Тритикалето е култура, подходяща за органично и устойчиво земеделие

По-малко взискателна е от пшеницата, отглежда се на слабопродуктивни почви с кисела реакция, както и в предпланинските и планински райони на страната

Тритикалето е зърнено-житна култура, която представлява кръстоска между пшеница и ръж, при която женският родител е ръжта, а мъжкият – пшеницата. Наименованието тритикале произлиза от латинските имена на двете култури.

А целта на кръстосването е да се обединят ценните признаци на двете родителски форми. Добивите и качеството на пшеницата са по-добри от тези на ръжта. Ръжта обаче има по-добра устойчивост на болести, а също и толерантност към различни видове стрес, причинен от неблагоприятни условия на средата.

Зърното на тритикалето е по-едро от това на обикновената и твърда пшеница, но е с по-малко хектолитрово тегло и при воден дефицит е спарушено. То е с по–високо съдържание на протени, но глутенът е с по-ниско качество от това на обикновената и твърда пшеница. Значително предимство е

по-високото съдържание на незаменимата аминокиселина лизин,

поради което зърното от тритикале се оползотворява по-добре като фураж в сравнение с царевицата и другите зърнено-житни култури.

Зърното на тритикалето се използва предимно като концентриран фураж, а сламата – като груб фураж и за постеля на животните. В смес с пшеницата се получава качествен хляб с по-високо белтъчно съдържание от пшеничния хляб, който подобно на ръжения се цени като диетичен.

Зелената маса на тритикале е по-хранителна от тази на пшеницата и с по-високо съдържание на протеин, каротиноиди и минерални вещества и е подходяща за производство на сенно брашно.

Добивите от тритикале са по-ниски от тези на пшеницата, но определено по-високи от ръжта.

Съществува голямо разнообразие на форми тритикале, които се систематизират на базата на различни принципи:

* От вида на пшеницата участваща в кръстоските с ръжата са известни: Тритикале дурум (с участие на твърдата пшеница), Тритикале естивум (с обикновената пшеница), Тритикале. тургидум (с участие на английската пшеница).

* В зависимост от участващите видове и начина на насищане се различават: двувидови, тривидови, насищани с обикновена пшеница, с твърда пшеница, ръж или с различни видове пшеница.

* В зависимост от броя на хромозомните набори са създадени: тетраплоидни, хексаплоидни, октаплоидни и декаплоидни.

Най-перспективни и с най-добри качества

са хексаплоидните тритикалета, в генома на които участват обикновената пшеница, твърдата пшеница и ръжта.

Най-често на културата са предписвани следните възможни предимства и ползи:

* Разнообразно използване: за зърно като концентриран фураж, за зелен фураж и силаж в чисто състояние или смеси с бобова култура за паша.

* По-малки изисквания в сеитбообращението, възможност за кратка монокултура и засяване след други житни със слята повърхност.

* Предимство пред пшеницата на по-бедни и кисели почви.

* По-високо съдържание на протеин и лизин. С това се намалява необходимостта от кюспета на маслодайните култури във фуражните смеси и се постига по-добра усвоимост в сравнение с царевицата при свинете, с по-малки разходи на фураж за единица продукция.

* По-добро използване на почвените фосфати и слаба екскреция на фосфор в свинския тор.

* По-добра устойчивост към гъбни болести от пшеницата и на почвени вредители при царевицата.

* По-добро качество на сламата.

Тритикалето е подходяща култура за органично и устойчиво земеделие.

В общи линии

биологичните изисквания на тритикале са сходни с тези на пшеницата

и другите житни култури на умерения климат, разбира се, с известна специфика.

Студоустойчивостта варира в зависимост от участието на твърдата и обикновената пшеница в генома на тритикале. Хексаплоидните сортове са по-малко студоустойчиви от октаплоидните.

Тритикалето е по-малко взискателно от пшеницата и е подходящо да се отглежда на слабопродуктивни почви с кисела реакция, както и в предпланинските и планински райони на страната

Тритикалето е по-устойчиво на кореново и базично гниене и поради това понася по-добре засяване след себе си или след други житни култури, като кратка монокултура.

Отглеждането като смесена култура или за зелено дава възможност за уплътняване на сеитбообращението като междинна култура.

Обработката на почвата и торенето са сходни с тези на пшеницата, но зависят от технологията на отглеждане на културите в различните стопанства.

В чисти посеви за зърно сеитбената норма е около 550-600 кълняеми семена/кв. м. За зелена маса се засяват 400-500 семена/кв. м, а в смесен посев със зимен грах - 90 до 100 семена/кв. м. (БФ)

БЪЛГАРСКА СЕЛЕКЦИЯ

Колорит 

Това е първият от новата генерация сортове тритикале, създадени в Добруджански земеделски институт. До настоящия момент над 50% от площите в страната, засявани с тази култура, се заемат от него. Сортът се характеризира със сравнително малка височина на растенията – 125-135 см. Същевременно той е значително по-ранен от останалите сортове. Десетгодишни данни показват, че изкласяването му е около 5-6 май. Класовете се озърняват добре, характерна особеност е високата фертилност и големият брой зърна в клас. Зърната са със средна едрина – между 45 и 48 г. Хектолитровото тегло е малко по-ниско спрямо останалите сортове – 70-71 кг. Недостатък на сорта е по-ниската студоустойчивост. Въпреки това данните показват, че понася добре температури до минус18-20°С. Толерантен е на видовите ръжди и брашнеста мана.

Атила 

Селекция на Добруджански земеделски институт.

Сортът се характеризира с много добра надземна биомаса, която го прави подходящ освен за зърно – и за производство на силаж, а също така за биогаз и биоетанол. Той е високодобивен, като добивите са стабилни по години и често превишават 700 кг/дка. На височина достига до 145 см, а при повишени норми на торене или при торене с оборски тор – до 160 cm. Поляга сравнително слабо поради повишения стъблостой. Брати много добре, като броят на класоносните стъбла често превишава 700 броя на кв. м при сеитбена норма 550 кълняеми семена на кв. м. Отличава се с високо хектолитрово тегло, което го прави подходящ и за производство на хляб. Класовете са дълги, добре озърнени, а масата на 1000 зърна достига да 55-60 г. Отличава се с добра и много добра студоустойчивост – между тази на стандартите обикновена пшеница №301 и Безостая 1. Толерантен е към икономически важните болести – кафява ръжда и брашнеста мана. Характеризира се и с много добра сухоустойчивост.

Мусала 

Сортът е селекция на Семенарска къща Садово. Ръжено-пшеничен тип тритикале е. Подходящ за отглеждане в цялата страна. Характеристиките му са:

* Осилест сорт.

* Клас – плътен и дълъг.

* Зърно – едро, червено.

* Ранен цъфтеж и узряване.

Сортът е толерантен към основните заболявания, има бърз темп на развитие, ранозрял. Има много добра зимоустойчивост, развива се добре на всички почвени типове, в това число и на кисели и засолени. Реагира добре на минерално торене, но дава добър добив и в икономичен режим.
Мусала е подходящ за използване в няколко направления – зърното като концентриран фураж, за добавка към брашното до 30%, за производство на етанол или дизел, свежа маса за силажиране в млечно-восъчна зрялост (особено в комбинация с бобови култури в смесен посев) или окосена още при цъфтеж.

Семена пшеница

Семена ръж

Тритикалето е култура, която заслужава внимание