Според старите български традиции, за да втаса тестото и да стане една празнична погача хубава, трябва задължително водата, с която се меси да е мълчана - загребана и донесена в пълно мълчание, както и неначената от наливането й. След това тестото трябва да се забърка с кавал.

Великден е празник свързан с възраждането на нов живот, с прехода към пролетта и лятото, с обновяването на природата. Освен боядисаните яйца другият символ на Великден са обредните хлябове. Те възпроизвеждат смъртта - погребването на зърното и неговото възкръсване. Обредните великденски хлябове носят различни имена: великденска кукла, яйченик, плетеница, паска, чупник, кукулник и др. Съвременните заместители на великденските хлябове са козунаците.

Великденският хляб се приготвя от пшенично брашно и задължително с нов квас. Той се подновява на Велики четвъртък. В "хващането" на новия квас е заложена идеята за свръхестествена трансформация от едно състояние в друго. Тайнството му се тълкува като аналог на първотворението.

Преди изпичането на великденския хляб той се украсява с яйца.