продукция в Университета във Вагенинген, Нидерландия. 'Искаме да осигурим стабилна и питателна храна за растящото световно население, което ще достигне поне 10 милиарда души, като същевременно отделим една трета от планетата за природата и биоразнообразието и се борим с глобалното затопляне. В центъра на тези дискусии е дебатът за споделянето/запазването на земята - трябва ли да интензифицираме производството на малки площи земя и да оставим земя за природата? Или пък трябва да практикуваме по-малко интензивно земеделие, което да включва природата?"

Кен Гилър твърди, че няма прост избор за едното или другото - не е черно или бяло, а много нюанси на зеленото. "Живеем във време, в което преобладава популистката политика, фокусирана върху краткосрочните политически и икономически ползи. Все по-често учените попадат в "популисткия капан" - трябва да избират между биологично и конвенционално земеделие, между "алтернативни" земеделски култури, противопоставени на едромащабното индустриално, конвенционално земеделие. Но конвенционалното земеделие има безброй различни форми, адаптирани към условията и производствените системи по света - почти всички ферми в света са "конвенционални" семейни ферми! Затова се нуждаем и от двете възможности. Условията на околната среда и социално-икономическите условия трябва да определят дали да се развива интензивно или екстензивно земеделие."

*

За Кен Гилър

Кен Гилър е изключителен експерт в областта на системите за производство на растения. Той ръководи група от учени със задълбочен опит в анализа на земеделските системи за проучване на бъдещите сценарии за използване на земята с акцент върху производството на храни. Изследванията му са съсредоточени върху дребните земеделски системи в тропическите региони. По-специално интересът му е насочен към проблемите с почвеното плодородие, азотното свързване при бобовите растения и пространствената динамика на ресурсите.

Той е инициатор на редица мащабни изследователски програми, като например N2Africa - програма, финансирана от фондация "Бил и Мелинда Гейтс", която използва фиксирането на азот в работата на 660 000 дребни земеделски производители в Африка. Той също така инициира големи изследователски програми за използването на хранителни вещества в системите за отглеждане на животни и за отглеждане на култури: Ефективност и мащаби (NUANCES) и "Конкурентни претенции към природните ресурси". Той е ръководител на повече от 100 докторанти.

Споделяне или щадене на земята

Заедно с колегите си Гилър прави изследване на производството на какао в Камерун, където фермерите произвеждат ниски добиви какао от хектар, засаден в гора с голямо биоразнообразие. Наблизо други земеделски стопани получават много по-високи добиви от слънчеви какаови плантации с малко биоразнообразие. "И двете земеделски системи имат плюсове и минуси. Основният въпрос е: какъв тип земеделие и природа искаме? За да си отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид, че някои култури като какаото, се съчетават по-лесно с опазването на природата, а други - не."

Гилър прекарва десетилетия в изследване на дребномащабното нископродуктивно селско стопанство в Африка. "Нуждите от храна на бързо нарастващото население се задоволяват чрез мащабно увеличаване на земеделските площи и внос на храни. Може да се твърди, че липсата на азот в африканското селско стопанство е довела до промяна на земеползването и загуба на биоразнообразие. Слабо продуктивното земеделие води до деградация на почвата, предоставя само екосистемни услуги и не носи ползи за никого.

За разлика от това, балансът в Европа се е наклонил на другата страна. "Докато производителността в Европа се е увеличила - заедно с нарастващия интензитет на вложените ресурси, което създава проблеми като азотната криза в Нидерландия - площта на земеделските земи е намаляла и продължава да намалява, което създава проблеми с обезлюдяването на селските райони.

Икономически системи

Икономическите системи с ниски маржове принуждават земеделските стопани да се стремят към по-високи добиви и по-големи стопанства, което има отрицателно въздействие върху природата, пример за което е азотната криза", казва Гилер. "Африканските фермери са жертва на същите икономически фактори, тъй като не разполагат с ресурси или каквато и да е подкрепа за увеличаване на производството. Поради тази причина се нуждаем от по-внимателно ангажиране на правителствата както в Европа, така и в Африка".

Това не означава, че интензивно отглежданите парични култури винаги са вредни за биоразнообразието, добавя Гилер. Той обяснява, че в Зимбабве е имало доходоносен сектор за производство на памук, който е давал възможност на фермерите да изкарват прехраната си от малка площ земя. Когато по време на икономическата криза производството на тази култура се срина, безработните работници се насочиха към отглеждането на животни. В резултат на това голяма част от местообитанията на африканската дива природа извън природните резервати бяха загубени. В този случай интензивното производство и получените доходи са намалили натиска върху природата.

"Продоволствените системи са много сложни и ние трябва да приемем това. Ако решим да интегрираме земеделието и опазването на природата, трябва да проучим местните и глобалните последици и компромиси, за да могат нашите общества да вземат информирани решения. В науката няма място за догми."

През последните години Гилер все по-често се занимава с опазване на природата в близост до Вагенинген. Той е доброволец във фондация Mooi Binnenveld - обществена инициатива, която е закупила 50 хектара земеделска земя за възстановяване на природата. Гилър, който е завършил ботаника в Англия, сега помага за картографирането на видовото богатство в този възстановен природен резерват. "Чудесно е да се види колко бързо се е възстановило биоразнообразието както на флората, така и на ливадните птици през последните години".

Но и в този случай подобно развитие може да има непредвидени последици. "Когато намалим селскостопанското производство в Европа и върнем повече земя на природата, може да се окаже, че изнасяме екологичния си отпечатък в други страни, което води до разширяване на селското стопанство и загуба на гори. Затова трябва да помислим и за намаляване на собственото си потребление в същото време."