Проблемът с ниските температури и тяхното влияние върху лозарството днес заема важно място в агрономическата наука, особено на фона на все по-осезаемите климатични промени. В условията на България опасността от пролетни слани и зимни измръзвания се превръща в един от решаващите фактори, които определят не само размера на реколтата, но и дълготрайното състояние на лозовите насаждения. Студът вече не се възприема като еднократен риск, а като сериозно предизвикателство, което изисква навременни решения и добро познаване на особеностите на лозата. Затова съвременният подход към защитата не се свежда до единични действия, а до цялостна система от пасивни и активни мерки, основани на разбиране на физиологичните реакции на растението и на процесите, които протичат в атмосферата.

Лозата (Vitis vinifera) е многогодишно растение, което през годините е изградила впечатляваща способност да се приспособява към сезонните промени. Още с настъпването на есента тя започва да се подготвя за зимата, като постепенно преминава в състояние на покой. В този период в тъканите ѝ се натрупват различни защитни вещества – най-вече захари и специфични белтъци, които играят ролята на естествени „антифризи". Те предпазват клетките от разрушенията, които могат да причинят ледените кристали при ниски температури.

Но тази устойчивост не е постоянна и не бива да ни заблуждава. Тя е процес, който може да се промени много бързо в зависимост от времето. При по-продължително затопляне през зимата лозата частично губи своята закаленост и в резултат на това тъканите стават по-чувствителни, а натрупаните защитни вещества намаляват. И точно тогава, ако последва рязко застудяване или късна пролетна слана, рискът от повреди значително нараства.

Затова опитният лозар знае, че не е достатъчно само да разчита на естествената устойчивост на растението. Много по-важно е да следи температурните колебания и да разбира кога лозата е най-уязвима.

Цикълът на закаляване на лозите

Цикълът на закаляване при лозата е един от най-важните процеси, които определят как ще премине растението през зимата и ранната пролет. Още в края на лятото лозата постепенно започва да повишава своята студоустойчивост. С напредването на есента този процес се засилва, а в средата на зимата достига своя максимум - тогава лозата е най-добре подготвена да понесе ниските температури.

С настъпването на първите по-трайни затопляния обаче започва обратният процес. И тук се крие една от най-големите опасности за лозарите. Докато закаляването протича бавно и постепенно, обратния процес може да стане много бързо. Само няколко по-топли дни с температури над 10-12°C са достатъчни, за да „събудят" лозата, да активират сокодвижението и да намалят рязко нейната устойчивост към студ.

Именно в този момент, ако последва ново застудяване или късна слана, щетите могат да бъдат сериозни, особено за пъпките, които вече са излезли от дълбок покой.

Интересен и често пренебрегван факт е, че през зимата спящите пъпки на лозата са почти напълно изолирани от проводящата система на растението. Това е естествен защитен механизъм – ограниченото движение на вода намалява риска от образуване на лед в най-чувствителните тъкани. Когато обаче настъпи пролетта, тези връзки се възстановяват и пъпките започват да се захранват активно. Точно тогава те стават изключително уязвими, дори краткотрайни отрицателни температури могат да доведат до повреди или пълно измръзване.

Най-големият риск не е в най-студените зимни дни, а именно в онези измамно топли периоди, след които внезапно се връща студът.

Какви температури през пролетта

могат да увредят пъпките на лозата?

Още при набъбване на пъпките рискът от повреди се увеличава значително, като температури от порядъка на −2 до −4°C вече могат да нанесат сериозни щети. А щом се покаже първата зелена тъкан, устойчивостта на лозата рязко спада и дори краткотрайно застудяване може да компрометира бъдещата реколта.

Това е моментът, в който лозата преминава от „защитен режим" към активен растеж и именно тогава тя губи голяма част от своята естествена устойчивост към студ.

Не бива да се подценяват и различията между сортовете. Практиката показва, че десертните сортове обикновено са по-чувствителни към ниски температури, особено в ранните фази на развитие. За разлика от тях, много винени сортове проявяват по-добра студоустойчивост и по-голяма способност да понасят краткотрайни застудявания. Именно затова изборът на сорт и неговото съобразяване с климатичните условия на района е една от първите и най-важни стъпки за успешното лозарство.

В крайна сметка, не само температурите, но и моментът, в който те се появяват, определят дали лозето ще премине успешно през пролетните рискове.

Методи за защита от късни пролетни мразове и слани

0 Дъждуване. Когато пролетната слана заплаши лозето, един от най-надеждните методи за защита е надземното дъждуване. На пръв поглед изглежда странно да мокрим лозите в студено време, но всъщност именно тук се крие силата на този подход.

Принципът е свързан с физиката на водата. При преминаването ѝ от течно в твърдо състояние (замръзване) се отделя топлина. Тази енергия е достатъчна, за да поддържа температурата на растителните тъкани около 0°C, дори когато въздухът е по-студен. Така пъпките и младите леторасли се „обвиват" в защитен леден слой, който всъщност ги предпазва от по-ниски температури.

Веднъж започнало, дъждуването не бива да се прекъсва, докато температурите не се повишат трайно над нулата и ледът не започне да се топи сам.

Ако подаването на вода спре твърде рано, настъпва обратният ефект. Вместо да отдава топлина, водата започва да се изпарява и да „изтегля" топлина от тъканите. Това води до силно охлаждане, което може да бъде дори по-опасно от самата слана.

Дъждуването е изключително ефективен метод, но изисква добра подготовка, надеждна техника и постоянно наблюдение. В ръцете на подготвения лозар то може да се превърне в сигурен щит срещу пролетните студове.

0 Задимяване. Използва се за създаване на „облак" от дим, който да намали радиационното охлаждане. Използват се купчини от слама, клони и торф, разположени на всеки 30-60 метра. Ефективността му е по-ниска в сравнение с директното отопление, но е по-евтин вариант.

0 Биостимулатори. Използването на биостимулатори базирани на екстракти от Ascophyllum nodosum, придобива все по-голяма популярност. Тези продукти активират естествените защитни механизми на лозата, стимулирайки производството на антиоксиданти и ензими, които неутрализират реактивните кислородни форми, генерирани при стрес.