Растенията в лаборатории и оранжерии се отглеждат единствено и само под постоянни светлинни условия. Затова разбирането ни за това, как „живи фабрики” се адаптират под променящи се светлинни условия, е оскъдно.

Използвайки енергията от слънцето, растенията отделят кислород и произвеждат въглехидрати– фотосинтезират.

При естествени условия светлината се променя драстично в много малък период от време – от облачно време или вятър.
Когато светлината е малко, растенията приспособяват фотосинтетичния си апарат да я усвояват възможно най-добре. Но, ако светлинните условия внезапно се променят, прекалено многото светлина би претоварила или нанесла смущения в апарата на клетките им.

Именно благодарение на кои протеини растенията се приспособяват към количеството светлинен поток са изследвали учени.

Изследователите установяват, че за динамичното регулиране на фотосинтетичната активност играят роля два, транспортиращи йони протеина - VCC1 и KEA3.

Когато светлината е в прекомерно количество, защитна роля играе протеинът VCC1, а когато светлината е оскъдна роля играе KEA3, като прекратява действието на VCC1, за да може растението да приеме повече светлина.