Предупреждава д-р инж. Кирил Стоянов, началник отдел “Управление на държавните земеделски земи” в МЗХ

Всичко, което се случва в родното земеделие, трябва да е съобразено с рамките на Европа

Алма Давидова

Въпросите за ползването, управлението на земеделската земя и законодателството свързано с нея, си остават предмет на много спорове. Но за едно всички са съгласни - земята е фундаментът на всичко останало в агробизнеса.

За бързи реакции в бранша призова преди дни по време на дискусия за значението на земите за конкурентното земеделие у нас, д.р инж. Кирил Стоянов: И докато ние все още говорим за консенсус за комасация или напояване, времето тече и другите страни вече го правят.Всяка година наливат достатъчно пари в тази посока...

По модерните разбирания в Европа, за да имаш имот, който да е ефективно обработваем, размерът му трябва да е около 40-50 декара. Това при нас липсва, коментира Кирил Стоянов.

Дори пасищата у нас са със среден размер от 6 до 8 декара. Абсурдно е - за една животинска единица в момента разпределяме под 20 декара от 8-а до 10-а категория.При овощните насаждения е същото...

Има и още един парадокс - само за последните 15 години средният размер нива в Добруджа (поради многото наследници) от 40 дка става 20 декара.

Статистиката е показателна.

Оказва се, че България е с най-раздробената земеделска земя в Европа

Средният размер на нива в страната е между 3 и 5 декара.

Общо обработваемата земя е 38 млн. декара. Тя е разделена на 25 милиона парчета с 3,5 млн. души собственици.

Данните сочат, че до момента са уедрени 44 хиляди декара. А там, където процесът се е случил, броят на имотите в съответните землища е намалял три пъти, а размерът им се е увеличил до 300 процента.

Доброволната комасация крие рискове, обясни Стоянов - ако един от собствениците не е съгласен да участва, никой не може да го принуди. Така земята не подлежи на комасация и тези имоти остават като "дупки" между уедрените парцели.

До момента всички опити за уедряване на земята в България са изключително частна инициатива - на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

В Полша, Словения, Хърватска, Словакия, Германия съществува принудителна комасация. Там обаче, където уедряването е принудително, държавата плаща за него.

Експертът отново даде примера за Турция, която за 5 години е уедрила 50 млн. декара земя, като използва механизма на референдумите - в определени землища се провеждат допитвания и когато се стигне до съгласие, комасацията става задължителна за всички собственици.

Разпокъсаността на земеделската земя затруднява управлението на имотите и в същото време повишава както административните, така и селскостопанските разходи. В този си вид българското земеделие няма бъдеще, категорични са експертите.

Що се отнася до чуждестранните инвеститори, статистиката показва, че те заобикалят България и съвсем не са много.

Илюзията че пазарът ще уедри имотите се изпари тотално

Наистина през последните седем години пазарът беше много активен и 1 млн. декара всяка година се купуваха и продаваха но всъщност резултатът, ако погледнете едно землище, е не швейцарско сирене, а един много сложен пъзел, коментира още Кирил Стоянов.

Но пазарът не подпомага възможността за последващи инвестиции в пътища, в публичната инфраструктура и в напояването. А само, за да се възстанови напояването например, трябват 9 млрд лева...

Сега рентите са по-големи от субсидиите

Отбелязва Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, като коментира проблемите със земеделските земи

Всяка година се променят правилата и границите, в които работят фермерите

Потенциалът на предприсъединителния период у нас не беше използван, за надграждане, а се получи едно хаотично разрастване, коментира темата за комасацията Венцислав Върбанов:

През 2001 г. беше моментът да се направи комасация с едно силно администриране, точно тогава беше възстановена земята и хората не знаеха какво да правят. Новите структури бяха слаби, а старите бяха на доизживяване. Тогава беше моментът за Закон за комасацията, но не беше направено. Хубавото е, че на един по-късен етап се даде поне възможност за КОМАСАЦИЯ НА ПОЛЗВАНЕТО.

