Характерната особеност на прасковата да се претоварва с плодове налага всяка година да се извършва по-силна, отколкото при останалите овощни видове, резитба за плододаване.
Поради факта, че този овощен вид плододава на едногодишна дървесина, резитбата за плододаване е една и съща при всички формировки на короната и се различава от резитбата за плододаване при другите овощни дървета.
Едногодишната дървесина, върху която плододава прасковата се състои от букетни (майски букети), цветни и смесени клончета.

Букетни клончета - достигат най-много до 5-6 см дължина, имат само една листна пъпка на върха, а всички останали са плодни. Плодовете, които се получават от тях, са по-дребни и с посредствено качество.
Цветни клончета – наподобяват майски букети, но са дълги до 20-25 см и пъпките им са разделечени.
Смесени клончета - с дължина над 20-25 см, до 60 см, в основата имат листни пъпки, а по-нагоре на отделни възли са разположени по 2-3 пъпки (листни и плодни заедно).
За плододаване се оставят предимно добре развити смесени клончета, а останалите се премахват.
При сортовете, които плододават добре върху къса плодна дървесина - Дупнишка, Сливенска компотна, се оставят и букетни и цветни клончета.
Първото нещо при резитбата е да се просветли короната, като се премахнат причиняващите нежелано засенчване клони и клончета. След това, скелетните части и плодните рамена се съкращават за ограничаване на размерите им - 1/3 от дървесната част, при застарели дървета - 2/3, а на обрастващата дървесина се прилага детайлна резитба. Тя се състои в премахване на всички клони и клончета, освен тези за плододаване.
Двегодишните клонки се съкращават на стара дървесина близо до избраните клончета. Всички останали клончета сe режат на 1-2 пъпки от основата.
При нормално завързване се извършва прореждане на завръзите. За най-подходящо време за прореждане се приема периодът непосредствено след юнското опадане на завръзите, най-късно до юли, когато плодовете вече са добре оформени.

Преценката се извършва на база разликата в едрината, външния вид и разположението на отделните плодове. Започва се с ранните сортове, тъй като при тях времето от цъфтежа до беритбата е много кратко, а и претоварането при тях е по-малко, отколкото при късните. Най-напред клонът се стръсква, за да окапят плодовете, които не се държат здраво. След това, от долу и отгоре, се отстраняват дребните, деформираните, повредените от болести и неприятели и лошо разположените плодчета. Излишните плодчета се отстраняват с дясната ръка чрез завъртане, като клонката се поддържа и опъва за върха с лявата. При прореждането да се внимава да не се чупят клончета или да се оронят други плодчета.
При правилно извършено прореждане оставените плодчета не си пречат при наедряването и лесно се опазват от болести и неприятели, тъй като растителнозащитните разтвори ги покриват от всички страни.
Най-подходящи за плододаване са разположените по върховете клончета, които са при най-благоприятни условия за осветление. Повече клончета се оставят непосредствено до по-големите отрези на скелетните части и обрастващите клонки. Не е необходимо смесените клончета да са равномерно разпределени по скелетните части. Наклонът и посоката на растеж на избраните за плододаване смесени клончета не са от значение, тъй като при нормално плододаване повечето от тях се превиват под тежестта на плодовете.
Броят на оставените на едно дърво смесени клончета зависи от естествената родовитост на сортовете.
При много родовити сортове (Мериголд, Редхейвън, Спрингтайм, Кардинал, Диксиред) – над 15 плода на клонче, на едно нормално развито дърво на средна възраст се оставят приблизително 50 - 60 клончета;
при сортове със средна родовитост (Елберта, Хале, Блейк, Сънхейвън, Колинс, Феърхейвън, Румяна, Фортуна, Коронадо, Везувио) - около 10 плода на клонче, се оставят 70 - 90 клончета.
При сортове със слаба родовитост (Хелфорд 1, Хелфорд 2, Гоум) - под 7 плода на клонче, се оставят от 130 - 160 до 200 клончета.
При сортовете с голяма родовитост смесените клончета може да се съкратят до 1/3 от дължината им.
Освен от естествената родовитост на сортовете, броят на смесените клончета зависи и от възрастта на дърветата, размера на короните и прилаганата агротехника.
Броят на цветните пъпки върху смесените клончета на отделните прасковени сортове варира по години. Това налага при нормиране на добива с резитбата да се вземат под влияние не само броят на клончетата, а и броят на разположените върху тях пъпки, процента на завръзване – броят на плодовете, образувани от 100 цвята и възможностите на дърветата да изхранят нормално определено количество плодове. Ако примерно завързването е 50 %, а дърветата имат потенциална възможност да изхранят нормално 300 плода, на едно дърво е необходимо да се оставят 600 жизнени цветни пъпки.

В райони, където често се случва измръзване на плодните пъпки на прасковата, броят на смесените клончета се увеличава с 20-30 %.
При измръзване, прилага се умерено просветляване на короните, при което се премахват предимно клонки без жизнени цветни пъпки. Запазват се всички клонки с жизнени пъпки, независимо къде са разположени в короната.
Ако цветните пъпки са измръзнали напълно, резитбата е в зависимост от растежната сила на дърветата. При млади дървета тя е по-слаба.
Ако дърветата са застарели, със слаб растеж, прореждането и съкращаването на обрастващата дървесина са по-силни, за да се подмладят обрастващите клонки и да се подготвят дърветата за следващото плододаване.
Коментари