У нас могат да се срещнат два вида глог - бял (Crataegus monogina) и черен (Crataegus pentagina), от които особено предпочитан е първият. Той представлява храст или дърво на височина 3-6 м. Не е взискателен към почвите. Расте еднакво добре на песъчливи и на ПО-тежки глинести почви.

Белият

Кората на белия или обикновен глог е сиво-кафява, а голите му клони са осеяни с бодли. Листата са лъскави и тъмнозелени на лицевата част, а на обратната страна са светлозелени.

Разделени са на дялове, а ПО края са назъбени. Белите цветове са събрани в съцветия с петделна чашка. Плодовете са месести, червени, с ЗД едно семе. Живее до 300 години. При отсичане дава буйно растящи леторасли.

Много е удобен за живи плетове, защото търпи формиране. Глогът е и медоносен. Най-голяма заслуга на обикновения глог е податливостта му на облагородяване. Това се прави напролет с калеми, а в началото на септември - на спяща пъпка.

От облагородените глогове много красиви са F. рубра с тъмночервени цветове с бял център, F. Splendes пък е с яркочервени кичести цветове, F. Алба Плена има бели и ПО-късно преминаващи в бледорозови, а F. punicea е с тъмночервени цветове. Кичести и розови са цветовете на F. Rosea Плена. Осигурете добро огряване и плодородни почви, за да се радвате на обилен цъфтеж.

Черният

По-малко срещан у нас е черният глог. Височината му достига 3-8 м, но ПО-често срещан е като нисък храст. Бодлите По клоните му са ПО-тънки и по-малко на брой от тези на белия обикновен глог. Листата му са триделни, а плодовете - червеникаво-черни.

Най-отличителният белег между обикновения и черния глог са семената в плодовете на двата вида. Плодовете на белия глог съдържат По едно семе, а тези на черния имат от 3-5 броя семенца.