Жени Владинова Стара Загора

Да гледаш жива стока у нас е трудна работа. Фермерите в тези отрасли нямат фиксиран работен ден. Започват по тъмно в ранните сутрешни часове и приключват отново по тъмно. Рискът от загуби дебне отвсякъде. Разболее ли се едно животно или птица, разходите хвърчат нагоре. Понякога се стига дори до унищожаване и на болни, и на здрави птици и животни. Големите проблеми в птицевъдството ни обаче са свързани не с отглеждането на различните видове птици, а най-вече с реализацията на пазара

Такъв е и случаят с производството на пуйки за угояване във ферма “Върхът” на д-р Милен Йорданов в Стара Загора, която е единственият производител на първокачествено пуешко месо, както и на висококачествени пилета. И на въпроса защо модерни птицепроизводителни ферми трудно продават продукцията си, и то на вътрешния пазар, д-р Милен Йордано дава ясен отговор:

Не сме равнопоставени с колегите от страните членки в субсидирането

За да компенсират свиването на обемите в птицепроизводството, ферма “Върхът” предлага от 4-5 месеца нов продукт “Фермерско пиле”, който е различен от това, което досега е на пазара.

И още една съществена разлика, “Фермерско пиле” се предлага и по търговските вериги. Същото правят още една-две български фирми, пояснява д-р Йорданов. Това позволява всяка седмица циклично по един-два пъти да се колят пилета, които са с по-дълъг угоителен период и се хранят с фураж, в който преобладава царевица. С новия продукт на пазара вече има български пилета, които наподобяват познатото на всеки българин селско пиле с характерните вкусови качества

На този етап ферма “Върхът” отглежда пуйки, селското пиле и общоползвателната кръстоска - родителското стадо от 3000 птици, както и 70 ремонтни свине за майки и подрастващи за угояване.

Навремето всички сгради бяха пълни - с кокошки, родители, но сега не е така, си припомня Милен. А сега точно е периодът на зареждане на пуйките, които трябва да станат за декември - януари, когато по Коледа и новогодишните празници търсенето е най-голямо.

През останалите месеци от годината пак се отглеждат пуйки, но в по-малки количества, защото няма търсене. Така че производството е свито не защото няма пазар, а защото има голямо предлагане на вносни продукти, и то на по-ниски цени. Така много скоро постепенното свиване на българското птицепроизводство ще доведе до замиране на целия сектор

Абсурдно е, че това, което се случва, е изцяло законно, защото при подписването на договореностите за вътрешния европейски пазар, са пренебрегнати интересите на българските птицепроизводители

Затова след няколко години българският потребител ще купува само вносно птиче месо, прогнозира д-р Йорданов.

Как ще стане това ли, много просто: Стоката, която се внася и се предлага в момента на българския пазар, е много по-евтина от родното производство. И за съжаление много скоро в близко бъдеще тя ще стане причина за ликвидиране на българския птицевъден сектор. И когато той изчезне, ще има в излишък вносно птиче месо но цената му за 4-5 г. ще тръгне в обратна посока и ще се покачи, защото ще остане без конкуренция. Може би ще останат 2-3 големи български птицевъдни ферми, производителки на птиче месо, колкото да има българско присъствие на вътрешния пазар, но техните цени също ще са много високи.

Защо се стигна дотук? Защото секторът не се субсидира, категоричен е д-р Йорданов. Пример: Един румънски птицепроизводител взима за едно пиле 1 лев субсидия, а българският му колега не взима нищо. Румънецът получава 1-ия лев шест пъти в година, а тук колегата му - нищо. Къде е равнопоставеността, нали сме равноправна страна-членка на ЕС и подпомагането би трябвало да е еднакво, пита младият агробизнесмен.

Друг пример: Всеки цикъл на произвеждане на бройлери в Европа е субсидиран. Птицевъдите у нас имат възможност да реализират 6 цикъла за година. В ЕС субсидират и шестте, а тук само единия. Така че не сме на равен старт, казва птицепроизводителят. Оттам идват и проблемите - липсата на пари не позволява българските птицеферми да предложат нито качество, нито цена. И оттам всеки български птицепроизводител се свива и така до пълното спиране. И трябва да се преориентираме по-отрано и нашите деца да се занимават с нещо други - трето поколение фермери няма да има

Може ли нещо да се промени? Може, ако има субсидии за българското птицевъдство, но няма кой да ги даде. Защото има ограничения от т. нар. вътреобщностна търговия в ЕС и според подписаните клаузи всичко е законно. Чисто и просто нашите представители са проспали момента да защитят българското птицепроизводство. И това или е липса на професионализъм, т.е. присъствали са хора, които нищо не разбират, или още по-лошо - допуснато е умишлено, смята д-р Йорданов. И привежда пример: Например поляците защитиха сектора си и надминаха дори германците и в момента доминират на европейския пазар. Но това стана благодарение на стабилната позиция на техните еврокомисари и национална политика в защита на полската птицевъдна промишленост. По същия начин поляците осигуриха възможност за развитие и на свиневъдния си сектор, където също са водещи в Европа.

За съжаление е много малък броят на търговците и на потребителите, които търсят качествения роден продукт. Така че дори не може да се говори за липса на пари при потребителя, а за липса на информираност и некоректна пазарна конкуренция

И отново стигаме до въпроса - кой трябва да се намеси, за да се търгува по правилата. Вече стана ясно, че правилата за сектора са подписани в ЕС и вече не подлежат на промяна. Но проблемите в птицевъдния сектор веднага рикошират и в зърнопрозиводителите

В момента има свръхпредлагане на зърно, но няма кой да го купува, защото броят на животните у нас рязко е намалял. Остава единственият вариант зърното да се изнася. Така че това, което земеделците ни произвеждат, няма на кого да се продаде в България. А на външния пазар не искат нашето слънчогледово олио, търси се соево, рапично и царевично олио. И поради ниската цена на зърното, много скоро и зърнопроизводителите ще свият производството и ще спрат

За съжаление натам вървят нещата. И всичко, което е изградено с много труд и желание за работа, ще отиде на вятъра, убеден е в мрачните си прогнози д-р Йорданов.

Такава е ситуацията в родното ни птицепроизводство, казва д-р Йорданов. В момента много от колегите му се занимават със стокови носачки, други с бройлери, трети с люпилни. Преди години и от люпилнята, като започнат от януари та до септември, са реализирали по 180 000 - 200 000 пилета за продажба. Но сега не е така.

И за съжаление няма никаква светлина в тунела. Макар че през всичките изминали години секторът никога не е бил добре, то сега вече нещата опират до оцеляване на българското птицепроизводство, категоричен е Милен Йорданов.