11° C, облачно
Въпреки оптимистичните прогнози стопаните са изправени пред редица предизвикателства, за които разговаряме с Румяна Ангелова и Пламен Виялишки от Бяла Слатина
Ваня ВЕЛИНСКА
Посевите около Бяла Слатина и в района са в много добро състояние. Това важи както за есенниците – пшеница, ечемик и маслодайна рапица, така и за пролетниците – царевица и слънчоглед. Разбира се, състоянието и фазата на развитие на отделните култури е различно в отделните землища, което се определя от една страна от времето на сеитба, а от друга - от климатичните условия, които знаем, понякога коренно се различават в месторастенията.
Само допреди няколко седмици положението с есенните посеви не е било никак добро, като основната причина за това е била липсата на влага в района. Впоследствие обаче проблемът се решава, а състоянието на полетата драстично се променя.
Чакахме дъжд, който да подпомогне възобновената вегетация на пшеницата и рапицата, разказва Пламен Виялишки, зърнопроизводител от Бяла Слатина. Валежите, които паднаха около Цветница и Великден, свършиха чудесна работа. Към момента посевите са в много добро състояние, а това ни дава надежда за добри резултати. Разбира се, все още е твърде рано, тъй като до жътвата на есенниците има доста време, могат да се случат много неща. Но тъй като се опитваме да гледаме оптимистично, разчитаме, че
по-нататъшното развитие на културите няма да е
съпроводено със сериозни проблеми
При пролетниците, които все още са в много ранен етап на развитие, картината е доста шарена. На някои полета растенията вече са поникнали, на други все още не са.
В землището на Бяла Слатина и при слънчогледа, и при царевицата има развитие, описва картината Румяна Ангелова, председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите. Към Враца обаче положението е по-различно. На много места там колегите ни все още сеят, тъй като валежите в края на април позадържаха кампанията. На този етап обаче нямаме притеснения. Прогнозите са за хубаво време, така че растенията бързо ще наваксат в развитието си.
Въпреки изгледите за добра реколта земеделските производители са изправени пред редица предизвикателства, с които трябва да се справят. Оказва се, че липсват продукти за растителна защита, с които се опазват икономически важни болести и неприятели.
Предстои ни второ фунгицидно пръскане при пшеницата, но няма препарати, споделя Пламен Виялишки. От една страна много продукти бяха спрени от употреба, от друга – явно има проблем с производството и доставките. От няколко месеца има тенденция на повишаване на цените на пестицидите, както и на всички останали продукти, суровини и т.н. В момента обаче дори не гледаме цените, а просто искаме да има препарати, за да може да третираме посевите. Не само ние, но всички колеги, които се стремим да правим добро зърнопроизводство,
държим да спазваме препоръчваните практики,
а те включват и ефективно опазване
на културите от вредители
Не защитим ли посевите, това ще доведе до по-ниски добиви, което не бива да допуснем.
Както писахме и преди няколко месеца, няма основания площите със слънчоглед да се увеличат, предвид събитията от последните няколко месеца. Това се наблюдава и в Северозападна България.
Сеитбооборотът на полета плануваме предварително, той е за няколко години, коментира Румяна Ангелова. Това че в момента слънчогледът изглежда по-атрактивен, не е причина земеделците да заложат на него, а да пренебрегнат останалите култури. Всеки истински производител не би допуснал да направи такава грешка. Да, парите са важни до определена степен, но не и да се поставят пред всичко останало. За нас редуването на културите е изключително важна практика, която се проявява в дългосрочен аспект. С нея се подпомага по-доброто състояние на почвата, спазват се изискванията на отделните култури, намалява се заразата и се ограничават някои много важни вредители. Ако сеитбооборотът не се спазва, последствията могат да са фатални. Никой уважаващ себе си и работата си земеделец няма да допусне такава грешка. Така че площите със слънчоглед не са се увеличили, ще са толкова, колкото са заложени в плановете на всяко стопанство.
