14° C, ясно небе
Ще се кандидатства през лятото, проектите ще бъдат договорирани най-късно до септември
Съвсем скоро условията за кандидатстване и изпълнение на проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост - НПВУ ще бъдат публикувани за обществено обсъждане. Това информира Светлана Боянова, съветник на министъра на земеделието Явор Гечев, по време на Българо-австрийски аграрен форум, организиран от Австрийското търговско представителство в София.
Общественото обсъждане няма да е от продължителните. Идеята е приемът да започне бързо, служителите на Държавен фонд „Земеделие“ да ги разглеждат през лятото и до септември проектите да бъдат одобрени и договорени.
Като цяло идеята на финансирането на всички агроподсектори по НПВУ е да става с бързи проекти, както и с улеснена процедура. Това ще рече, че няма да се финансира строителство, но нужно оборудване, съоръжения и техника – да. Така например, ще може да се кандидатства за соларни панели, но не и за направата на инсталации за биометан.
Основната цел на Плана за възстановяване е да способства икономическото и социално възстановяване след кризата, породена от пандемията от COVID-19. Но също така планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. Така че неговият стимул е екологизирането, цифровизацията на производството в отрасъла и по-ефективното използване на ресурсите.
За земеделските стопани интерес ще представлява финансирането в стълб „Зелена България“, в който има компонент Устойчиво земеделие, разделен на два проекта. Първият е "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство" в плана, който е с бюджет от 962,2 млн. лв. (437,4 млн. лв. от Механизма за възстановяване и устойчивост и 524,9 млн. лв. национално съфинансиране). Тук ще се финансират проекти в четири отделни направления: Първото е „Технологична и екологична модернизация“ -
511 000 евро максимален размер на проекта
и 50% безвъзмездна финансова помощ.
Тук всички проекти, които са допустими по познатата инвестиционна подмярка 4.1 от ПРСР, имат шанс. Разликата е, че условията в НПВУ те ще бъдат по-леки, няма да се изисква бизнесплан, запитвания за няколко оферти и други.
Ако стопаните имат готовност за 50% съфинансиране (финансовата помощ няма как да е повече, заради европравилата за държавни помощи), или ако са кандидатствали по 4.1 и не са им стигнали точките, директно могат да ги прехвърлят, като се очаква да се изготвят критерии за вече подготвени проекти, като те няма да кандидатстват с частта си строителство, ако имат такава.
Второто направление касае
изграждането на 10 центрове за подготовка
за предлагане на пазара и съхранение
на плодове и зеленчуци,
с 1,53 млн. евро за проект и 50% безвъзмездна финансова помощ. Третото е „изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в т. ч. добив на биологичен материал от тях“ - 666 000 евро/116 000 евро за проект и 50% безвъзмездна финансова помощ
Четвъртото направление е „Ефективно управление на води в земеделските стопанства“ с 679 900 евро за проект.
Вторият проект от „Устойчиво земеделие“ към НПВУ е Дигитализация на процесите от фермата до трапезата с бюджет от 23.9 млн. лв. (19,9 млн. лв. от Механизма за възстановяване и устойчивост и 3,9 млн. лв. национално съфинансиране).
Докато първият инвестиционен инструмент е насочен към земеделските производители, признатите организации на производителите и обединенията на земеделските производители, вторият е насочен изцяло към Министерството на земеделието. Одобрените проекти ще трябва да се изпълнят до края на 2025 г., като кандидатстването ще става в ИСУН.
Светлана Боянова представи и по-важните моменти в
подпомагането по ПРСР
от Стратегическия план, целящо по-ефективни и устойчиви стопанства. Това например е услугата „test before invest”, тествай преди да инвестираш, за да разбереш имаш ли нужда от дадената иновация. Тя се предлага през „Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“. В нея земеделски стопанин партнира с фирма, производител на техника и технологии или други, или пък партнира с науката – институт, университет. „Новото в интервенцията е, че има предвидени авансови плащания – нещо, което в миналия програмен период се отчита като недостатък. Тук се цели земеделският стопанин, който е в центъра, да се запознае предварително с идеята, да я приложи в рамките на даден срок и след това да инвестира в нея по другата интервенция“, казва Боянова за интервенцията инвестиции в стопанствата.
Максимален размер на допустимите разходи: за Първа фаза - създаване на Оперативната група – е до 15 000 евро; за Втора - изпълнение на проекта на ОГ - 400 000 евро.
Финансовата помощ е в размер на: 100% от общата сума на допустимите разходи за първа фаза (до 1 година); 100% от общата сума на допустимите разходи за втора фаза за директни неинвестиционни разходи; и 60% от общата сума на допустимите разходи за втора фаза за директни инвестиционни разходи.
Запознаването с дигиталните инструменти може да бъде проучена и по линия на друга интервенция - Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет. Освен НССЗ, в нея участват браншови асоциации (организации, отговарящи на критериите за областно, регионално и национално представителни браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти). Австрийският аграрен клъстър - AAC вече имат богат опит с това да правят такива пакети.
