Тази година може да я броим почти безснежна, но пък имаше доста валежи, включително през последните дни. Променливото време провокира растенията и вегетацията им започна. В много райони на страната фермерите побързаха да наторят по-рано, когато времето позволяваше. Някои значително избързаха, и опасността да се окаже, че торът няма да се усвои пълноценно, е реална. В момента повечето производители са в готовност и при първа възможност ще пристъпят към внасянето на азот.

По традиция, а и заради неблагоприятните климатични условия през есента, посевите са в доста "шарено" състояние. Като цяло обаче положението на есенниците е сравнително добро а и е доста рано да се дават каквито и да е прогнози за бъдещата реколта. От наблюденията на агроспециалистите в различните райони на страната може да се направи извод, че картината е нормална за сезона, но предстои фермерите да вземат конкретни решения, от които в голяма степен ще се определи колко успешно ще е производството им.

В районите на Пазарджик, Раковски, Ихтиман, Дупница и Софийско състоянието на пшеницата е добро. Поради падналите есенни дъждове и благоприятната температура растенията успяха да се развият и да презимуват във фаза братене. Посевите са добре гарнирани с добре развити братя и коренова система. По голяма част от площите вече са наторени с минерални торове. На места има и по-слабо развита пшеница, но това е на единични полета. Валежите през последните дни благоприятстват още по-доброто развитие на пшеницата.

В районите на Чирпан, Стара Загора, Пловдив и Сливен пшеницата поникна със закъснение, поради сеитбата на сухо. Посевите бяха неподготвени и незакалени за зимата. На повечето полета растенията бяха едва във фаза 3-4-и лист. С малки изключения през цялата зима нямаше ниски отрицателни температури, което се оказа добре за слабите посеви. През декември и януари липсваше снеговалеж, както и почвена влага. Към средата на януари паднаха проливни дъждове, които осигуриха влажност на почвата. Част от производители в Сливенско наториха изключително ранно - още в началото на януари, когато температурите бяха високи, но нямаше влага. При тези условия и последвалите проливни дъждове не е ясен какъв точно е ефектът от почвеното торене.

В района на Пловдив рано наторилите производители бяха повече и за техен късмет нямаше проливни дъждове, дори може да се каже че все още посевите страдат от липса на влага. В този район малка част не са наторили с азотни торове. Повечето производители в Старозагорско наториха преди проливните дъждове. През третата десетдневна на януари имаше почвена влага в този район и най-вероятно почвените торове са започнали да се усвояват в определена степен. Посевите масово са във фаза братене, много малка част са в по-ранна фаза.

В района на Плевен, Ловеч и Левски пшеницата е в добро състояние. На повечето места растенията формираха оптимален брой братя. Посевите са вкоренени и вече са в активна вегетация. На единични полета има изоставяне в братенето, но растенията имат заложени братя. При тези температури до няколко дни, те ще започнат да се развиват.

В регионите на Плевен, Кнежа, Луковит пшеницата вече е братила (през есента нямаше почти никъде в регионите братили посеви). Изключение правят по-късните посеви и тези, които поникнаха по-късно заради липсата на валежи - те все още не са братили и при първа възможност е необходимо да се стимулират със специализиран листен тор. Братенето е започнало през средата на януари, когато имаше високи температури и влага в почвата. По-късно, в края на януари - началото на февруари, когато нямаше снежна покривка на много места се наблюдаваха суховеи съчетани с ниски температури, които предизвикаха изсъхване на върховете на листата. Там, където вече е бил внесен листен тор, са се образували нови листенца и пшеницата е видимо по-зелена от нетретираните участъци.

В района на Велико Търново, Павликени и Бяла всички есенници засети до средата на октомври, са в много добро състояние. Имат масово по 3 добре развити братя. Около 70-80% от производителите са торили с NPK торове, 50% от тях с 10-12 кг амониева селитра. При посеви, които са третирани есента с листен тор, се наблюдава много добро братене - имат по 4-5 много добре развити братя. Това е предпоставка за много добри добиви. Около 20% от посевите засети през ноември са във фаза 3-и лист или с по 1-2 слабо развити братя. Падналият сняг през декември около 30-40 см, подобри влагозапасяването на почвата.

