Цените на черното семе у нас драстично, само за седмица,
се сринаха от /средно/ 653 лв./тон до 618 лв./тон

Алма Давидова

Както е обичайно по време на кампанията за прибирането на някоя агрокултура, /в случая - слънчогледа/ пазарът се раздвижва, а реакциите, очакванията и коментарите на участниците в него се сблъскват.

Като производител на слънчоглед България се движи в различните години между 4-то и 7-мо място в световен мащаб. Основните ни конкуренти на европейския пазар са Русия и Украйна. Сериозни количества се произвеждат в Унгария и Румъния, по-малко във Франция, Италия и Испания.

Отличници сме по износ

България заема първо място в света по износ на брашно от слънчоглед през 2015 г., показва анализ на Българската стопанска камара. Категорията се води "брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено" и в нея страната ни държи най-голям пазарен дял - 21,8% от световния експорт.

Обемът на продажбите обаче не е голям - малко над 40 млн. долара. Иначе България пада от второ на трето място по износ на маслодаен слънчоглед.

Тези размествания вероятно се дължат и на по-големите количества слънчоглед, които се преработват на олио у нас вместо да се изнасят като суровина

Затова и при експорта на сурово слънчогледово олио страната ни вече заема 5-о място в света.

Във връзка с това Ангел Вукодинов, член на Контролния съвет на НАЗ, коментира, че въпреки намаленото производство на слънчоглед тази година няма да има проблем с производството на олио за вътрешния пазар, за който са достатъчни 20% от реколтата от засетите 8 млн. декара. Дори при намалени добиви ще са достатъчни най-много 30%.

Според него обаче е проблем, че ще намалеят количествата преработена продукция, която България започна скоро да изнася, вместо непреработеното слънчогледово семе.

Вътрешният пазар на тази важна за нашата страна култура у нас прояви активност в началото на септември и очакванията на доста от анализаторите се сбъднаха - цените започнаха да падат и то доста драстично. За седмица черното семе рязко поевтиня средно с 35 лева на тон без ДДС.

Така средната цена за страната на 05.09.2016 година стана 618 лева за тон без ДДС, срещу 653 лева за тон без ДДС само седмица по-рано.

За това, според анализатори, е повлияло и увеличаващото се предлагане на слънчоглед от новата реколта и значителните преходни остатъци от старата.

Не закъсняха и притесненията на зърнопроизводителите които на фона на ниските цени на пшеницата и царевицата възложиха големи надежди на слънчогледа.

Изкупните цени на житото са с около 20% по-ниски от миналогодишните цени за същия период и са в рамките на 22 до 26 стотинки за килограм, а разходите на зърнопроизводителите бяха доста високи.

Така че, сравнена с другите зърнени култури, цената на слънчогледа е относително добра, коментират участници в пазара.

И така драстичният спад в цените на слънчогледа предизвика реакцията на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/

и членовете ѝ алармираха, че той е нелогичен и неадекватен на пазарните реалности.

След подадени сигнали от страна на земеделски производители - членове на регионалните съюзи от НАЗ са провели проучване за размера на изкупните цени на продукцията от слънчоглед нова реколта в отделните региони.

При средна цена от 640-650 лв./т към 9 септември 2016 г., предлаганата средна цена в страната е 620 лв./т, като междувременно много сделки , по които не са извършени плащания към земеделските производители, са анулирани, отбелязват от НАЗ.

Според тях тази драстична разлика не е оправдана и не отразява актуалните борсови котировки, при които не се отчита значително движение през въпросната седмица.

Факт е, че днес всички търговци у нас обявяват една и съща цена на маслодайния слънчоглед, твърдят още от НАЗ.

Фермерите са прави да отстояват цена за своята реколта, но международният пазар, отново напомня че сме неотделима част от него.

Ответната страна - на преработвателите на черното семе, категорично отрича да има договаряне, като главният аргумент е, че след като и преработватели и износители намалят цената, това е следствие от международния пазар.

Българските износители трябва да се съобразяват със световния производствен ръст и падащите, заради него цени, коментира и Красимир Давчев - изпълнителен директор на стоковата борса в Пловдив. Той обръща внимание и на обилната реколта в Черноморския регион, от която нашето производство е най-зависимо. И отново подчертава, че точно стоковите борси са един добре организиран пазар, на който фермерите могат да се обединяват и да се борят за цените

А на нашите борси липсват производители и сдружения на производители: "Продават на множество търговци и така не могат да защитят интересите си", коментира борсовият експерт.

А преработвателите подчертават, че цените на маслодайния комплекс се определят от съседните страни, от борсовите котировки, Русия, Украйна и Молдова, от цената на петрола и равнището на долара.

Още трае кампанията и е рано да говорим за цените, смята и директорът на Софийската стокова борса Васил Симов.

