Проф. Петко Иванов

Топлината и светлината са основни жизнени фактори за всички растения. Изискванията на зеленчуковите култури към тях са големи, но нееднакви вследствие на видови и биологични особености. От температурните и в известна степен от светлинните изисквания зависи до голяма степен технологията на отглеждане.

Температурата, при която растежът и развитието са най-интензивни, се нарича оптимална. С отклонението от оптималната температура се достига до т.н. абсолютни минимална и максимална температури, при кото жизнените процеси спират и растението умира. Освен тях се различават и агробиологичните минимум и максимум които са съответно долната и горна температурни граници, при които растенията са все още жизнени и фотосинтезират, макар и с минимална скорост, без да загинат. Освен споменатите параметри, културите се различават и по температурни суми, необходима за преминаването на определени фази от развитието си, или за цялата вегетация до формирането на добива.

Според изискванията си към топлина зеленчуковите култури могат да се разделят на следните групи:

Силно топлолюбиви растения. Към тях се отнасят бамя, диня и пъпеши, при които оптималната температура е 25-28 градуса, а при отрицателни температури те загиват.

Топлолюбиви култури. Тук спадат домати, пипер, фасул, патладжан, краставици, тиквички, и др. Те са развиват най-добре при температура 20-25 градуса и при отрицателни температури също загиват.

Умерено студоустойчиви култури са салата, моркови, магданоз, целина, ряпа, репички и др., при които оптималната температура е 15-20 градуса и понасят ниски отрицателни температури от - 5-8 градуса.

Студоустойчиви зеленчукови култури са лук, чесън, хрян, главесто зеле, аспержа и др. Оптималната температура при тях е 15-18 градуса, горната граница е около 20-25 градуса, долната под - минус 10 градуса и загиват при -15 до -20 градуса.

Характерно е, че студоустойчиви са всички двугодишни зеленчукови растения - кореноплоди, зеле и лук, както и многогодишни - аспержи, лапад, киселец и др., но също и някои едногодишни - бакла, грах, спанак, салата и репички.

Топлолюбивите зеленчукови култури са от семействата Тиквови (краставици, пъпеши, дини, тикви, готварски тиквички), Картофови (домати, пипер, патлажан) и Бобови (фасул). Най-топлолюбивото зеленчуково растение е бамята.

Възможности за регулиране и оптимизиране на топлинния режим съществуват при отглеждане в култивационни съоръжения. На открито възможностите са ограничени и се свеждат до избор на оптималните срокове за сеитба или засаждане и на мерки против късните пролетни и ранни есенни слани.

Топлинните изисквания не са еднакви по фази на развитие на една и съща култура и обикновено те нарастват от поникване да плододаване. Семената на студоустойчивите култури започват да поникват при около 2-3 градуса, а на типично топлолюбивите - при 12-15 градуса. Обаче оптималните температури за поникване на студоустойчивите зеленчукови култури са 15-20 градуса, а на топлолюбивите - 25-30 градуса.

Веднага след поникването на семената във култивационните съоръжения температурата трябва да се понижи с 3-4 градуса в сравнение с температурата за поникване в продължение на 2-3 дни. Целта е да се намалят загубите на сухо вещество от запасите на семената чрез дишане на надземната маса, да се насочат резервите към кореновата система и се избегне изтеглянето на младите поници. В парниците и оранжериите това се постига чрез редовно проветряване.

През вегетацията е желателно да се поддържа оптимална температура за да са се осигури бърз растеж и развитие. Топлолюбивите зеленчукови растения се развиват най-добре при температура 25-30 градуса, а студоустойчивите - при 15-20 градуса. Растежът на топлолюбивите култури спира при 10-12 градуса, но студоустойчивите продължават да растат и при ниски положителни температури и някой от тях издържат без вреди до и под -10 градуса.

По време на цъфтеж и плододаване зеленчуковите култури като правило не понасят много високи температури, които понижават жизнеността на прашеца, влияят отрицателно на оплождането и редуцира растежа на плодовете. Отрицателното влияние на високите температури се усилва, когато са съпроводени със засушаване. При узряването обикновено се изисква по-висока температура.

През нощта растенията не фотосинтезират и губят чрез дишане част от натрупаните през деня продукти от фотосинтезата. Дишането е по-интензивно при по-високи температури. Ето защо при отглеждане в парници и оранжерии е необходимо температурите през нощта да бъдат по-ниски с 4-5 градуса в сравнение с дневните температури. На открито в градините температурата естествено се понижава през нощта.

