Здравеопазването на животните има няколко цели. На първо място следва да се достигне висока икономическа ефективност при производството на мляко, месо, яйца и др. продукти от животински произход. Втората цел е да се произвеждат безопасни за здравето на хората продукти. Третата цел е опазване на общественото здраве от зоонози - заболявания общи за човека и животните. Четвъртата цел е спазване на изискванията за хуманно отношение към животните. На пето място е опазване на околната среда от патогенни микроорганизми, паразити и др. Постигането на тези цели до момента в нашата страна ставаше с изготвянето и изпълнението на държавнорегулирани планове и програми от страна на официалния ветеринарен контрол.

Едни от тези програми са насочени към болестите с международно значение като шап, луда крава, бяс и др. Други планове и програми са с локално значение като например срещу салмонелозите, колибактериозите и др.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМУНОПРОФИЛАКТИКА
при животните и актуално ли е разясняването на този въпрос на фермерите? На въпроса за естеството на "имунопрофилактиката" много от фермерите в момента могат да отговорят или частично или неточно. В настояще време, обаче, те следва да са все по-информирани особено с оглед тенденциите за осъществяване на борба със заразните заболявания при животните в нашата страна. През 2011 г. заплащането на дейностите, свързани с имунопрофилоктиката при животните, ще се извършва изцяло от страна на фермерите. По този начин особена актуалност в момента добиват поясненията, свързани с естеството и нуждата от имунопрофилактиката при животните. Имунопрофилактичните дейности при животните като цяло са

ТРЕТИРАНИЯ НА ЖИВОТНИТЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ СРЕДСТВА
с оглед тяхното предпазване от или за бързото доказване на съответни заразни заболявания, които в противен случай се разпространяват изключително бързо, водят до големи икономически загуби и в някои случаи (зоонози), представляват опасност не само за животните, но и за човека. Имунопрофилактиката като правило се осъществява посредством специфични за съответните заболявания серуми (съдържащи готови антитела) или ваксини (съдържащи убити или отслабени причинители на заболяванията), които провокират изграждането на съответен и адекватен на съответния причинител имунен отговор от страна на организма на животните. Тук се включват и определени диагностични интервенции, осъществявани главно чрез инжектиране на животните на специфични биопродукти и диагностикуми, посредством които се установяват някои заразни заболявания. Такъв продукт, например е туберкулинът, който, инжектиран на животните, провокира тяхната кожна алергична реакция и приживе доказва туберкулозата при животните.

В нашата страна на основание чл.119 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията до момента опазването на животните по отношение на международно значимите заразни заболявания се утвърждаваше от  Министерството на земеделието и храните чрез

ПРИЕМАНЕТО НА ДЪРЖАВНА ПРОФИЛАКТИЧНА ПРОГРАМА
(ДПП) за профилактика и борба срещу болестите по животните (http://www.nvms.government.bg/content.php?cntid=8). Останалите дейности, свързани със здравеопазването на животните до момента, се обезпечаваха от сабствениците на животните. Ветеринарните лекари в нашата страна въз основа на рамков договор с МЗХ за съответната година на Ветеринарния съюз извършваха дейностите, свързани с определените в ДПП задължителни мероприятия за превенцията и борбата със съответните заразни болести при животните.

КОЙ СЕ ГРИЖЕШЕ ДО МОМЕНТА ЗА ИМУНОПРОФИЛАКТИКАТА У НАС
Дирекция "Здравеопазване на животните" към НВМС изготвяше държавната профилактична програма и списъка, програмите за надзор и методически ръководеше дейността на териториалните звена към НВМС по изпълнение на мерките за борба срещу заразните болести при животните. Изготвяха се и схеми за дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация. Контролираха се също спазването на ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и зоохигиенните параметри при отглеждане на животните в тях. Планираше и организираше доставките на имунологични ветеринарномедицински препарати, необходими за изпълнение на държавната профилактична програма. Дирекцията уведомяваше чрез компютърна система за спешно обявяване на болести (система ADNS) държавите от ЕС, за констатираните болести, както и за проследяване на търговията с животни, суровини и храни от животински произход (система TRACES). Изготвяше и представяше доклади за епизоотичната обстановка в страната до Европейската комисия и до компетентните органи на ЕС. Дирекцията контролираше също

ПРОВЕЖДАНЕТО НА КАРАНТИНА НА ВНЕСЕНИТЕ ЖИВОТНИ
и ръководеще дейностите, свързани с хуманното отношение към животните в териториалните звена на НВМС. Същата дирекция организираше и координираше дейността в системата на НВМС по осъществяване на контрола при производството, търговията, съхраняването, употребата и рекламата на ветеринарномедицински продукти. Дирекцията контролираше и безопасността при производството, транспортирането, съхраняването и употребата на фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи. Водеха се и регистри на издадените лицензи за ветеринарномедицинска аптека, за употреба, производство, търговия на едро на ветеринарномедицински препарати, за превоз на животни, регистри на животновъдните обекти, на ветеринарните участъци и др. Изготвяха се справки, анализи и информации относно числеността на животните и тяхното движение, собствениците на животни и обектите с епизоотично значение.