“Погледнато от днешната камбанария без намесата на държавата и без съгласието на собствениците няма как да се случи комасацията.

Сега рентите са по-големи от субсидиите и това трябва да се отчита.

Земеделието поддържа един социален мир, защото приходите в един регион са главно от него и една голяма част от тези приходи са от плащането на ренти към собствениците на земеделските земи. ..Въпреки всички трудности на практика у нас има комасация по ползването".

Върбанов коментира още, че земеделските производители очакват старта на програмата за напояването, но въпросът е как фермерът ще инвестира толкова много пари в скъпи съоръжения, като някой може да влезе и да “забие колчетата”...

Изводът е, че трябва да се намери политически консенсус и да се промени законодателството, коментира Върбанов: Ние (арендатори и собственици) сега подписваме всяка година споразумения за стопанската година, които са условно устойчиви и примерно 70-80% са фермерите, които обработват едни и същи парцели. Но, за да има гаранция за напояването и за създаването на овощни насаждения например, трябва законодателно решение и това всъщност е по-бързият вариант от комасирането на собствeността.

С две думи бизнесът просто си иска своето, за да продължи да се развива.

В крайна сметка става ясно че: "“Не е достатъчно само да се промени законодателството. На земеделието трябва да се гледа години напред, за да може да се инвестира и планира.

А когато всяка година се променят правилата и границите, в които работите, като мащаб на производство рисковете стават твърде много..."

59 промени в закона “люлеят” нивите

Държавата трябва да финансира и да подкрепи комасацията, убедена е проф. Светла Бъчварова, зам. председател на Парламентарната комисия по земеделието и храните

Бяха допуснати грешки при възстановяването на земята в реални граници, отбеляза проф. Светла Бъчварова. Това е довело до огромен брой собственици на земеделска земя: "Раздробеността на земята ще продължи да пречи и в един доста дълъг следващ период на конкурентоспособността на нашето земеделие." В същото време тя подчерта, че

притежаваме земя, която е изключителна - има потенциал да произвежда абсолютно всичко

Още повече че се намираме в умерения климат.Може да се каже че България е музей на природните ресурси и на качество на земеделски земи по разнообразие, подчерта проф. Бъчварова....- Имаме 276 почвени типа, които дават възможност да отглеждаме всякакъв вид култури, но не можем да ги оползотворим така, както ни се иска.

Причините за някои несполуки се крият и в законодателството

А законите за земята са претърпели досега 59 промени , което създава една доста несигурна среда за земеделието.

Когато едно законодателство не отразява добре пазарните отношения, създава проблеми:

"За мен принципният въпрос е дали да има държавна подкрепа за комасацията.Закон за комасацията е необходим, въпреки че и по сега действащите закони тя може да стане, дали с пилотни проекти или по други начини..."

Според проф. Бъчварова комасацията навсякъде трае 20-30 години - тя е непрекъснат и дълъг процес и това не трябва да ни притеснява. Но самият процес изисква собствениците на земя да са съгласни и какъв да е техният процент трябва да се реши с дискусия.

Непосилно е собственикът да се натовари с тези огромни разходи за техническата поддръжка, карти и др.

Такъв закон трябва да бъде разписан не затова, че не можем да правим комасация, а за да се разпредели участието на различните страни в този процес, уточнява проф. Бъчварова.

Инвеститорите в земя

Фермерите купуват ниви с цел да произвеждат и надграждат. Но има и инвеститори,които допринасят земята да не се използва ефективно - те придобиват земя просто защото е евтина , имат пари и смятат, че в някакъв следващ етап тази земя по спекулативен начин ще им донесе печалба. Точно те създават предпоставки земята да не се използва ефективно.

Изводът е, че експертният потенциал трябва да се мобилизира, а законодателството да осигури стабилност на инвестициите и на проектите, които ще се изпълняват.