В родината си - страните по южноафриканското крайбрежие, прародителят на нашето, модерно "висящо мушкато" расте като леко провиснал храст с ръбести клони, щитовидни, слабо мъхнати, месести листа и розовочервени цветове. Чрез кръстосване с други диворастящи видове се появили селекции сакъзчета, като виолетовата "Галилея" и розовата "Розова кралица", които все още се култивират.

Понастоящем се предлагат висящо и полувисящо мушкато с кичести, полукичести или обикновени цветове, някои от които c месести листа. Отделна група сакъзчета са стъпаловидно висящите сортове. Това са мушката с обикновени, но многобройни цветове, които се самопочистват.

Известни сортове са:

"Град Париж" - розов, обикновен, висящи стъбла дълги до 1,5 м, прародител на стъпаловидно висящите сортове.

"Огнена каскада" - огненочервен, обикновен, висящи стъбла, дълги 1,5 м, устойчив на атмосферни влияния.

"Аметист" - тъмнолилав, полукичест, къси висящи стъбла.

"Шугар бейби" - светлорозов любителски сорт, дребни кичести цветове висящ, нисък, слабо чувствителен към дъжд.

"Мексиканка" - бяло с червен ръб, едри кичести цветове, висящ, вирее и в полусянка.

"Красавицата от Гренхен" - яркочервено, полукичесто, полувисящо, устойчиво на атмосферни влияния, здраво, размножава се лесно.

"Солидор" - нежнорозово с тъмночервено "око", висящо, бухлато, устойчиво на атмосферни влияния.

"Тавира" - яркочервено, едри кичести цветове, расте бавно, много устойчиво на атмосферни влияния.

Цъфти от април до октомври

За да се радвате на обилен цъфтеж на своето сакъзче е задължително да осигурите най-слънчевото възможно място на балкона или в градината.

Оптимална пръст, глинесто - хумусна градинска пръст. Много е важно субстратът да е пропусклив. Идеалният състав на почвения субстрат за сакъзчета е Градинска почва:Оборски тор:Пясък:Перлит = 2:1:1:1.

Купените готови или отгледани самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние 20 см едно от друго.

Много добър каскаден ефект се получава при засаждането на 5 сакъзчета в едно стандартно сандъче с дължина около 50-60 см.

В периода на израстване сакъзчето се полива обилно, но да не се допуска задържане на вода. До края на август се наторява при всяко поливане. Особено подходящ за сакъзчета е синия кристалон в дозировка 1-2 гр./л. при всяко поливане.

Прецъфтелите цветове се отстраняват редовно. Ако прецените, че сакъзчетата ви не са достатъчно разклонени през май можете да ги пензирате (да пречупите връхчетата и по този начин да стимулирате разклоняване). С това обаче е твърде вероятно да забавите цъфтежа до около месец.

ОСВЕН ТОВА ...

Презимуване: Да не се прибират с мокри листа. Преди прибирането се отстраняват увехналите и пожълтели листа, твърде дългите филизи се скъсяват. Оставя се на светло при температура 5°С. Стъпаловидно висящите сортове е по-добре да презимуват като резници. Поливат се от време на време. През февруари се подрязват до 2-4 колена на зеленото стъбло и се засаждат в нова пръст. Според някои автори през втората година сакъзчетата цъфтят по-богато от първата.

Вредители, болести: Листни въшки, акари, бели мухи, сиво гниене, мушкатово увяхване. Но като цяло не страдат много от вредители, а едемата (вкорковяване на долната страна на листата) на практика е безобидна за сакъзчето.

Размножаване: Чрез резници от август до края на март. F-хибридите чрез семена от декември до януари при температура на почвата 20°С. Резниците много по-лесно се вкореняват директно в почвата, отколкото във вода. Преди да бучнете отрязаните връхни резници в почва ги оставете за около 3-4 часа да изсъхне изрязаното и преди да ги поставите в почва с остър нож срежете отрязаното място на кръст.

Това стимулира образуването на корени. Вкоренител НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО да се ползва за сакъзчета - успеваемостта с вкоренител е по-ниска отколкото без.

Съвети за оформление: Много красиви изглеждат например розовите висящи мушката до кардиналовочервените сортове Zonal или лилавите Peltafum-хибриди до белите стоящи мушката. За да постигнете "алпийски водопади" слагайте минимум по 5 стръкчета в сандъче с дължина около 50-60 см.