В тази връзка следва да се подчертае, че към момента, съгласно Приложение 1 от Директива на Съвета от 21 декември 1982 година относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (82/894/ЕИО), заболяванията, които подлежат на обявяване в ЕС, са: шап, чума по говедата, заразна плевропневмония по говедата, син език, везикулозна болест по свинете, класическа чума по свинете, африканска чума по свинете, заразна парализа по свинете (Тешенска болест), Чума по птиците и нюкасълска болест. За радост в нашата страна в настоящия момент много от тези заболявания не се срещат, а могат да проникват в страната главно чрез внос на животни, носители или механични преносители на заболяванията или чрез диви животни, преминаващи на наша територия от съседни страни, в които се срещат съответните заболявания. Следва да се отбележи, че на територията на страната въз основа на административното й разделение към момента има

28 РЕГИОНАЛНИ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ СЛУЖБИ (РВМС)
Всяко РВМС има утвърден свой собствен оперативен план за ликвидиране на особено актуалните заразни болести по животните, който е съобразен със специфичните особености на съответния регион (дали е граничен район, имало ли е избухвания на съответни заболявания при животните и др.).  Новоизградената

АГЕНЦИЯ ПО ХРАНИТЕ
в нашата страна (която евентуално трябва да заработи от 1 февруари 2011 г.), включвайки в структурата си дейностите, осъществявани от НВМС, в бъдеще следва да спазва и прилаганите до момента регионални планове за борба срещу заразните болести по животните. Следователно и в новоизградената структура тези утвърдени във времето и с доказан ефект по отношение на ефикасната превенция на животните от заразни болести дейности ще продължават да се изпълняват и координират на национално ниво.
Важно е да се посочи, че признаците на опасните и международно значими заболявания са познати в детайли на специалистите-епизоополози от съответните РВМС и при всички случаи на съмнение за избухване на заразно заболяване (бързо заболяване на голям брой животни) следва да уведомят незабавно РВМС, които от своя страна съвместно с тях да осъществят необходимите дейности и мероприятия (карантина, клиничен и патологоанатомичен преглед, вземане на проби и др.) с оглед локализирането и ликвидирането на тези заболявания.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ФЕРМЕРИТЕ В БОРБАТА СРЕЩУ ЗАРАЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ЖИВОТННИТЕ
Към настоящия момент фермерите следва да знаят, че инициативата, а и цялостното финансиране на специфичните диагностични и имунопрофилактични дейности, свързани с борбата срещу заразните болести при животните, е в техните ръце. Ролята на фермерите в това отношение ще е да познават естеството и да съдействат на ветеринарните лекари по отношение на изпълнението на задължителните изследвания и имунопрофилактични мероприятия, които следва да се провеждат срещу съответните заразни болести по животните.

В тази връзка фермерите следва да имат предвид, че в нашата страна в настоящия момент се провеждат имунопрофилактични мероприятия с оглед своевременна диагностика и превенция от разпространението на следните

ЗНАЧИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ЖИВОНИТЕ:
0 туберкулоза (изследване чраз инжектиране на туберкулин);
0 бруцелоза, лептоспироза и левкоза (вземане и изследване на кръв);
0 спонгиформна енцефалопатия (луда крава - вземане на проби от мозъка в кланиците, след клането на едри и дребни преживни);
0 сап (изследване на еднокопитните);
0 тифус (изследване при птиците);
0 класическа чума по свинете (изследване на кръв, взета след клане на свине);
0 както и имунизации (ваксинации) против антракс (в населени места, в които е установявано това заболяване);
0 бяс (ваксиниране на ухапани от съмнително за бяс животно домашни животни);
0 псевдочума (ваксиниране на птиците);
0 орална ваксинация на лисиците против бяс и на дивите свине против класическа чума (ваксиниране чрез поставяне на ваксината в примамки в определените за пребиваване на дивеча места).

Всички тези имунопрофилактични мероприятия и манипулации с животните не са самоцел, а са пряко свързани с предпазването на стадата от разпространението на съответните заболявания, както и за гарантиране ефикасната превенция от попадане на причинители със зоонозен характер в продуктите от животински произход и оттам предпазване на човека от причинителите на зоонозни заболявания.

ФЕРМЕРИТЕ СЛЕДВА ДА ЗНАЯТ
че в случай на наранявания и налагащото се последващо серумиране или ваксиниране на животните срещу инфекциозното заболяване тетанус по правило препаратите и манипулациите по прилагането им се заплащат от тях. Така се процедира и по отношение на необходимите по преценка на ветеринарните лекари микробиологичните и/или серологични изследвания за установяване на причините за определени заразни заболявания. Лечението и третирането на животните, заболели от незаразни, акушеро-гинекологични, хирургични или паразитологични заболявания, както и в момента също ще продължава да е грижа на собствениците на животните.