Съвременните технологии на обработка на продуктите удължава срока им на годност. Но не всички методи позволяват да се запази максималното количество полезни вещества и микроорганизми в тях. Пастьоризацията е една от най-известните щадящи технологии, която се използва при преработката на мляко, като увеличава срока му на годност в прохладно място до 2-3 седмици. Този начин на обработка е предложен още през XIX век от Луи Пастьор и в класическия продължителен вариант предполага нагряване до 60 градуса в продължение на 60 минути или до 70-80 градуса в продължение на 30 минути. В съвременното млекопроизводство най-често се прилага кратката (за 0,5-1 минута при 85-90 градуса) и мигновената (за няколко секунди при 98 градуса) пастьоризация.
Процедурата позволява да се унищожат повечето вредни бактерии, които правят хранителните продукти негодни за консумация. Но по този начин е невъзможно да се унищожат спорите на патогените, които чакат благоприятен момент, за да се превърнат във възрастни микроорганизми и да превземат продукта, като по този начин стимулират бързото му разваляне.
Екип от американски изследователи от Университета Пардю в Индиана и Университета Тенеси начело с Брус Епългейт предлага проста и ефективна процедура, която би могла да стане отлично допълнение към пастьоризацията, а именно кратковременна нискотемпературна обработка.
При нея охладеният, да кажем, до 4 градуса продукт (температурата в обикновен битов хладилник) се впръсква в специален реактор, където той мигновено се нагрява, но не повече от 10 градуса.
Изследователите твърдят, че по този начин те са се отървали от 99 процента от болестотворните бактерии.
Вече са правени експерименти с пастьоризирано мляко, в което са се запазили известно количество микроорганизми от род Lactobacillus и Pseudomonas. След края на процеса вече те не били открити, т.е. съдържанието им било под пределното допустимо равнище, като при това срокът на годност на обработеното мляко се увеличил до 63 дни.
Учените отбелязват, че новият етап на млекопроизводство не го прави по-енергоемък, т.е. скъп, тъй като се използва обикновеното подгряване, което е необходимо и за пастьоризацията.
Не по-малко важно е, че органолептичните характеристики (вкус, миризма, цвят и т.н.) на продукта са като на обикновеното пастьоризирано мляко.
Учените се надяват, че тяхната разработка ще помогне съществено да се увеличи възможността за съхранение и транспортиране на млякото. Следващата стъпка, която планират, е изпитание на необработено мляко, за да проверят дали тяхната технология ще смени изцяло пастьоризацията. И ако това стане, ще се появи перспектива за минимизиране на млекобоработката с всички положителни от гледна точка на енергетиката и икономиката последствия.