А Борис Ангелов, управител на зърнена стокова борса в Монтана също отбелязва, че изкупуването на слънчоглед е все още в началото си. "Цените ще зависят от обема на производството и от качеството. При по-висока масленост вероятно може да има и по-висока цена". Според него продукцията няма да бъде по-малко от миналата година, като дори площите със слънчоглед са се увеличили. "Това ще натисне цените надолу, защото ще има доста слънчоглед. Качеството също е на добро ниво", заяви още Борис Ангелов. Той също допълни, че в световен мащаб цените на слънчогледа отбелязват тенденция на спад, заради големия обем на производство и доброто качество.

 Маргарита Костова, агроексперт в Екофол: Северозападна България реализира добри добиви

Жътвата на слънчогледа в Северозападна България е разгара си. Може да определим добивите като добри, на места - много добри.

Малко полета са с ниски добиви от 170-180 кг, средно се движат около 240-260, има и доста полета с резултати над 320 кг/дка. При едни и същи производители има и средни и много добри резултати, което зависи както от почвения тип, потенциала на полето, така и от избора на хибрид.

По-ниските добиви на отделни места могат да бъдат свързани със следното:

В началото на пролетта година се очертаваше като влажна и доста фермери засяха с повече семена на декар, изхождайки от тезата, че бройките растения на декар дават добива. Последваха обаче необичайни условия: май - студено и преовлажнено, а от юни - суша. Растенията останаха гъсти и хилави, без да направят нормален здрав хабитус, който да храни добиви. В същото време нямаше повече от обичайното хранене с почвени торове.

През май, когато бе студено и преовлажнено - малките растения слънчоглед бяха стресирани, а плевелите се развиваха доста бързо. На някои места вегетационните хербициди, в т.ч. Пулсар и Експрес бяха внесени при необичайни, стресови условия, което се отрази негативно на растенията. А дотогава - плевелите ги задушаваха и ползваха подадените със сеитбата торове.

Прави впечатление, че много бързо слънчогледите станаха готови за жътва. Има полета, където листата и стъблото са зелени, а влагата в питата е 6%. Но много от стопаните не бяха установили това и чакаха "да узрее, да почернее" и жънаха при влага 3,9-4%. Така, разликата от 3 пункта по-ниска влага от нормалната за жътва им намали допълнително килограмите от декар.

През тази година изкупвачите - представители на маслобойните - завишиха изискванията за допустими примеси. Ако до миналата година се приемаше слънчоглед с примеси до 4%, сега тази граница е свалена на 2,5%. Това означава, че производителите така регулират ситата на комбайна, че леките и празни семки (но в тях все пак има зародиш) остават още на полето - това все пак са някакви килограми към добива, от които те се лишават още на полето. От тук ще следва и тенденцията за наличие на доста самосевки слънчоглед при пшеницата през следващата стопанска година.

Bloomberg: Очаква се рекордно глобално производство на слънчоглед този сезон

Перспективите за рекордни добиви на слънчоглед в световен мащаб се увеличават, тъй като културата е по-привлекателна за фермерите от държавите с излаз на Черно море, пише Bloomberg.

Производството през сезон 2016-2017 г. може да нарасне с 11% - до 47,5 млн. тона, прогнозира базираната в турския град Одрин брокерска и консултантска компания Sunseedman. Предишната прогноза беше за ръст до 45 млн. тона. Предлагането в най-големите страни производителки - Украйна и Русия, продължава да се увеличава, допълват от компанията.

Фермерите в двете страни сеят повече слънчоглед, защото е по-рентабилен в сравнение с други култури

След като стана ясно, че Русия е способна да потребява повече слънчоглед, отколкото произвежда, през миналата седмица министърът на земеделието Александър Ткачев призова фермерите да сеят повече маслодаен слънчоглед. Метеорологичните условия в двете страни също са благоприятни за насажденията, коментира основателят на Sunseedman Вейсел Кая.

Според компанията основната причина за увеличената прогноза за производството е по-голямата засята площ

Украинската UkrAgroConsult посочва, че през тази година в страната са засети с 1,6% повече площи (общо 6,3 млн. хектара).

Тази година руските фермери са засели със слънчоглед 7,5 млн. хектара, изчислява Държавната статистическа служба. Това е близо 6% повече спрямо юнските изчисления на Министерството на земеделието.

Въпреки че добивите се очаква да бъдат по-ниски в сравнение с 2013 г., когато Русия доби рекордни количества, засятите площи са повече, коментира анализаторът от Института за селскостопански пазарни изследвания в Москва Данил Котко. Институтът очаква фермерите да добият с 4% повече спрямо предишните оценки, или най-много 10,1 млн. тона.

Анализатори отбелязват пред агенцията, че руски фермери сеят повече слънчоглед за сметка на царевицата, заради привлекателната възвръщаемост. Въпреки че прогнозите за по-голямо производство започнаха да потискат цените, глобалният недостиг на рапица и рапично масло се очаква да стимулират търсенето на слънчогледови продукти, като алтернатива

Всяка година Русия произвежда около 14 млн. тона маслодаен слънчоглед, въпреки че има капацитета да преработва 20 млн. тона за олио.

Украйна е най-големият износител на слънчогледово олио, като голяма част от него насочва към Индия, ЕС, Китай, Египет и Турция.