След като сме решили да закупим дадената услуга / технология, отиваме на инвестиционните интервенции. В новия програмен период има няколко подобрения на старите 4.1 и 4.2. Условията и сумите са разделени според малки, средни и големи стопанства и зависимост от това получават различни възможности за размер на проекта. Нарочно земеделската техника е в отделен прием, защото досега тя много бързо вървеше в тези мерки и изцяло изземваше бюджета, и затова една идея е намален допустимият разход. Ключово в новата ОСП са групите на производители – в инвестиционните мерки те ще получат много повече от останалите. Попадащите в чувствителни сектори също имат с 10% увеличение на финансовата помощ.
В отделна интервенция са инвестициите в стопанствата, насочени към опазване на компонентите на околната среда. Тя е насочена към биоферми, стопани, за нови градини, прецизни технологии, както и за създаване и реконструкция на животновъден обект за развъждане на местни автохтонни породи. Хубавото на инвестицията е, че така тези, които искат подобни проекти, няма да се конкурират с останалите в Инвестиции в стопанствата (старата 4.1), освен ако проектът им не е с микс от инвестиции. Как ще се разпредели вътре бюджетът, ще се реши от комитет по наблюдение. Идеята е за такива дейности да се кандидатства в отделна мярка.
В интервенцията инвестиции в преработка (старата 4.2) също има различни финансови условия по отношение на интензитет и максимален размер на допустимите разходи според размера на стопанствата. В отделна интервенция са преработвателни инвестиции, насочени към опазване на компонентите на околната среда. В последните две интервенции бенефициенти могат да бъдат както преработватели, така и регистрирани земеделски стопани. Отново в група имат повече предимства.
Успехът на австрийците
Австрийците са първенци в биологичното и устойчивото земеделие, номер едно са в ЕС от 2019 г. насам. В страната 90% от близо 60 хил. животновъдни стопанства в страната са малки семейни ферми. Зад техния успех и устойчивост стоят фирмите, предлагащи решения на проблеми и предизвикателства – като например свързани с храненето на животните, здравето им и това на работещите и икономическата стабилност на фермите. Тези фирми са готови да споделят полезни ноу-хау с нас, българите. Също като земеделските стопани повечето от тези технологични фирми са семейни и с дългогодишна история.
Тепърва ще се организират визити, но трябва да се види в коя насока българите имат интерес. Светлана Боянова предложи да се мислят съвместни проекти за обучения с тях, които също са подпомогнати от европейските програми. Австрийците са организирани много добре в това.
„Сега сме тук, защото сте пред нов програмен период, с нов период на инвестиции. Когато имате нужда от тях – тествай преди да купиш, искаме да ви поканим в нашата страна“. Това призова Херман Визер, генерален мениджър на Австрийския аграрен клъстер (AAC-Austrian Agricultural Cluster), който включва 20 компании в областта на хранително-вкусовата промишленост. Много от тях вече са познати у нас.
Само 4 души работят във ферма с 2200 майки-свине с прецизните системи на Schauer Agrotronic. Секторът, подобно както и у нас, има проблеми с намирането на работната сила, посочи представител от фирмата. Още повече, че близкият завод на „Ауди“ привлича работници с добри заплати. Единственото решение за собственика на фермата било да се автоматизира напълно.
Нарочно Schaumann, водещ доставчик на минерални продукти и добавки, прави демонстрациите си във ферми в други европейски държави, като например Словакия. По този начин се доказва, че дават индивидуални решения и такива, които са отвъд алпийските условия.
Българската фирма за технологични решения за животновъдството "Агритоп“ също бе на австрийското събитие, тъй като партнира с някои от фирмите им. Според Николай Стефчов, управител на „Агритоп“, в последните няколко години видимо се обособи ядро от фермери, които съсредоточават инвестицията в по-голяма ефективност и подреденост на работата. Не на фона на субсидиите, а на фона на търсенето на самия пазар.
По думите му банковите институции все повече гледат с добро око на животновъдите и ги разглеждат като едни от основните си потенциални клиенти. Днес много банкови клонове из страната основно се издържат от селскостопански инвестиции, в голяма степен зърнопроизводството, като в последните няколко години са се засилили в одобряване на кредити за животновъди. "Последните три години имаше приеми и одобрени проекти и то въобще не на малки стойности - животновъд със 100 крави в Лудогорието успява да организира кредитиране за един милион лева. Друг животновъд с 80 крави от Северозападна България в момента прави иновация, нещо, което се надявам тази година да се случи, за да покаже как с премерени стъпки и инвестиции човек може да направи ефективност", разказа управителят на "Агритоп". Според екипа на фирмата ефективни са фермерите, които имат цялостна визия, концепция и планиране.
Коментари