Д-р Валентин Иванов квмн

Антраксът е заразно заболяване по животните и човека, което се явява обикновено спорадично (единични случаи) и се причинява от антраксния бацил.

Боледуват предимно тревопасни животни - домашни и диви. При естествени условия боледуват козите, овцете и елените, след това говедата, биволите, камилите и конете.

При отваряне на трупове от заразени животни причинителят образува спори, които са изключително устойчиви на външната среда - с десетилетия (70 и повече години).

Източник на инфекцията са болните животни и най-вече труповете на умрели животни

Когато те бъдат отворени, бацилите заедно с телесните течности - кръв и др., попадат в почвата и образуват устойчиви спори. Така инфекцията се поддържа в дворчета, помещения, пасища, водопои и др., т. нар. прокълнати полета.

Здравите животни се заразяват основно чрез поглъщане на спори или чрез ухапване от кръвосмучещи насекоми. Най-често заразяването се осъществява при поемане на заразен фураж или вода. Обикновено антраксът (наричан още въглен, синя пришка и др.) се наблюдава през топлите и сухи летни месеци - юли, август и септември. Тогава съществуват най-благоприятните условия за заразяване: оскъдна тревна растителност, пресъхване на водните източници. При създалите се условия по време на паша животните поемат заедно с корените и заразена пръст или пият вода, примесена с тиня, съдържащи антраксни спори.

Свинете притежават висока устойчивост към антраксния причинител. При тези животни процесът се локализира само на входната врата на инфекцията с образуване на специфично възпаление, като се засягат и регионалните лимфни възли.

Преживните животни са много по-възприемчиви. При тях бацилите се разнасят с лимфата и кръвта, попадат в различни места в организма, където се размножават и предизвикват характерни отоци.

При овцете и козите антраксът обикновено протича свръхостро

По-рядко такъв развой се наблюдава при говедата и конете.

Клиничната картина е типична: здравото на външен вид животно изведнъж пада на земята, рита и от естествените отвори изтича пенеста кървава течност. Смъртта настъпва за минути до половин час.

Може да се наблюдава изоставане от стадото, скърцане със зъби, опъване на крака, падане на земята и летален край.

Острият развой на заболяването е типичен преди всичко за говедата, биволите и конете и протича с треска, отказване от храна, учестени пулс и дишане, диария с кървави изпражнения, подкожни горещи, болезнени отоци на кожата в областта на корема, гърдите, крайниците и главата. Смъртта настъпва за 2-3 дни.

Подострата форма показва същите симтоми, но с по-бавен развой.

При човека основният механизъм на предаването на инфекцията е контактно-битовият: общуване с болни животни нараняване и одраскване на кожата при клане и дране на кожа на умряло от антракс животно употреба на продукти и предмети от животински произход: кожа, вълна, кожуси, кожени шапки, кожени ръкавици, четки и др. Заразяване може да настъпи и при обработка на кожи, вълна, трупни брашна и др.

Макар и по-рядко, антраксът може да се предаде и чрез храната - при консумация на продукти от болни животни: месо, далак, колбаси, черен дроб и др., които не са термично обработени. Добрата кулинарна обработка с достигане на висока температура в дълбочина води до елиминиране на патогена.

Антраксът при човека обикновено е професионално заболяване, боледуват най-често гледачи на животни, кланични работници, месари, работници в кожарската и вълненопреработващата промишленост и др.

Клинично антраксът протича в три форми:кожна, чревна и белодробна, като кожната е най-тежка и е известна като синя пришка

На входната врата (обикновено лицето, ръцете, шията, краката) се развива локален процес. Отначало се наблюдава зачервяване, след това се образува мехурче, изпълнено с червеникава течност. След кратко време в централната си част отокът посинява, а след това мехурчето се пука и настъпва некроза. В процеса се въвличат и регионалните лимфни възли. Появява се треска и в такива случаи е необходимо да се пристъпи към незабавно лечение.

При съмнения за антракс трупът на животното в никакъв случай не бива да се отваря.

Антраксният труп е подут, с кървави пенести изтечения от естествените отвори, слабо изразено или липсващо трупно вкочанясване. Ако трупът се отвори (което е строго забранено!) или при откриване на такъв разкъсан труп, прави впечатление фактът, че кръвта не се съсирва и на цвят е тъмна, катраноподобна.

За поставяне на диагнозата се взема материал за лабораторно изследване. При неотворен труп се изрязва едно ухо, като мястото се обработва щателно с формалин или се обгаря.

За предпазване от тази опасна зооноза се прилагат множество мерки:

Животинските трупове задължително се обезвреждат - загробват, без да се отварят и дерат.

Всички кожи, добити при клане на животни, се изследват за наличие на антраксни бацили, при най-малки съмнения за наличие на болестта се изпраща материал за лабораторно изследване. Върху предприятията за преработка на животински суровини се прилага непрекъснат ветеринарномедицински контрол.

В местата, където се появи заболяването, теренът щателно се обработва с формалин (10%), хлорна вар (10-20%) или с други силно действащи ефикасни дезинфектанти.

Торът от болните животни се изгаря или се закопава дълбоко. Горният почвен пласт, където е открит трупът, също се събира и закопава дълбоко след обработка .

В заразеното огнище се налага стриктна възбрана върху животните и животинските суровини.

В местата, където болестта има постоянен характер, се правят двукратни ваксинации на възприемчивите животни - пролет и есен.

В съответствие с конкретната обстановка могат да се приложат и други ограничителни и профилактични мерки с цел недопускане разпространението на антракс.

Спешна ваксинация на 600 животни в с. Млада гвардия

Спешно и безплатно за стопаните им ваксинираха срещу антракс около 600 крави, овце, кози, магарета и коне във варненското село Млада гвардия. Това стана, след като 53-годишният животновъд Румен Янков от селото почина от кожна форма на антракс. Животновъдът порязал ръката си при клане на болната си антракс крава. Месо от заразеното животно продал на нелегален цех.

Дни по-късно умря още една крава от селото.

Животните в Млада гвардия се третират с жива ваксина, която осигурява имунитет след седмица. През това време те няма да се изкарват на паша ще са под карантина а млякото им ще се изхвърля. Според специалистите все още има вероятност да се появят и други заразени животни, но това е нормална ситуация, защото и огнището на заразата е в района. Но на този етап епизоотия няма.

Гражданска защита осигурява водоноски, а при нужда - и фураж за карантинираните животни. Прави се и инвентаризация на животните, отглеждани в селото. При откриване на немаркирани животни, на стопаните им ще бъдат съставени актове, закани се шефът на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) д-р Дамян Илиев. Той уточнява, че БАБХ и полицията разследват действията на частната ветеринарна лекарка д-р Пенка Велкова и семейството на умрелия от антракс животновъд. Д-р Велкова твърди, че починалият от антракс не й казал, че ще коли болно животно. Тя обяснява, че е научила, че са заклали животното едва след като това се случило и след като е било продадено.

И двете умрели крави са били изкарвани на селското пасище, откъдето се предполага, че е тръгнала заразата.

Пробите на транжиралите, ялите заразено месо и контактните 21-а души са отрицателни, чакат се резултатите на още петима души. Но броят на контактните непрекъснато расте, като сред тях е и екипът на Спешна помощ, прегледал починалия Румен. Нито един няма оплаквания, на всички е предписана терапия, успокоява зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков след заседание на кризисния щаб. На него бе задействан план за действия при епидемия в общините Варна, Провадия, Ветрино и Девня, където е било разнесено месото от антраксната крава.

Торището край с. Млада гвардия, където са намерени карантиите на антраксното животно, вече е дезинфекцирано.