При отглеждането на зеленчуков разсад при оптимални температури в култивационни съоръжения се получава разсад, който е чувствителен към ниски температури след разсаждането на открито. Затова се практикува закаляване на разсада, за да бъде приспособен към по-ниските и променливи температури след разсаждането на открито. Това се постига чрез повдигане на рамките на парниците или другите покривни материали през нощта, които десетина дни преди засаждането се отстраняват, ако няма опасност от слани. Едновременно с това разсадът се засушава.

Разсадът на открити лехи се закалява чрез неколкократни засушавания преди разсаждането. Добре засаденият разсад се характеризира с тъмнозелен цвят, дебело стъбло и къси междувъзлия.

Преждевременно стрелкуване (образуване на цветоносно стъбло, цветове и семена) още през първата година при някои двугодишни култури (моркови, салатно цвекло, зеле), без формиране на продуктивната част, заради която се отглеждат като едногодишни растения (листни розетки, кореноплоди, зелки), се дължи на продължителното въздействие на ниски положителни температури върху младите растения. При тези условия растенията преминават преждевременно през стадия на т.н. яровизация и преминават към цъфтеж и семеобразуване през първата година.

При непостоянния климат на нашата страна, в много райони топлолюбивите зеленчукови растения страдат от късни пролетни и ранни есенни слани. Предпазването на растенията на малки площи може да се постигне чрез покриване с различни материали - рогозки, полиетиленови платна и тунелчета и др. При големи площи успешно се прилага задимяване чрез изгаряне на навлажнени растителни остатъци сутрин, когато температурата се понижи до 2-3 градуса.

Против ранните есенни слани ефективно е поливането и оросяването на растенията, чрез което се повишава относителната влажност на приземния въздух и се намалява топлинното излъчване от почвата и растенията.

Светлината е решаваща за разсадите

Слънчевата светлина е единствения източник на енергия за синтез на органично вещество чрез фотосинтезата. В зависимост от количествените си изисквания към светлина зеленчуковите култури се разделят на три групи:

Силно светолюбиви култури. Към тази група спадат дини, пъпеши, домати, пипер, патладжан и др. За нормалното си развитие те изискват продължително интензивно осветление и не понасят засенчване.

Светолюбиви култури са грах, зелен фасул, краставици, главесто и цветно зеле и др.

По-слабо светолюбиви култури, които се развиват при по-слабо осветление и понасят слабо засенчване. Такива са магданоз, моркови, спанак, целина, лук за зелено и др.

Има зеленчукови култури, за които при формирането на продуктивната част светлината не само че не е необходима, но дори влошава качеството им. За получаването на етиолирани свещи от аспержите и на листни дръжки от целината, е необходимо загърляне на растенията. За образуване на бели глави при цветното зеле се практикува пречупване на част от листата и покриване с тях на растението.

От особено много светлина се нуждаят зеленчуковите растения след поникването, тъй като при недостиг на светлина младите растения се етиолират бързо. Затова при отглеждане на разсад в парници рогозките се отстраняват веднага след поникването и стъклата се почистват. При отглеждане на открито за осигуряване на повече светлина е необходимо редовно плевене и разреждане, ако посевът е гъст. Това е особено важно при видове, чиито семена никнат бавно (моркови, магданоз, целина и др.).

Под фотопериодизъм се разбира изискването на културите към различна продължителност на деня. По този показател зеленчуковите култури се разделят на:

Растения на късия ден. Те достигат по-бързо до цъфтеж и плододаване при 8-12 часов ден. Това са домати (някой сортове), патладжан, краставици, бамя и др.

Растения на дългия ден. Развиват се по-бързо при продължителност на деня повече от 12 часа. Типични са зеле, спанак, салата, лук, ряпа, зеле и др.

Неутрални към дължината на деня растения. Това са някой сортове домати, пипер, фасул, дини, пъпеши и др.

Когато някой растения на дълги ден - спанак, салата, репички и др. се засеят късно напролет, те бързо развиват цветоносно стъбло (стрелкуваат), без образуване на кореноплоди, глава или листна розетка, които са желаните органи за отглеждане. Колкото по-рано настъпи фазата на стрелкуване, толкова по-малко и некачествена е продукцията от вегетативна маса.

Само във вегетационните съоръжения съществуват реални възможностите за регулиране на осветлението. На открито това се постига частично чрез гъстотата на растенията, резитби, подпорни конструкции и пр.