В момента почвите са преовлажнени и това затруднява подхранването с азотни торове и пръскането с наземна техника. Въпреки ниските температури през януари - 15-18 градуса, измръзване и изтегляне на пшеницата и ечемика не се наблюдава, благодарение на снежната покривка.

В региона на Свищов има по-голямо засушаване, защото падналият сняг беше около 15-20 см, и се стопи по-бързо. Посевите са в същото състояние, както и в другите региони. Повечето производители третираха с листен тор още през есента и внесоха NPK торове. В момента при тези посеви се наблюдава много добро братене. Имат между 3 и 5 много добре развити братя. Слабите посеви са около 10-15%, те са засети късно - след 10-15 ноември и производителите не успяха да ги третират с листен тор.

Пшеницата и ечемикът в Северозападна България поникнаха доста по-късно, в сравнение с другите части на страната, причина за което бе силно изразената суша през есента. Само около 30% от общо засетите площи с пшеница и ечемик успяха да братят и да встъпят в нормалната за презимуване фаза - това са по-напреднали посеви в района на Враца и по поречието на Дунав. Състоянието на културите като цяло може да се определи като добро, въпреки закъсняващото развитие. Фенофазата в момента е 3-и лист, при отделни растения в посевите има и начало на братене - заложени са по 1-2 братя, но все още картината не е масова. В сравнение с миналата година състоянието на есенниците е доста по-добро, дори вече има поникнали плевели, което означава, че и хербицидната кампания вероятно ще се проведе е в оптималната фаза на културите - братене.

Сравнително високите за сезона температури стопиха снежната покривка, което даде възможност да се напои горния почвен слой. Малка част от земеделските производители успяха да наторят в началото на февруари. Поради честите превалявания почвата е преовлажнена, което налага изчакване на по-подходящи условия за торене.

От наблюдения, проведени и предоставени ни от специалистите на "Екофол", може да се направи извод, че състоянието на посевите в страната е много добро, и ако всичко се развива без големи сътресения, може да се очаква доста успешна реколта.

В този период освен торенето, както и валирането, на места, където е нужно, трябва да започне да се мисли и за листното подхранване. Обикновено то се прави съвместно с внасянето на хербицид, за да се спестят разходи, а и защото няма проблеми със смесването на двата продукта.

Излишно е да се говори за значението за листното подхранване, споделя Татяна Михайлова, търг. директор на "Екофол". Смятам, че производителите сами се убедиха в действието на тези продукти и крайния резултат от прилагането им, а именно количествено и качествено зърно.

Листното подхранване се прави във фаза братене и във фаза край на вретене - начало на изкласяване. Третирането във фаза братене е много важно за формиране на по-висок добив, тъй като гарантира залагането на повече класчета, респективно зърна. Особено важно е че подобрява и сухоустойчивостта. Благодарение на листния тор по-добре се усвоява и внесеният в почвата минерален азот. Ако не е внесен листен тор, азотният тор ще се усвои много по-бавно и по-неефективно. Обичайно се усвоява около 60% от внесения азот, а при използването на листен тор този процент е над 80%.

Третирането във фаза край на вретене - начало на изкласяване има значение, тъй като удължава активността на флаговия лист и фотосинтезиращите части на класа и другите зелени части на растенията. С това се подпомага отлагането на повечето метаболити в нарастващите зърна. Трябва да се знае, че след оплождане зърната нарастват и зреят около 40 дни, като отново факторът време играе важна роля. В този период се препоръчва съвместно торене на лактофол (300 мл/дка лактофол О или 500 мл/дка лактофол течен тор за пшеница) с азотния тор макс N - 500 мл/дка. Течният азотен тор макс N е отличен начин за осигуряване на необходимия азот във фаза изкласяване. Продуктът съдържа 15,5% азот, и то в трите му форми: нитратен - 4,5, амониев - 4,5, амиден - 6,5, а също така магнезий и сяра. Торът е с неутрална киселинност рН 5,2 и ниско съдържание на биурет - под 0,12%. Не бива да се оценява и влиянието на съдържащата се в лактофол четвърта форма на азот - органичната, която спомага за отлагането на по-висок процент белтък в зърната, напомнят специалистите.

Факт е, че листното подхранване удължава срока на узряване на зърното, но с 2-3 дни, което не е фатално за жътвата. За сметка на това обаче се гарантира повишаване на добива и подобряване на качеството на добитото зърно.