Реалност или химера е износът на bg агнета?

11 февруари 2020, 08:00

Бг Фермер

16208

Зоонж. Михаил Михайлов - работил е доста години като селекционер по овцевъдство, участва в авторските колективи на създаването на породата Родопски цигай и Синтетичната линия за мляко. Дългогодишен директор на Селекционен център по животновъдство - Сливен. А сега е изп.-директор на Националния съюз на говедовъдите.

И може ли наистина да реализираме успешни продажби както в ЕС, така и в трети страни?

Жени Владинова

Това е следващият мит, в който вярваме, е бързият отговор на моя събеседник Михаил Михайлов, който има сериозен опит в бранша. Защото е работил доста години като селекционер по овцевъдство, участва в авторските колективи на създаването на породата Родопски цигай и Синтетичната линия за мляко. Дългогодишен директор на Селекционен център по животновъдство - Сливен.

Започваме с най-важния въпрос - какво е необходимо за реализацията на износ на агнета. Отново кратък отговор - за износ трябват не 100, а 100 хил. агнета, и то на ден!

А ние имаме в най-добрия случай 1 милион агнета, напомня Михайлов. И като се извади разплодът от 200 000 броя, ще ни останат 800 000 агнета. И изчисленията показват, че по едно агне се пада на десет човека. И ще трябват още. Добрата новина от тази математика е, че вътрешнят ни пазар е осигурен с агнета

Засега цените са добри, изкупуването също. От десет години Михаил Михайлов с фермери обикалят чужбина да рекламират нашата стока. И бързо установяват, че се търсят не по сто агнета на ден. Искат по 10 000, искат добре стоящи агнета, искат да имат ветеринарни изследвания, искат да са клани по метода Халал. Искат много! Нали, когато и ние купуваме, сме претенциозни? Михайлов си пропомня ситуацията, когато буквално се "уплашихме" от договорката за 7 хиляди агнета, които трябва да внесем от Македония. А пък искаме да превземаме Азия и Европа, с усмивка коментира проблема Михайлов. Според него най-добре е да си уредим вътрешната търговия по отношение на месото. Да се запази цената - за това работят и от НОКА, за изграждане на малките кланици, държи да уточни събеседникът ми. И допълва най-важното - всичко да е прозрачно, с платени данъци!

Как се прави това, може да се поучим от гърците и румънците.

Защото не всичко е цветя и рози. Според прогнози на Rabobank световният пазар на млечна продукция (във всичките й разновидности) ще остане стабилен само до средата на 2020 г. След това има опасност от рецесия в млекопроизводството. И веднага идва тревогата как ще се отрази тя на българските млекопроизводители? Още повече че нито един от секторите ни не е стабилен?

Да, тези изследвания и анализи са много важни за нас, казва Михайлов. И обяснява, че самият той преди години също смятал, че това, което става в Европа, е далече от нас. През последните години обаче все повече хора се уверяват, че каквото става в Европа има отражение и у нас. Но Михайлов е категоричен, че слабата ни страна е, че нямаме добри анализатори, които да дават визия на проблема в бъдеще.

А що се отнася до риска от рецесия в млекопроизводството, според събеседника ми, няма опасност за българските млекопроизводители. От какво сме защитени, питам? Ами чисто и просто с нашите 0,8% производство на мляко в ЕО въобще не пречим на никой, уточнява с горчивина Михайлов. Но според него сега целта ни трябва да е да си запазим млекопроизводителите. И, разбира се, да задоволяваме нуждите на страната ни от млечни продукти. Ето и препоръка като прогноза за млекопроизводството: да се задържат цифрите 120 000 - 130 000 крави с производство от 600 хил.т мляко и цена от 40 цента

Разбира се, при овцете процесите са по динамични, но агнешкото ще се търси, защото азиатците отдавна вече не ядат само ориз.

Постепенно в разговора стигаме до въпроса какво трябва се промени, за да може българският фермер-млекопроизводител да стане активен пазарен субект?

Според моя събеседник доста работи трябва да се променят. Защото аршинът сега е различен. Едни фермери са си пазарни субекти и работят по правилата, други пак са пазарни субекти, но си работят по техните правила.

Никой не иска да спазва правилата, защото трябва да си бръкне в джоба!

За да се промени това, трябва да се направят много неща. И Михайлов дава идеалният пример:

1) Къде фермерът да си заколи примерно телето. В много области няма кланици за тази категория животни. Колиш на поляната!

2) Как овцевъдът да продаде агне на купувача за Великден например. Не може да го заколи, не може да го продав, защото купувачът няма животновъден обект. Може само да придвижи животното до кланица и там да му го заколят.

3) Имаш животно, което трябва да се заколи по необходимост. Пак проблеми!

Затова и НОКА работи по схемата за малките кланици и фермерските мандри. Ако тези проблеми се изчистяти се създадат условия за регламентирана търговия, ще бъдат доволни и клиенти, и производители. Но фермерите трябва да знаят, че вече приказките "моето е най-хубаво, млякото ми е само от сено, агнето е само на мляко" - са минало. Все по често ставаме свидетели как прехвалените домашно приготвени продукти не са от най-доброто качество. Така че нека никой не забравя, че медалът има две страни.

Изводите - според Михаил Михайлов има много работа, за да си оправим овцевъдството и съответно производството. Неговият съвет е, когато се разискват проблематични въпроси, случващи се в практиката на всеки фермер, да се включват повече становища и мнения. Да дадат мнението си повече специалисти, фермери, науката и, разбира се, икономистите. Ако всеки си мълчи, догодина пак ще коментираме подобни неща. Защото в крайна сметка мачът се играе на голове. Но за съжаление овцевъдите не са реализирали нито един досега!

Овцевъди и всички животновъди да внимават за санкции и орязвания

В сила е поредното орязване на субсидиите за животновъди, които не спазват развъдната програма за опазване на застрашените от изчезване стари български породи животни. В противен случай се предприемат и се правят промени в методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 11 от ПРСР, която е в сила от 2017 г.

Санкцията за неспазване на развъдната програма ще бъде с 10-процентно намаляване на дължимите помощи, които фермерите получават по мярка "Агроекология и климат" за пасторализъм и опазване на застрашените от изчезване породи. Това засяга автохтонните породи Кафяво родопско говедо, Сиво искърско и др. Досега тази санкция беше с 5-процентно орязване на субсидиите.

По-високи санкции ще има и за фермери, които не са уведомили Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството, че са заклали или продали животни от стадата си със застрашени от изчезване породи животни. Досега санкцията за този вид нарушения беше 5% от дължимата помощ, тя става 7%.