Наред с българските фермери и родните синоптици са категорични, че щитът срещу градушки над нивите трябва да се разшири.

“Препоръките ни са дейността на агенцията да се разшири в Югоизточна и Югозападна България, съзнаваме че затова са необходими допълнителни средства", каза Петър Янков, управител на частен метеорологичен офис “ТВ МЕТ”.

Обикновено наблюденията за купесто-дъждовни облаци се излъчват от агенцията в реално време. “Животът на един такъв купесто-дъждовен облак е от 10 до 30 минути”, добави Янков.

Синоптикът уточни, че Изпълнителната агенция "Борба с градушките" използва малка част от капацитета на локаторите само за летните месеци, през зимните поради липса на средства локаторите не работят. За сравнение, например румънските радиолокатори, действат и през зимата.

Ползите от радарите на българската агенция за борба с градушките лъсна черно на бяло при унищожителната градушка над София в началото на юли. Тогава стана ясно, че в целия ЕС няма технология, която да защитава урбанизираните територии от ледените зърна. Конкретно за случая агенцията за борба с градушките се оказа една от малкото институции предупредили за опасния облак 10 минути преди ледените късове да полетят към столицата. Информацията от трите радарни станции на агенцията автоматично се изпращат до Военно въздушните сили, Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение", "Гражданска защита" и Института по метеорология и хидрология на БАН. Тези институции виждат в същата секунда информацията, с която разполага агенцията.

Конкретно за градушката, която очука колите на софиянци, изпотроши прозорците в София и за съжаление отне човешки живот бе отчетено, че облакът се е развил за изключително кратко време - в рамките на 7-8 минути, от Драгоман и с най-високите параметри започна да се изсипва градушка в самото начало на кв. “Люлин”. Законът за взривните вещества забранява на агенцията за борба с градушките да стреля с ракети над урбанизирани територии.

Какво са купесто-дъждовните облаци?

По принцип мощните купесто-дъждовни облаци се състоят от водни капки и ледени кристали. Тези облаци в средните географски ширини могат да достигнат до 16-17 км височина. Във вертикалното им развитие се отделят 3 слоя: топъл - слой с температура по-висока от 0 градуса C, където има само водни капки. Преохладен - това е смесен слой с температура по-ниска от 0°С, където има водни капки и ледени кристали, като при температури по-ниски от -20°С количеството на водните капки значително намалява за сметка на кристалите. И облачна наковалня - слой с температури по-ниски от -40°С, където има само ледени кристали.

В крайна сметка образуването и нарастването на градовите зърна става в преохладената част на облака. Поради различното налягане на наситените пари върху водна и ледена повърхност, капките се изпаряват, а получената пара се отлага върху ледените кристали, при което те нарастват по-бързо от водните капчици. Понататъшното нарастване на ледените кристали до градови зърна е в резултат на сблъскване и сливане на ледените частици с капките в облака. Силните възходящи потоци осигуряват дълго време на престой на ледените зърна в облака, което води до нарaстването им до големи размери. Когато станат достатъчно големи, преодоляват възходящите потоци и падат към земята. В слоя с температура по-голяма от 0°С, ледените зърна започват да се топят, но не успяват напълно и достигат до земята под формата на градушка.

Разрастването на щита - въпрос на 12 млн. лв.

Още на 25 юни т.г. от Агенцията за борба с градушките обявиха, че разширяването на защитените земи е въпрос на 12 млн. лв. Парите ще стигнат за покриването на нови 6 млн. дка в районите на Хасково, Любимец и Ямбол.

Системата за противоградова защита в България е създадена през 1968 г. към Министерството на земеделието. Изпълнителна агенция “Борба с градушките” защитава територия от 17 млн. дка ниви в силно градобитни райони в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен. Това е близо 50% от субсидираните от ЕС 38 млн. декара земи у нас.

Дейността на Агенцията се осъществява чрез наблюдение на атмосферните процеси с доплерови радари МРЛ5-IRIS и провеждане на активни въздействия. До момента са изстреляни малко над 13 000 противоградови ракети. За сравнение - за целия активен сезон на 2013 г. са изстреляни 5100, а за сезон 2012 - 2 800. Независимо от изключително силната откъм градова активност година, допуснатите поражения в защитаваната територия са под 1%.

Виж още по темата:

http://www.bgfermer.bg/Article.asp?ArticleId=4242571

http://www.bgfermer.bg/Article.asp?ArticleId=4231014

http://www.bgfermer.bg/Article.asp?ArticleId=4220839