Защо екосхемите ще се окажат „доброволна загуба“ за овощари и зеленчукари?

Браншови организации настояват да се коригира Стратегическият план преди старта на Кампания 2023. По-добре закъснели субсидии, отколкото кампания със сътресения

Година „на кантар“ ще се окаже 2023-а за сектор Плодове и зеленчуци в България, заради субсидирането в новия програмен период. За това алармираха представители на браншови организации още преди окончателното одобрение на Стратегическия план, но за съжаление бяха коригирани единствено забележките, направени от страна на Европейската комисия.

В решаващия момент, миналата седмица, преди да бъде назначен нов служебен кабинет, част от организациите - Национална Био Асоциация, Национален съюз на градинарите в България, Съюз на дунавските овощари, Асоциация на Овощарите в България, Добруджански овощарски съюз и Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (без Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция и Асоциация български зеленчуци), излязоха с апел към президента и бъдещия премиер да дадат възможност на новия кабинет заедно с бранша да направят възможно най-бързо промените.

„Важно е тези промени, за които имаме право, да бъдат в сила още от 2023 г. Ако се генерира закъснение на старта на Кампанията по очертаването, то няма да е повече от месец. България вече има опит при кампании, правени през май, и сме успявали безпроблемно да приключи всичко в срок. Изкуствено създадени страхове са, че ако нанесем промени, ще провалим Кампания 2023 г.“, поясни Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, БАМ-Я.

Най-голямото опасение на бранша се корени в доброволните екосхеми, които би трябвало да компенсират стопаните за допълнителни практики в опазването на околната среда. С тези средства стопаните допълват субсидията по директните плащания, която вече е по-ниска. По сметките на производителите от сектора обаче, тези екосхеми всъщност трудно ще ги компенсират.

Рисковете са:

• по-малко производство, повече разходи за фермера, притиснат и от конкурентен внос;
• задлъжнялост към Държавен фонд „Земеделие“, банки, НАП; оттам и отказ от земеделие.

Дори от Министерството на земеделието в Тематичните работни групи потвърдили, че не очакват силен интерес към екосхемите. Ако пък не бъдат изпълнени, България ще загуби тези средства, над 1 млрд. евро са общо заделените средства в осемте екосхеми за 7-годишния период.

Примерите

Николай Колев от Съюза на Дунавските овощари даде за пример екосхемата за поддържане на екологично чисти трайни насаждения. Те е със ставка от 22 лева на декар. В стария програмен период имаше подобна мярка със ставка 32 лева на декар. Приемайки ангажимент по нея, овощарите се съгласяват да не обработват междуредията на трайните насаждения и, като ги поддържат затревени, да допринасят за предпазване на почвата от ерозия и запазване на хранителните вещества в нея.

В екосхемата обаче изискванията са многократно завишени, въпреки понижената ставка. Освен, че не трябва да обработват междуредието, трябва да обработват реда при силно наклонени терени, което е абсурдно. „Трябва да засаждаме тревни смески, което е разход. Тревостоят трябва да се поддържа нисък, което представлява неколкократни обработки в годината. Един стопанин ще акумулира около 50 лева на декар преки разходи, а ще получи 22 лева. Няма как да убедим стопаните да гледат овощните градини по-екологично, при положение, че ще губят, и то много“, посочи Колев.

Димитричка Търпанова от Добруджански овощарски съюз акцентира на схемата Насърчаване намалението на употребата на ПРЗ и торове чрез контрол на краен продукт. Това е единствената екологична схема, която е обвързана с реализацията на продукцията. Ангажиментът е 5-годишен. Подпомагането е 50 лева на декар, или 250 евро/ха. Земеделският стопанин трябва да сключи договор с агроном, който да му направи програма за намаляване на пестициди и торове. При липсата на национално ниво на програма за интегрирана защита всеки би рискувал да загуби от реколтата при неправилна употреба на препаратите.

Следва почвен анализ на площите, с които участва. Всяка година преди да започне да продава, трябва да направи анализ на плода, за да се покаже, че е под максимално разрешените ПРЗ. Този анализ струва около 1000 лева на култура.

Следващото изискване е, че 90% от продукцията от този овощен вид трябва задължително да е продаден през лицензирани стокови борси и тържища. „Нашето питане е защо тук ги няма преработвателните предприятия? Изрично пише, че групите на организациите също трябва да продават през тържищата. При 1 тон от декар от черешата например, подпомагането до 50 лева, значи 5 ст. на килограм. С тези 5 ст. на кг печалба стопанинът трябва да спази всички ангажименти, да занесе стоката в амбалаж на борсата, където знаем, че никой там няма да го погледне“. За Търпанова мярката е неработеща.

Тя допълни, че България е под средното подпомагане в ЕС, а при плодове и зеленчуци, сравнявайки с групираните помощи, данъчни и акцизни облекчения и европейското финансиране, нашите производители са на около 25% финансирани спрямо колегите си на запад. Ако български производител не се възползва от екосхемите, той остава и под 20% спрямо останалите. В същото време България продължава да е разграденият двор на Европа. „Стимулираме внос от Молдова, Украйна, тази година имаше и голям внос от Албания, Македония, Сърбия. Как нашият производител да си продаде стоката при тази конкуренция? Без екосхемите остава с още по-високи разходи за негова сметка. Ако приеме схемата, рискува в края на петата година да не може с тези 50 лева да си плати анализите, които държавата ще му изисква“, обяснява Търпанова.

Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България, допълни колегите си с още дефекти, за които министерството е било алармирано навреме от съюза.

