Имайте предвид, че всички препратки към цветарството (или поне една много голяма част от тях) са взаимствани от мулчирането на зеленчукови и други култури. Тоест, материалите, описани по-долу, както и техниките за мулчиране, спокойно могат да се използват и в зеленчуковите лехи, билковите кътчета, саксиите по балконите и на още много други места.

Първо да обърнем внимание на предимствата от мулчирането. Тази практика основно се използва, за да се пести вода, да се потисне растежа и развитието на плевелите, за да се обогати почвата с органика, и не на последно място, за да се спестяват време и труд в градината. В зависимост от избрания материал, може да се постигне и уникален декоративен ефект.

Мулчирането има също способността да предпазва растенията и техните корени от прегряване през лятото и от замръзване през зимата, както и от патогени, обитаващи почвата и заразяващи растенията през топлата част от годината. Едно голямо предимство е

затоплянето на почвата рано напролет,

което пък позволява по-ранно засаждане на растенията на открито, по-ранни сеитби и т. н.

Мулчът може да бъде просто покривало от разградима или неразградима синтетична материя (полиетилен и негови производни), което да предпазва почвата, да не позволява на плевелите да поникват, а на културните растения да осигурява изброените по-горе предимства. Синтетичните материи са трайни, когато издържат повече на брой години в експлоатация или нетрайни, ако се разграждат в рамките на един сезон.
Подходящи за цветната градина са по-скоро трайните, особено ако се поставят при многогодишни растения като рози, други декоративни храсти, дървета, цветя и треви.

Биоразградими материали и такива с органичен или минерален произход, които се използват за мулчиране са компост, дървесен чипс и стърготини, обработена борова кора, добре угнил оборски тор, слама, окосена и наситнена трева (преди да се е осеменила), различни фракции чакъл, шишарки, хартия, картон и много други.

Важно е, когато се разстила,

материалът да бъде на

по-плътен слой – над 5 см,

за да успее наистина да потисне плевелите и да възпрепятства изпарението на вода. Освен това органичните материали трябва да се подменят периодично, защото се разграждат, благодарение на почвените обитатели и в следствие на ферментационни и минерализационни процеси.

Най-подходящият момент да се направи мулчиране, независимо дали ще бъде в зеленчукова или цветна леха, е средата до края на лятото. Тогава едногодишните плевели поникват и започват да се развиват буйно, а многогодишните все още са в покой. Нови насаждения се мулчират веднага след прихващане на младите растения и преди поникването на плевели. Ако моментът е изпуснат, първо се прекопава и плеви, а след това се мулчира.

Важно е почвата да бъде рохка и влажна преди да се покрие. Иначе може да се получи заблатяване под мулча и водата да няма възможност да се оттича в долните почвени слоеве. Това е пагубно за растенията, а може да доведе и до по-сериозни проблеми за самата почва.

Как точно да се поставя? 

Как точно да се поставя мулч около растенията в градината е въпрос с много отговори, но ето няколко примера:

Около дървета мулчът трябва да бъде проекция на короната, за да сте сигурни, че осигурява влага за всички коренчета и ги предпазва от жегата.

Под почвопокривни растения (мащерка, винка, иглолистни) е по-добре да няма мулч. Самите растения се справят достатъчно добре със задачите на мулча.

Сукуленти и седуми нямат нужда от мулч също. Причината за това е, че те съхраняват вода в листата или стъблата си, а ако в почвата се задържа много влага, има опасност корените да загният.

Около цветя, треви, ягоди се постиля плътен слой мулч около и над 5 см в зависимост от материала, но около стъблата на растенията трябва да има въздух;

Създава ли проблеми? 

Проблемите, които мулчът може да създаде с свързани с неговия характер. Ако използвате изкуствени материали (полиетилен и пластмаса), възможно е да се сблъскате със замърсяване, подобно на люспи като юфка в следствие на изгаряне от слънцето и под влияние на други фактори на средата. Неприятно е и трудно се отстранява от градината. При органичните мулчове е възможно:

0 да се вкисли почвата, ако се използва борова кора, чипс, шишарки, иглички;

0 да се стигне до вторично заплевеляване, ако се използва оборски тор, компост, слама, трева и други;

0 да се образува мухъл или да поникнат различни гъби. Те обаче не са опасни, стига да нямат пряк контакт с растенията;

0 да започне гниене на стъблата на културните растения, ако мулчът е прекалено близо до кореновата шийка, слоят е много плътен, времето е влажно и дъждовно и т. н.

Снимка: 5-4