В България практиките на торене са неефективни и не допринасят за устойчиво земеделско производство

Азотът е с нарастващ излишък, отчита се дефицит на фосфор и калий, показва анализ на баланса на хранителните елементи в почвата

Доц. д-р Маргарита Николова

В последните години вниманието на учените е ориентирано към очакваните промени в почвеното плодородие във връзка с климатичните изменения. Най-честите техни прояви са повишени температури и големи температурни амплитуди, продължителни суши, интензивни валежи. Тези явления оказват цялостно влияние върху почвените функции, включително и върху процесите на хранене на растенията. Разбираемо, фокусът на научните изследвания е върху процесите, влияещи върху почвеното органично вещество и органичния въглерод.

Както знаем, твърдата почвена фаза е изградена от органична и минерална част, заемаща над 90%. И двете части са източник на хранителни за растенията елементи. Повечето елементи се съдържат и в органичното вещество, и в минералите. Големите изключения са азотът, който се съдържа изцяло в органичното вещество, и калият, който е изцяло в глинестите минерали. Това е една от причините

калият да е до голяма степен

пренебрегван елемент на съвременния етап

на научните изследвания у нас

Другата голяма причина е разпространеното от времето на нископроизводителното земеделие мнение, че българските почви имат достатъчно калий и земеделските производители предпочитат да си спестят средствата за калиево торене. Дали това е правилно при съвременното земеделие?

В настоящата разработка правим анализ на практиките на калиевото торене на земеделските култури у нас и ще дадем някои препоръки за устойчиво земеделско производство. Устойчивото земеделско производство изисква съответно и устойчиво управление на храненето на земеделските култури. Това предполага поддържане или повишаване на почвеното плодородие и здраве.

Ключов критерий за оценка на управлението на храненето на културите е балансът на хранителните елементи като част от малкия кръговрат на веществата в природата. Съзнателното регулиране на този кръговрат трябва да бъде постоянно насочено към

ефективно производство

на земеделска продукция и едновременно

запазване и повишаване на плодородието

и здравето на почвите

Балансът на хранителните елементи е един от обективните икономически и екологични показатели за културата на земеделие.

С цел оценка на процесите и съответно очакваните промени в агрохимичното състояние на почвите в България съставихме елементарен стопански баланс (съпоставяне на разхода на хранителни елементи с отстранената от полето земеделска продукция и прихода им в почвата с внесените торове) на азота, фосфора и калия за 30-годишен период – от 1990 до 2020 година. Използвани са данни на БАБХ и Агростатистиката (МЗХ), както и експертни оценки.

Направените балансови разчети, макар и недостатъчно прецизни, очертават ясни тенденции. Осреднените резултати (виж фигурата) показват положителен баланс на азота и отрицателен (дефицитен) баланс на фосфора и калия в българското земеделие. Ежегодният баланс на азота е леко положителен, но е важно да се отбележи, че свръх торенето с азот ежегодно нараства и за периода 2010-2020 е с около 54% по-високо в сравнение с периода 1991-2000 г. Главна причина за това са не толкова високите норми на торене с азот, а неадекватното на азота торене с фосфор и особено с калий, чиито недостиг пречи на оползотворяването на азота и ефективността на азотното торене.

Балансът на фосфора е дефицитен за изследвания период. До 1990 г. фосфорният баланс в страната беше силно положителен, но от 1990 г. става отрицателен, като дефицитът нараства през годините. Ежегодният фосфорен дефицит от около 70-80 хил. тона в началния период на изследването нараства до 130 хил. тона Р2О5 през 2019 г. и за 30-годишния период от почвите в страната са отстранени необратимо 2 740 хил. тона фосфор (Р2О5). На практика

само около 27% от изнесения с реколтата

фосфор се връща обратно в почвите

Традиционно, балансът на калия в българското земеделие е отрицателен. Подобно на фосфора, дефицитът на калия постоянно нараства – от около 150 хил. тона К2О годишно в началния период на изследването до над 300 хил. тона в последните години. За 30-годишния период загубата на калий от нашите почви възлиза на 7 400 хил. тона калий в активно вещество. Разчетите показват, че едва 5,4% от извлечения с културите калий се връща обратно в почвите или с други думи около 90-95% от калия, отстранен с културите, е за сметка на почвения калий.

Тези данни са особено тревожни, защото, както отбелязахме, естествен източник на калий за растенията са единствено почвените минерали. Растенията при недостиг на подвижен калий извличат и по-трудно усвоими форми от почвените минерали, което води до изтощаването им и до усилване на деградационните процеси в почвите. При съвременното земеделие с променен сортов състав и значително по-високи добиви от основните култури интензивността на хранене на културите е повишена и почвите, макар и с добро ниво на запасеност, трудно могат да отделят нужния за вегетацията калий в достъпна за растенията форма. Затова науката препоръчва съотношението на приложените

азотни към приложените калиеви торове да не спада под 100:40 при добра запасеност на почвите

У нас това съотношение е средно 100:10.

От направения анализ може да заключим, че в България практиките на торене са неефективни и не допринасят за устойчиво земеделско производство. Балансовите разчети на национално равнище показват, че азотът е с нарастващ излишък. Същевременно, интензивността на баланса (възвращаемостта) на фосфора и калия е много ниска - средно за периода 27% на фосфора и 5,4% на калия. За сравнение от предишни наши изследвания ще посочим, че от 7,2% през 1970 г. и 18,6% през 1980 г., в края на 90-те години беше достигната 37,4% интензивност на баланса на калия. Изключително неблагоприятна тенденция е значителното нарастване на дефицита в баланса на фосфора и калия в последното десетилетие – с 50% и 38% съответно в сравнение с предходните две десетилетия. Количествата и съотношенията на приложените с торовете хранителни елементи не съответстват на изискванията на отглежданите култури, ефективността на хранителните елементи е изключително ниска и не спомага за запазване на плодородието и здравето на почвите. Важно е да имаме предвид, че наред с положителното влияние върху добивите, качеството на продукцията и ефективността на азота и фосфора,

калият има силен антистресов ефект при

засушаване, преовлажняване, застудяване,

засоляване, нападения от болести и неприятели,

особено актуални проблеми при условията на климатични промени.

При установения силно дефицитен баланс на фосфора и калия може да се очакват неблагоприятни промени в запасеността на почвите с усвоими за растенията форми на фосфора и калия. За съжаление у нас няма актуална систематизирана информация за агрохимичното състояние на земеделските земи. Независимо, че има лаборатории в страната, които предлагат агрохимична диагностика, тя не се извършват по методи, стандартизирани и калибрирани за почвените различия в страната. Съществен проблем е, че резултатите от агрохимичните изследвания не са организирани в национална база данни. Прилаганите недобри практики на торене са особено тревожни и несъвместими със заявките за устойчиво земеделски производство. Наложително е да се разработят мерки и стимули за подобряването им с цел устойчиво управление на храненето на земеделските култури. Те трябва да включват както повишаване на знанията на фермерите в областта на торенето със съдействието на лицензирани консултанти, така и политика, включваща нормативни и икономически мерки от страна на държавата.

Препоръчително е да се отглеждат култури, които обогатяват почвата с хранителни вещества

Хранителните елементи оказват влияние върху качеството на плодовете, както и на съхранението им

Повишеното почвеното плодородие означава и здрава почва

Устойчивото земеделско производство изисква съответно и устойчиво управление на храненето на земеделските култури