„За поредна година сливата и десертното грозде са изключени от групата с останалите плодове и зеленчуци. Те са с тенденция за намаляване на площите.

Друга грешка е огромният бюджет за непроизводствени площи – 200 млн. евро. Вместо тези средства да отидат при реалните производители. Огромни са и средствата за консултантски услуги.

Според нея в окончателния вариант на плана залегналите суми за обвързано подпомагане на плодове и зеленчуци в планинските райони също не са малки -11,6 млн. евро. „Сега всички ще се юрнат да произвеждат плодове и зеленчуци в планинските райони. И ние с тях ще излезем на европейския пазар?! Странни решения, защото в тези региони е предвиден таван от 15 декара при ставка от 1457 евро на хектар. Бюджетът ще остане неизразходван, защото може би е предвиден именно за това, всички да се юрнем да произвеждаме по сокаците. Там, където малко трудно биха узрели някои култури“, заключи Милтенова.

За нея е неприемлив отговорът на ръководството на агроминистерството - нека се учим тази година, да пробваме какви са резултатите, да не правим промени сега. „Министерството на земеделието не е училище, върху българското земеделие не трябва някой да се учи, защото в нашия сектор регистрираните стопани са около 25 хил. души, а работещите за тях са може би 3 или 4 пъти повече“, допълни тя. След заседание на Комисията по земеделие към НС в началото на декември, от съюза са настоявали за среща в министерството, депутатите също настоявали да се направят тези поправки. „Но пак ни казаха тогава, че няма да се направят поправките. Нашите производители са оставени пред дилемата дали да продължат, или не, дали да кандидатстват по екосхемите при големите рискове, които разкриват“, завърши Милтенова.

Председателят на Националната биоасоциация Слави Трифонов също отбеляза, че комисията в НС предложи агроминистерството да преработи Стратегическия план през януари, който току-що отмина, но това не се случи.

„И в биосектора има сериозни нередности. Уж имаше претенции за подпомагане по първи стълб, а се получи, че биото беше ощетено с 180 млн. лева“, каза Трифонов. Той обясни как това се е случило: „50 млн. евро (100 млн. лв.) бяха отнети от мярка 11 и предоставени по други направления, защото били намалели площите. А 80-те млн. лева са от намалението по първи стълб. До 2030 г. България се е насочила към 7% биоплощи, а тръгва от 1,7%. Няма да стигнем и 2%, и от министерството го мислят така. Биопреработката не се поощрява по никакъв начин, от две години предложенията са поне разходите за сертификация да се компенсират“.

Коя е външната фирма, която разработи Плана?

На този въпрос участниците от Тематичните работни групи така и не получили отговор, за да разберат към кого да се обърнат за коригиране на най-належащото. До него се стигнало, след като попитали кой е сформирал ставките.

„Многократни са опитите да постигнем диалог с ръководството на Министерството на земеделието, неведнъж сме изпращали свои становища и позиции. Алармирали сме за дефектите на плана. В последните над 2 месеца нашите опити да изчистим всички грешки, които ще се отразят на земеделието още тази година, не постигнаха успех“, потвърди Живка Гроздева от асоциацията на овощарите в България.

Комисията по земеделието към Народното събрание също не можа да задължи министъра да направи корекциите. А Европейската комисия отговорила на писмото на браншовиците, че стратегиите на държавите за развитие на земеделието са решение на страната членка.

Обръщаме се към президента и служебния премиер да вземат държавническо решение, да защитят българските производители на плодове и зеленчуци, заявиха представителите на браншовите им организации. „Ако бяхме започнали с промените в първите дни след Нова година, досега да сме готови и закъснението щеше да е по-малко от месец. Още не е късно.“

Притеснения за плодовете

- Г-жо Търпанова, декември и почти цилия януари бяха топли, а сега – ниски температури и сняг, как се отразявате те на овошките?

- Имаме големи притеснения, при кайсията и прасковата има леко развитие на пъпките. Топлите есенни дават по-голяма възможност да замръзне пъпката - колкото е по-тръгнала, толкова повече е застрашена. Ако беше нормална студена зима, при минус 20 ще издържи. Но сега и при минус 15 пъпките ще измръзнат и няма да имаме реколта. През 2020 г., на 7 април при минус 7 градуса приключихме 100% с реколтата от кайсии. Да се молим март и април да няма токова ниски температури.

Двойни стандарти за изложения

Министерството на земеделието изземва постепенно функциите на браншовите организации, повдигна темата пред журналисти Божидар Петков от БАМ-Я. Вместо те да участват и да се представят като такива на международни изложения, каквото е Биофах в Германия, дирекция „Биологично земеделие“ става носител. На това изложение няма право да участват организации, а само фирми. Това условие на министерството е ново.

Дирекцията организира национален щанд, на който участват 18 изложители, подбрани с конкурс. Става така, че за изложението в Германия, където може да има частни интереси, за 18 души се отделят 300 000 лева, или по 16,8 хил. лв. на изложител. В същото време на Пловдивския панаир този месец желаехме да направим национален щанд за биопроизводство. Но дирекцията все още се чуди как да плати 3000 лева за наем на конферентна зала за биофорум.

„В допълнение, едно от условията на конкурса за Биофах в Германия е участниците да са имали изнесени най-малко два или три продукта на международните пазари или производство в обем на 5 тона. Логично е тук да се запитаме, подобни фирми с такива обеми на производство въобще имат ли нужда от участие на международно изложение“, каза още Петков.

При плодовете инвестицията е много голяма, 4 години се чака до плододаване. Който е изкоренил градини, никога не започва отначало, напомня на политиците Димитричка Търпанова