Разбира се, с драстичното поскъпване на газа, горивата, енергията, както и всички суровини по веригата, не може да не коментираме себестойността на продукцията. Отсега се знае, че тя ще е в пъти по-висока от миналогодишната. Колко точно обаче, трудно е да се каже, тъй като тепърва предстоят грижи за културите, а и цените продължават да се покачват. Зърнопроизводители грубо могат да изчислят какви разходи ще направят за производство на 1 декар,
но не знаят на каква цена ще продадат зърното
Това, което се случва, никак не е добре, коментира положението Пламен Виялишки. Не мога обаче да кажа, че сме притеснени. Ние, земеделците, сме свикнали да работим под стрес и при всякакви кризи. Да, цените на горивата, суровините и т.н. растат, но цената на зърното също се повишава. В момента то се търгува на много високи цени. Предполагам, че тенденцията ще се запази. Пшеницата е борсова стока, котировките й се определят от много фактори. Така че разходите, които ще направим, ще си ги върнем. Но не там е въпросът. Тенденцията, която се очертава е по-скоро обезпокоителна за нас като граждани и потребители.
Разходите за производството ни се увеличиха драстично, допълва Румяна Ангелова. В момента купуваме тора четири пъти по-скъпо, дизелът, който е основното ни перо, се увеличи 100%, мога да изброявам още, но няма смисъл, тъй като всичко върви нагоре. Затова е нелогично да се радваме на едни високи цени на зърното. Предпочитаме да са по-нормални, както и на всички останали суровини по веригата. Ситуацията е много притеснителна, защото хората масово обедняват, и не само в нашия район, където, знаете, че положението с ниските доходи е пословично. Ако населението е зле, съответно и ние сме потърпевши от това.
Казахме, че е рано да говорим са равносметка, но по груби изчисления
добивите от пшеница трябва да са
над 600 кг/дка, за да се вържат сметките,
а да остане и печалба, както и трябва.
Няма притеснения за количествата зърно, които се очаква да произведем. През последните годините сме имали производство между 5-7 млн. тона пшеница, а потреблението в България е около 1 мил. и 200 хил. Ще задоволим родното търсене, ще остане и за износ.
Какво мислят обаче производителите за намеренията на държавата да изкупува зърно?
Няма проблем, има количества, коментира Пламен Виялишки. Предполагам обаче, че това трябва да стане от новата реколта, тъй като в силозите почти не е останало зърно. Ние финализирахме буквално тези дни последните количества, а колеги споделят същото, че и те вече нямат. Нормално е, трябва да опразваме складовете за новата реколта.
Така че държавата, каквито и намерения да има, по-добре да мисли отрано. Ако трябва да сключва сделки на зелено, при които цената на зърното е по-евтина. Защото няма как по-късно зърнопроизводителите да продават на цена под борсовата. Те са категорични - пшеницата е борсова стока, цените се определят на борсата. Търгуването на зърното е еднакво за всички. Ако за държавата се направи изключение с цената, ще се нарушат пазарните принципи, смятат производителите. Предстои да разберем какво ще решат управляващите. Зърното обаче ще има реализация, няма никакво съмнение за това. А на какви цени, ще е ясно само след няколко месеца.
Притесненията на зърнопроизводителите обаче са не свързани толкова с производствения процес, а с политиката в сектора
От известно време цари истински хаос в държавата, заявява категорично Румяна Ангелова. В момента сме на прага на абсолютна политическа криза в България, която засяга и земеделието. Проблемите са много и започват да се натрупват, което е много лошо за сектора. Знаете, че по едно време се забрани износът на зърно, макар и негласно. Цените постоянно вървят нагоре. Това не е политика. Когато искаш да помагаш, независимо на кой бранш, тъй като всички сме на едно ниво, ролята на държавата е да подпомага с политически инструменти, а не с популизъм.
Нямаме сигурност, ОСП боксува, не знаем какво ще стане догодина, нямаме никаква яснота. И ситуацията, че най-вероятно изискванията по зелената сделка ще се стопират за година, тъй като това е искане на много европейски държави, не помага много в дългосрочен план. По принцип няма чуваемост на проблемите ни, както и за работата по европейските политики. Не се страхуваме от правилата, които ни налага Европа, свикнали сме. И преди много изисквания са ни са стрували невъзможни, но сме ги изпълнили. Така ще е и със зелената сделка. Сега ни се струва трудно, и безспорно в началото ще е така, но сме готови постепенно да започнем да я прилагаме. Проблемът за нас идва от неяснотите, които държавата трябва да изчисти. И затова е добре да се вслуша в мнението на работещите в сектора, за да стане преходът много по-лесен. Това е в интерес и на двете страни.
Коментари